Решение № 490 от 29.3.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 1880/2022 г.

Производството е образувано по жалба от К. Д. М. ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление №23-0001867 от 14.02.2021 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАП), на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв. Въззивникът оспорва процесното НП като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, поради неправилно отразена фактическа обстановка и неправилна квалификация на извършеното нарушение. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат. Въззиваемата страна, редовно призована, представител се явява. Пледира за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и доказаност на твърдяното нарушение като се претендира потвърждаване на оспореното НП и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 08.11.2022 г. в гр. Варна, по улица „Девня“, при управление на т. а. "Рено", кат.N3, рег.№X4418KT, оборудван с аналогов тахограф "Stoneridge Electronics", тип 24/6 МАC, №24590506, с прикачено полуремарке рег.№H0709EM, извършващ международен обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на AETR, по маршрут Р. Турция – Р. България, гр. Варна, въззивникът К. М. бил спрян за проверка от свидетелите Б. И. и Б. И. – служители при РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, при която не представил за времето от 00: 00 ч. на 11.10.2021 г. до 05: 25 ч. на 08.11.2021 г., всеки ръчен запис и/или разпечатка, тахографски листи, или удостоверение за дейности по образец. При проверката въззивникът представил само 6 бр. тахографски листи, в които липсват данни за името, фамилията, мястото на поставяне и приключване, датата на поставяне и приключване, рег. номер на МПС, начален и краен километраж, от което не става ясно, кой, къде и кога е използвал тахографските листи. При тези обстоятелства, свид. Б. И. съставил спрямо въззивника АУАН №295835 от 08.11.2021 г. за нарушение по чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ към AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАП. В срока по чл.44 ЗАНН не постъпили възражения пред наказващия орган, съответно същият, като се позовал на АУАН, издал оспореното НП, с което били възприети изцяло описаните в акта фактически и правни констатации, и на основание чл.93в, ал.17, т.1 ЗАП спрямо въззивника било наложено наказание „глоба” в размер 1500.00 лв. Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №23-0001867 от 14.12.2021 г., АУАН №29835 от 08.11.2021 г., известие за доставяне от 23.12.2021 г., Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г., АУАН №295836 от 08.11.2021 г., обяснение от К. М., Международна товарителница, снимка, както и от кредитираните като непротиворечащи помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените документи, показания на всеки един от свидетелите Б. И. и Б. И.. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, направи следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета за разглеждане като допустима. Относно компетентният орган: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Запо вед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта и информационните технологии. Относно процесуалната и материално-правна законосъобразност на оспорения акт: Съдът, с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното: Събраните доказателства установяват несъмнено, че към момента на извършената проверка, въззивникът е осъществявал обществен превоз на товари, като не е представил на проверяващите за времето от 00: 00 ч. на 11.10.2021 г. до 05: 25 ч. на 08.11.2021 г., всеки ръчен запис и/или разпечатка, тахографски листи или удостоверение за дейности по образец, като в представените от въззивника 6 бр. тахографски листи липсват данни за името, фамилията, мястото на поставяне и приключване, датата на поставяне и приключване, рег. номер на МПС, начален и краен километраж, от което не става ясно, кой, къде и кога е използвал тахографските листи. В последствие пред съда е представен трудов договор, от който е видно, че въззивникът е започнал работа като шофьор на процесното МПС на дата 23.10.2021 г., докато с АУАН и НП е санкциониран за непредставяне на изискуемата документация за период от 11.10.2021 – 08.11.2021 г., но това обстоятелство няма как да санира вмененото формално извършено нарушение по време на проверката, изразяващо се в бездействие или непредставяне на нито един от изискуемите документи навреме, дори и само за периода от 23.10.2021 г. до 08.11.2021 г. Въпреки тази констатация, жалбата се явява основателна и процесното НП е незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на ЗАНН. Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото. НП следва да се отмени, тъй като е налице несъответствие между посочените като нарушени правни норми в АУАН и в НП. В АУАН е нарушеното изискване е отразено като „чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ към AETR, вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАП“, а от друга страна в НП нарушените правни норми са посочени по следния начин: чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАП AETR ДВ бр.28 от 1995 г., при което след записа „чл.78, ал.1, т.2 ЗАП“ е добавен запис „AETR ДВ бр.28 от 1995 г.“. При така дадената правна квалификация в НП се създава неяснота относно законовите разпоредби, които се твърди да е нарушил жалбоподателят. По начина на изписване на същите - чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, във връзка с чл.78, ал.1, т.2 ЗАП, се създава впечатление, че нормата (на чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“) е от ЗАП. Такава разпоредба обаче в ЗАП не съществува. Дописването в НП на Спогодбата AETR също не дава основание да се приеме, че нормата на чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ е именно от този нормативен акт. Яснота относно правната квалификация на нарушението няма в НП, доколкото нормите са изписани, без да се посочва връзката на Спогодбата с някоя от тези норми. Освен това, разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 ЗАП, във връзка с която е посочена тази на чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, не визира конкретно правило за поведение, а въвежда най-общо задължение за спазване изискванията на Регламент 165/2014 и на AETR. Така по никакъв начин не се, изяснява задължението по коя правна норма и от кой нормативен акт се твърди жалбоподателят да не е изпълнил, за да бъде ангажирана административно- наказателната му отговорност. Действително, с посочването в АУАН и в НП на разпоредбата на чл.12, §7, б.„а“, т.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ се извлича, че има препращане към AETR. Това обаче не е достатъчно да преодолее неяснотата в правната квалификация на санкционираното деяние. Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път. 3а разлика от административното производство, където е допустимо да не се посочи точно правното основание за издаване на акта, тъй като съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от административния орган, то в административно-наказателното производство посочването на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на НП. Последното е от значение, както за адекватната защита на санкционирания с оглед правото му да разбере, какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за законосъобразност на НП, осъществяван от съда. В случая, с оглед начина, по който са изписани нарушените правни разпоредби в НП не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице. Непосочването на нарушените законови разпоредби, респ. неправилното им посочване, не е сред нередовностите по акта, за които законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, а представлява съществено нарушение на изискванията по чл.57, ал.2, т.6 ЗАНН, което опорочава административно-наказателната процедура и има за последица отмяна на финализиращото същата НП. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, допуснато от административно- наказващия орган, състоящо се в неспазване на императивни разпоредби на ЗАНН, същото обуславя отмяна на атакуваното постановление. Посочените недостатъци препятстват правото на жалбоподателя на активно участие в административно-наказателния процес, за да защити собствените си права и законни интереси. Поради това не следва да се обсъждат останалите доводите на страните, тъй като въпросите, има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл административно-наказателен процес, но не и когато самото производство е опорочено. При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чиято стойност 335.00 лв не превишава установения минимален размер за една инстанция по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., поради което подлежи на присъждане в пълен размер. Водим от гореизложеното, съдът