Решение № 117 от 24.10.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

С Решение № 137 от 26.08.2025 г., постановено по т.д. № 95/2025 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, съдът е оставил без уважение жалбата, подадена от М. И. Д., с ЕГН •••••••••• от гр. Велико Търново, •••••••••• против отказ изх. № 20200703154751/07.07.2025г. на ДЛР при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20250703154751/03.07.2025г. за вписване промени по партидата на „ГРАНИТ- 2“ ЕООД с ЕИК 104545020, в ликвидация и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, •••••••••••• и ликвидатор А. Х. А., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е осъдил М. И. Д. от гр. Велико Търново да заплати на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят обосновава следните оплаквания с жалбата си и допълнението към нея:

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на фактическите изводи.

Жалбоподателят излага следните основни доводи:

1. Неправилен правен извод за липса на процесуална легитимация на заявителя: Твърди, че съдът е приел, че макар заявителят Д. да е придобил по наследяване дружествените дялове от починалия едноличен собственик на капитала А. И. Д., той не може да бъде заявител по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като дружеството е прекратено и е в ликвидация. Жалбоподателят счита този извод за незаконосъобразен, тъй като притежава качеството „правоприемник по закон“ на починалия собственик и като такъв има право да заяви вписване на придобитото по наследяване обстоятелство.

2. Липса на доказателства за валидно започната ликвидационна процедура и легитимност на ликвидатора: Жалбоподателят твърди, че вписването на ликвидатор по партидата на дружеството не е достатъчно, за да се приеме, че лицето действително е приело да извърши ликвидацията. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ТЗ за възникване на правата и задълженията на ликвидатора е необходимо представяне на нотариално заверено съгласие и образец от подписа му. Според Д., в търговския регистър липсва такова нотариално заверено съгласие от назначената А. Х. А., поради което тя не е легитимен ликвидатор и не може да представлява дружеството.Този пропуск, според него, изключва възможността дружеството да има действащ представител, поради което именно той – като наследник и единствен правоприемник на едноличния собственик на капитала – е лицето, което може да заяви вписване на обстоятелството по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ („друго лице, предвидено от закона“).

3. Неправилен извод на съда, че единствено ликвидаторът може да представлява дружеството: Според жалбоподателя, това тълкуване игнорира факта, че ликвидаторът не е приел функциите си и не е предприел никакви действия по ликвидацията от 2017 г. до момента. Посочва, че това бездействие лишава дружеството от законен представител и обуславя правото на наследника да поиска вписване на промяната, свързана със собствеността върху дружествените дялове.

4. Позоваване на чл. 219, ал. 2 ТЗ и чл. 221, т. 11 ТЗ. В допълнението към жалбата жалбоподателят обосновава правото си да инициира вписване, като се позовава на компетентността на едноличния собственик на капитала да решава въпросите от компетентността на общото събрание на дружеството.Поддържа, че като единствен собственик на капитала, съгласно чл. 221, т. 11 ТЗ, има право да бъде вписан като такъв по партидата на дружеството.

5. Довод за противоречие с публичната информация на Агенцията по вписванията: Жалбоподателят сочи, че според информацията, публикувана на официалния портал на АВ относно лицата, които могат да подават заявления в Търговския регистър, сред изброените примери за „друго лице в предвидените от закона случаи“ са посочени и наследниците.Това, според него, доказва, че отказът на длъжностното лице и възприетият от първоинстанционния съд извод противоречат на тълкуването, давано от самата АВ.

6. Оплакване относно присъдените разноски: Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил в полза на Агенцията по вписванията юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., тъй като по делото липсват доказателства лицето, подписало отговора – Михаела Кроева, да има качеството „юрисконсулт“. Сочи, че същата заема длъжността началник отдел „АМО“ в АВ и не е представила доказателства за трудово или служебно правоотношение като юрисконсулт, поради което не следва да се присъждат разноски на държавната институция.

Жалбоподателят отправя искане, Апелативният съд: да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно; да постанови ново решение, с което да се отмени отказ № 20250703154751/07.07.2025 г. и да се задължи Агенцията по вписванията да впише М. И. Д. като собственик на капитала на „ГРАНИТ-2“ ЕООД с ЕИК 104545020; алтернативно, ако съдът приеме, че няма основания за отмяна на решението в цялост, да го отмени в частта относно присъдените разноски, като постанови, че разноски на АВ не се дължат.

Постъпил е писмен отговор от Агенцията по вписванията, подаден чрез главен юрисконсулт Петя Колчакова, с който жалбата и направеното допълнение към нея се оспорват изцяло като неоснователни, а самото допълнение и като недопустимо. Агенцията поддържа, че Решение № 137/26.08.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново е правилно и законосъобразно, а постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията е в съответствие с материалния закон и доказателствата по преписката. Изразява становище, че не са налице основания по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за отмяна на съдебния акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

Апелативен съд – Велико Търново, в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирана страна – заявителят по регистърното производство срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а при преценка на оплакванията за неправилността му, решаващият състав съобрази следното:

От събраните по делото писмени доказателства и приетата по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ административна преписка, се установява следната фактическа обстановка:

Производството пред Агенция по вписвания е било образувано по заявление по образец съгласно приложение № А4 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с вх. № 20250703154751/03.07.2025 г., като М. И. Д. от гр. Велико Търново е поискал вписване на обстоятелства по партидата на дружеството „ГРАНИТ-2“ ЕООД, ЕИК 104545020, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, като е посочил себе си като „друго лице, предвидено от закона“. Искането е за вписване на прехвърляне на дружествените дялове на основание наследяване - от починалия едноличен собственик на капитала А. И. Д. на неговия брат и наследник М. И. Д.. Към заявлението са приложени: документ за внесена държавна такса; нотариално заверено съгласие за приемане на управлението и образец от саморъчен подпис на заявителя; удостоверение за наследници № 94 ММ-3711-4/16.08.2022 г.; съдебни удостоверения с изх. №№ 3381/01.06.2022 г., 3382/01.06.2022 г. и 6386/04.06.2015 г., удостоверяващи направени откази от наследство от законните наследници на починалия – съпруга и деца; съдебно удостоверение № 6709/03.06.2025 г., удостоверяващо вписано по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН приемане на наследството на А. И. Д. от М. И. Д. под рег. № 136/30.06.2025 г. в особената книга при Районен съд – Велико Търново; декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Въз основа на така подаденото заявление, длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията е постановило отказ № 20250703154751/07.07.2025 г., с който е отказано вписване на исканите промени.

Отказът е мотивиран с довода, че заявлението е подадено от лице, което не притежава качеството на заявител по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не е нито управител, нито ликвидатор, нито вписано друго лице, оправомощено по закон. Освен това заявените обстоятелства са свързани с придобиване на дружествени дялове по наследство, но в електронната партида на дружеството са били погрешно попълнени съответните полета, което представлява самостоятелно основание за отказ.На следващо място е прието, че дружеството е прекратено по съдебен ред на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, открито е производство по ликвидация и е назначен ликвидатор – А. Х. А., която единствено осъществява представителните функции на дружеството.

От служебната справка в Търговския регистър първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 72/19.07.2017 г. по т.д. № 86/2017 г. на ОС – Велико Търново дружеството „ГРАНИТ-2“ ЕООД е прекратено и е открито производство по ликвидация, като е назначен служебно ликвидатор А. Х. А.. Към датата на вписване на приемането на наследството (30.06.2025 г.) дружеството се е намирало в ликвидационен стадий, а вписаният ликвидатор не е бил заличен.

Въз основа на установеното Окръжен съд – Велико Търново е приел следното:

Направена е преценка за допустимост на жалбата на М. И. Д., тъй като е подадена от лице, посочило себе си като заявител, в срока и при заплатена държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е приета за неоснователна.

Съдът е извел водещ мотив счел, че към датата на подаване на заявлението дружеството е било прекратено и в ликвидация, като съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ представителството на дружеството принадлежи единствено на ликвидатора. Следователно, въпреки че жалбоподателят е правоприемник на починалия едноличен собственик на капитала по силата на наследственото приемство, той не попада в кръга на лицата по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, които имат право да заявяват вписвания в Търговския регистър. Това обуславя неспазване на изискването на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и води до правилно постановен отказ по чл. 24, ал. 1 от същия закон.

Първоинстанционният съд е подчертал, че проверката на длъжностното лице е формална и не включва преценка относно материалноправните последици на наследственото правоприемство. Заявителят може да упражни правата си само след като бъде надлежно вписан като управител или бъде назначен нов ликвидатор, но не и чрез самостоятелно подаване на заявление в качеството на наследник.

По отношение на разноските съдът е приел, че в полза на Агенцията по вписванията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Въз основа на горното, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и осъдил жалбоподателя да заплати на Агенцията по вписванията посоченото възнаграждение.

Настоящият състав, след като обсъди всички доводи, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, както и възраженията, съдържащи се в отговора на Агенцията по вписванията, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 25, ал. 4, изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ, от лице, участвало в първоинстанционното производство и с правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разп. на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред; дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР /респ. актът подлежи на обявяване/; дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; представяне на изискуемите декларации по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ; заплащане на следващата се държавна такса /когато такава се дължи/; да са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт.

1.

Относно твърдяното неправилно прилагане на чл. 15, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ:

Жалбоподателят поддържа, че притежава качеството на „друго лице, предвидено от закона“ по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е имал право сам да подаде заявление за вписване на прехвърляне на дружествените дялове в резултат на наследяване. В тази връзка се позовава на указателната информация, публикувана в електронния портал на Агенцията по вписванията, където сред примерите за лица по посочената разпоредба са включени и „наследниците“. Този довод е неоснователен. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ изчерпателно изброява лицата, които могат да подават заявления – търговецът или юридическото лице с нестопанска цел, прокуристът, друго лице в предвидените от закона случаи и адвокат с изрично пълномощно. Изразът „друго лице в предвидените от закона случаи“ предполага съществуването на конкретна правна норма, която изрично предоставя на това лице правомощието да заявява вписвания. В случая жалбоподателят не сочи и не съществува норма, която да предоставя на наследника на починал едноличен собственик на капитала на прекратено дружество в ликвидация правото да заявява вписвания в Търговския регистър. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението липсва надлежна легитимация на жалбоподателя като заявител. Позоваването на информация, публикувана на интернет страницата на Агенцията по вписванията, няма нормативен характер и не може да дерогира императивните изисквания на закона.

2.

Относно възраженията, свързани с ликвидацията на дружеството и правомощията на ликвидатора:

Жалбоподателят поддържа, че ликвидаторът на „ГРАНИТ-2“ ЕООД – А. Х. А., не е представила нотариално заверено съгласие и образец от подписа си, поради което процедурата по ликвидация не е надлежно започнала и тя не може да представлява дружеството. Оттук прави извод, че единствен той като наследник следва да се счита за лице, имащо право да подава заявления относно дружеството.

Тези доводи също са неоснователни. Назначаването на ликвидатор при прекратяване на дружеството по съдебен ред е уредено в чл. 157, ал. 2 и чл. 273, ал. 1 ТЗ. От момента на вписване на прекратяването в Търговския регистър настъпват последиците по чл. 266, ал. 1 ТЗ, като управителят губи представителната си власт и същата преминава към ликвидатора – чл. 269, ал. 1 ТЗ / а в случая дружеството е прекратено със съдебно решение по реда на чл. 155, т.3 ТЗ/. Законът не поставя като условие за възникване на това представителство представянето на нотариално заверено съгласие и образец от подписа. Тези действия имат доказателствено, а не конститутивно значение и тяхното отсъствие не обезсилва вписването на ликвидатора, нито прекратяването на дружеството /Определение № 119 от 26.11.2010 г. по т.д. № 421/2010 г., първо т.о. на Върховен касационен съд и др. /.

Следователно, независимо дали вписаният ликвидатор е представил съгласие или не, фактът на вписването му в Търговския регистър поражда законовата последица по чл. 269, ал. 1 ТЗ – само ликвидаторът представлява дружеството в отношенията му с трети лица. Ето защо доводът на жалбоподателя, че в периода до представянето на съгласие дружеството се представлява от наследника, е несъстоятелен. Наличието на евентуален пропуск или липса на последващо действие от страна на ликвидатора не може да легитимира наследника като заявител по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ.

3.

Относно позоваването на чл. 219, ал. 2 и чл. 221 ТЗ:

Допълнителното възражение на жалбоподателя, че по силата на чл. 219, ал. 2 ТЗ той решава въпросите от компетентността на общото събрание на дружеството и затова има право да иска вписването си като едноличен собственик на капитала, е въведено извън срока за обжалване, но същото се преценява и като неотносимо към спора.Разпоредбите на чл. 219 и чл. 221 ТЗ уреждат вътрешната компетентност в рамките на дружеството и нямат отношение към процесуалната легитимация пред Търговския регистър. Дори и да е налице наследствено придобиване на дружествените дялове, вписването му в регистъра изисква заявление от лице, което законът изрично признава за заявител. Такова качество жалбоподателят не притежава. Наведените с жалбата оплаквания, основани на претенция на наследник (в качеството на правоприемник на едноличния собственик на капитала), не променят изводите за представителството в ликвидация. Наследяването на дяловете е материалноправен факт от вътрешния кръг на членствените отношения и не дерогира императивните правила за представителство при ликвидация: към датата на заявяването единствен надлежен заявител по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ от името на търговеца е ликвидаторът. Ако наследникът цели вписване на промени, свързани с членствени права или продължаване на дейността, надлежният процесуален път е чрез заявяване от ликвидатора при наличие на документи, удостоверяващи подлежащи на вписване обстоятелства или чрез сезиране на компетентния орган.

4.

Относно оплакването за присъждане на разноски в полза на Агенцията по вписванията В частта, с която жалбоподателят оспорва присъждането на юрисконсултско възнаграждение на Агенцията по вписванията, съдът намира възражението за основателно. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ има охранителен характер, при което Агенцията по вписванията не е насрещна страна в спорното правоотношение, а участва в процеса като орган, чийто акт се контролира за законосъобразност. В охранителните производства не се присъждат разноски в полза на Агенцията по вписванията, независимо от изхода на делото /в т. см. и Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК и др./.

Ето защо решението на Окръжен съд – Велико Търново следва да бъде потвърдено като правилно в частта, с която жалбата е оставена без уважение, н о отменено в частта относно присъдените разноски поради неправилен извод.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново