РЕШЕНИЕ

№ 18487

гр. С., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря А. Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Г.жданско дело № 20231110125886 по описа за 2023 година Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

А. Б. Б. е предявила срещу Район „К.“ – Столична община, искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА, извършено със заповед № РКС – РД 15/17/16.03.2023г., издадена от Н.В. – зам. – кмет на район „К.“ – СО, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – кмет“ на район „К.“ – Столична община.

Ищцата твърди, че по трудов договор от 01.11.2022г. на основание чл.68, ал.1, т.5 КТ, вр. чл.39, ал.1 и чл.44, ал.1, т.3 ЗМСМА, сключен с Район „К.“ – Столична община (РКС – СО), представляван от кмета на района – Р.С. приела да изпълнява длъжността „заместник – кмет“ на РКС – СО. Трудовият договор бил сключен до изтичане на мандата на кмета на района. Със заповед № РКС 23 – РД15/17/16.03.2023г. на заместник – кмета на РКС – СО Н.В. трудовият договор с ищцата бил едностранно прекратен на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА, считано от същия ден – 16.03.2023г., преди изтичане мандата на кмета на района и без спазване на уговорения в трудовия договор срок на предизвестието. Ищцата счита, че уволнението е незаконно, тъй като уволнителната заповед не е издадена от оправомощен съГ.сно чл.39, ал.5 ЗМСМА за това орган, защото към датата на издаването й Н.В. нямал качеството на кмет на РКС – СО, нито е бил законосъобразно оправомощен да изпълнява функциите на кмет на РКС – СО. Евентуално, при издаване на процесната заповед Н.В. действал недобросъвестно, в нарушение на нормата на чл.8, ал.1 КТ. Твърди, че по време на действието на трудовия договор ищцата не е получавала никакви забележки относно начина си на работа, срочно и адекватно е изпълнявала задълженията си, като дори кметът на района – Р.С. многократно е изразявала публично положителна оценка към работата на ищцата в качеството й на заместник – кмет на района. Възражението за липса на компетентност на Н.В. да издаде оспорената уволнителна заповед ищцата мотивира със следното: С решение на ВАС от 21.02.2023г. било оставено в сила решение на АССГ по адм.д. № 9300/2021г., с което е потвърдено решение от 18.08.2021г. на КПКОНПИ за установяване на конфликт на интереси по отношение на Р. С. – кмет на РКС – СО. С решение № 1250 – МИ от 01.03.2023г. на ОИК – Столична община било постановено предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на РКС – Р. С. на основание чл.42, ал.1, т.11 ЗМСМА. При това положение съГ.сно чл.42, ал.7 ЗМСМА компетентният орган да избере кмет на РКС – СО бил Столичният общински съвет (СОС).

Уволнителната заповед била подписана от Н.В., който е зам. – кмет на района, като в оспорената заповед компетентността му да изпълнява функции на кмет на района е обоснована със заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г., с която Р. С.а овластява Н. В. да изпълнява временно функциите на кмет на основание чл.39, ал.2 ЗМСМА. Ищцата възразява, че към момента на издаване на заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г. Р. С. вече е била с прекратени пълномощия като кмет, поради което тази заповед е нищожна, евентуално – унищожаема. При това Р. С. нямала и право да овластява на основание чл.39, ал.2 ЗМСМА Н. В. да изпълнява функциите на кмет на района. Сочената заповед била опорочена и поради невалиден срок – „за периода до избора на временно изпълняващ длъжността кмет на РКС – СО с влязло в сила решение на СОС“. При това Н. В. нямал компетентност да издаде оспорената заповед съГ.сно чл.46, ал.1, т.4 ЗМСМА. Възраженията за злоупотреба с право са мотивирани по следния начин: С писмо от 08.03.2023г. на председателя на СОС тримата зам. – кметове на РКС – СО – ищцата, В.К. и Н.В., били поканени на заседание на СОС на 09.03.2023г., на което не бил избран кмет на РКС – СО. На 15.03.2023г. на заседание на председателския съвет председателят на СОС попитал тримата зам. – кметове дали имат обща позиция за това кой да бъде избран за кмет. Н. В. заявил, че не иска да бъде избран и иска да бъде подкрепено направеното от Р. С. предложение за кмет да бъде избран В.К.. Ищцата съобщила, че желае да бъде избрана, както и че зам. - кметовете нямали обща позиция по въпроса кой от тримата да бъде избран за кмет. На същото заседание тримата зам. - кметове били поканени да присъстват на насроченото за следващия ден – 16.03.2023г., извънредно заседание на СОС. На 15.03.2023г. в 17: 05 ч.в административната сГ.да на РКС – СО се провела среща между тримата зам. - кметове и Р. С., на която ищцата била попитана какво е имала предвид с изказването си, че с компетентен екип в района могат да се постиГ.т добри резултати независимо от краткото време до провеждане на местните избори и дали ако бъде избрана за кмет, възнамерява да освободи досега действащите зам. - кметове. Ищцата заявила, че отговора на въпроса ще бъде получен на извънредното заседание на СОС на 16.03.2023г. При коментиране на друго нейно изказване, направено пред Председателския съвет, разговорът преминал отвъд Г.ниците на добрия тон. Н. В. съобщил, че при създалата се ситуация е принуден да предприеме „определени действия“. На 16.03.2023г. около 09: 58ч. преди провеждане на Председателския съвет пред заседателната зала Н. В. предявил уволнителна заповед на ищцата и пожелал ищцата да я подпише незабавно. Тя му отговорила, че ще я подпише, но след като се запознае със съдържанието й, което щяла да извърши след заседанието на СОС, което следвало да започне всеки момент. Н. В. я уведомил, че ще счита заповедта за връчена при отказ. По време на заседанието на СОС председателят на СОС съобщил, че Н.В. го е информирал, че заповедта за уволнение на ищцата е връчена при отказ. При така изложените обстоятелства ищцата иска уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на предишната длъжност.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете, като поддържа, че процесната заповед е издадена в съответствие със закона.

Софийски районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 01.11.2022г. е сключен трудов договор № РД – 15/44/01.11.2022г. между район „К.“ - Столична община (РКС – СО), представляван от Р.С. – кмет на район „К.“, и ищцата А. Б. Б., като последната е назначена на длъжността „заместник – кмет“.

Не се спори също така, че е издадена заповед № РКС23-РД15/17/16.03.2023г. за прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание чл.46, ал.1, т.4, вр. чл.39, ал.5 ЗМСМА. Заповедта е издадена от Н.В. – заместник – кмет на РКС – СО, действащ от името на кмета на района на основание заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г., издадена от Р. С.. Съдът приема за установено, че уволнителната заповед е връчена при отказ на 16.03.2023г. в 10: 00ч., удостоверено с подписите на двама свидетели (л.227 от делото). Това се установява от събраните по делото доказателства, вкл. от показанията на едно от лицата, удостоверило връчването на заповедта при отказ - А. П.. При разпита й по делото същата съобщава, че работи в РКС – СО на длъжност „Г.вен експерт, човешки ресурси“ от м.06.2020г. Тя посочва, че сутринта на 16.03.2023г. в 08: 30ч. г- н В. й разпоредил да изготви заповед за прекратяване на трудовия договор на ищцата Б.. Свидетелката заедно с В. и Г.вната счетоводителка отишли в СОС, защото тогава следвало да присъстват на общински съвет, на който да се избере кмет на района. Преди започване на заседанието на общинския съвет В. извикал ищцата Б. пред залата, връчил й уволнителната заповед и й съобщил, че трябва да я подпише. Тя отговорила, че не е проблем да я подпише, но това ще направи, след като приключи заседанието. Ищцата оставила заповедта и В. пожелал свидетелката, както и другото присъстващо лице - Г.вна счетоводителка Иванка Борисова, да удостоверят върху заповедта, че същата е връчена при отказ.

Използваното уволнително основание по чл.39, ал.5 ЗМСМА е специално основание (извън предвидените по КТ) за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община (район) заместник-кмет. Нормата предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината (района), към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения (чл.39, ал.1 ЗМСМА), така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, като не е необходимо уволнителната заповед на посоченото основание да се мотивира. При освобождаване на основание чл.39, ал.5 от ЗМСМА съдът следва да провери дали ищецът е бил назначен на длъжност заместник-кмет и дали е освободен от компетентния за това орган - кмет на община, съответно кмет на район – в този смисъл е решение № 309/30.04.2010 г. по гр. дело № 898/09 г. на ВКС, III ГО.

Първото въведено с исковата молба основание за незаконност на уволнението е свързано с липса на компетентност на лицето, издало оспорената заповед – Н.В.. Няма спор по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед Н.В. е бил заместник – кмет на Район „К.“ – Столична община (РКС – СО). В оспорената заповед същият се е позовал на правото да упражнява правомощия на кмет съГ.сно приетата като доказателство по делото (л.232 от делото) заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г., издадена от Р. С. в качеството й на кмет на РКС – СО. С последната заповед на основание чл.39, ал.2, вр. чл.42, ал.4, т.11 ЗМСМА Р. С. е определила Н.В., заместник – кмет на РКС – СО, за свой заместник при отсъствието й от района в резултат на евентуално решение на компетентната общинска избирателна комисия, с което се обявява прекратяване на пълномощията й на кмет. Посочено е още, че същата заповед влиза в сила от момента на нейното издаване и е валидна за периода до избора на временно изпълняващ длъжността кмет на РКС – СО с влязло в законна сила решение на СОС.

Заповед № РКС23-РД09-242/ 01.03.2023г. е индивидуален административен акт (чл.21, ал.1 АПК) и настоящият съд може да се произнася по неговата валидност, независимо дали подлежи на съдебен контрол, а също така и инцидентно и по неговата законосъобразност, след като се противопоставя на ищцата, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му – арг. чл.17, ал.2 ГПК.

Не е спорно по делото, а и от публичния регистър на решенията на Столична избирателна комисия се установява, че с решение № 1250- МИ/01.03.2023г. предсрочно са прекратени пълномощията на Р. Г. С. - кмет на район „К.“ на основание чл.41, ал.1, т.11 ЗМСМА - при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПКОНПИ, вр. чл.42, ал.4 ЗМСМА. Това решение на ОИК – Столична община подлежи на незабавно изпълнение, доколкото жалба срещу решение на ОИК не спира изпълнението й съГ.сно чл.42, ал.5 ЗМСМА, вр. чл.459, ал.4 от Изборния кодекс.

При това считано от 01.03.2023г., Р. С. е била с прекратени пълномощия като кмет на РКС – СО и е нямала правомощия да овластява зам. – кметовете в района да изпълняват функциите на кмет. Отделно от това в случая не е налице и законно основание за издаване на заповед № РКС23-РД09- 242/01.03.2023г., като основание за издаването й е посочена нормата на чл.39, ал.2 ЗМСМА – при заместване на кмета на общината/района от заместник – кмет при отсъствие на кмета от района. Нормата има предвид хипотези, в които кметът е в обективна невъзможност за изпълнение на функциите си като ползване на отпуск поради неработоспособност, ползване на платен годишен отпуск, командироване и др. подобни (в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., решение № 943 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2014 г., II о.). В случая в заповедта няма позоваване на такива обстоятелства, обосноваващи заместването по чл.39, ал.2 ЗМСМА, а е направена препратка към прекратяване на пълномощията на кмета по чл.42, ал.1, т.11 ЗМСМА, което не е основание за заместване на кмета от заместник – кмет. Когато пълномощията на кмет са прекратени предсрочно, общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет, като за временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира един от заместник-кметовете на общината, съответно на района – чл.42, ал.6 ЗМСМА. При това в конкретния случай при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на района – Р. С., компетентен да определи временно изпълняващ функциите на кмет на района, е Столичният общински съвет. Предвид изложеното заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г. е издадена при липса на компетентност и при материална незаконосъобразност и въз основа на същата не може да се приеме, че Н. В. – зам. – кмет на РКС – СО, е разполагал с компетентност да изпълнява функциите на кмет. При това той не е бил компетентен да издаде и оспорената заповед за уволнение по чл.39, ал.5 ЗМСМА. От това следва, че само на това основание уволнението е незаконно.

За пълнота на изложението следва да бъде разгледан и доводът за злоупотреба с право по чл.8, ал.1 КТ. Тежестта да обори презумпцията за добросъвестност при упражняване правото на уволнение (арг. чл.8, ал.2 КТ) е върху ищцата. Обстоятелства, с които ищцата обосновава недобросъвестни действия от издалия оспорената заповед – Н.В. (зам. – кмет към процесния момент на РКС – СО), са свързани с избора на временно изпълняващ длъжността „кмет“ на РКС – СО, след като считано от 01.03.2023г. предсрочно са прекратени пълномощията на кмета на РКС - СО Р. С.. СъГ.сно чл.42, ал.6 ЗМСМА при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на района на общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността измежду заместник – кметовете на района. Ищцата твърди, че е била уволнена при висяща процедура пред СОС за избор за временно изпълняващ кмет на РКС – СО, след като по закон е имало възможност да бъде избрана като временно изпълняваща длъжността кмет на района.

От събраните писмени доказателства (л.244 – л.246, вкл.) се установява, че във връзка с предстоящ избор на временно изпълняващ длъжността кмет на РКС – СО от председателя на СОС е изискана информация за действащите зам. – кметове на района и съГ.сно предоставената от РКС – СО информация същите са: ищцата А. Б., В.К. и Н.В.. Председателят на Столичния общински съвет (СОС) е поканил тримата заместник кметове – Н.В., В.К. и А. Б., да присъстват на заседание на СОС на 09.03.2023г. за избор на временно изпълняват длъжността кмет на РКС – СО (л.244 от делото). До тримата заместник – кметове е изпратена и покана от председателя на СОС за присъствие на Председателския съвет на 15.03.2023г. (л.248 от делото).

По делото е разпитан като свидетел Г. Г. - председател на Столичния общински съвет. Той съобщава, че след отстраняване на кмета на район „К.“ Столичният общински съвет (СОС) е трябвало да направи избор на временно изпълняващ длъжността. Предвид законовата уредба свидетелят в качеството си на председател на СОС поканил тримата заместник – кметове на района, които са били действащия през посочения момент, за да могат общинските съветници да им задават въпроси и за да добият представа за техния опит и квалификация, като въпроси били задавани и на тримата заместник – кметове. Свидетелят съобщава, че преди заседанието бил озадачен от поведението на единия от заместник – кметовете – В., който в кулоарите му предоставил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с един от заместник – кметовете – ищцата Б.. По преценка на свидетеля и на голяма част от присъстващите на заседанието на СОС това било опит ищцата да бъде отстранена от лицата, които биха били допуснати да бъдат избрани за кмет на района. Многократно г- н В. нарушавал реда в залата при провеждане на събранието на СОС, докато свидетелят се опитал да изясни фактическата обстановка, а именно дали ищцата Б. е освободена към момента на провеждане на заседанието и от кого. Не било ясно в какво качество г – н В. я освобождава, тъй той твърдял, че бил определен от г- жа С. за изпълняващ длъжността „кмет“ въз основа на представена заповед, но заповедта била за заместване. След това било проведено интервю на тримата кандидати, като г- н В. опонирал на възможността г- жа Б. да бъде избрана.

При така събраните доказателства се установява, че уволнението е извършено при обстоятелства, свързани с избор на временно изпълняващ длъжността „кмет“ на РКС – СО, като по закон изборът е между действащите заместник – кметове (чл.42, ал.6 ЗМСМА). От обективираните изказвания в протокол № 73 от заседание на СОС, проведено на 16.03.2023г. (л.37 от делото) от страна на председетеля на СОС – Г. Г., се установява, че на предходно събрание ищцата Б. е дала утвърдителен отговор на въпроса за това дали иска да бъде разгледана кандидатурата й за временно изпълняващ длъжността кмет на района. СъГ.сно друго обективирано в протокола изявление на председателя на СОС (Г. Г.) г- н В. съобщил, че не желае неговата кандидатура да се разгледа, а желае за длъжността да бъде избран г- н К. (л.72 от делото, л.37 от протокол № 73 на СОС). От събраните доказателства се установява, че ищцата е била освободена от заеманата от нея длъжност „заместник – кмет“ на РКС – СО в рамките на текуща процедура за избор на временно изпълняващ длъжността „кмет“ на района, като за същата е било допустимо и тя е изявила желание да бъде избрана за заемане на длъжността. Отделно от това уволнението е извършено от друг зам. – кмет – В. (легитимиращ се със заповед, в която е определен временно да изпълнява функциите на кмет), който се е отказал от правото да бъде избран за временно изпълняващ длъжността в полза на третия заместник – кмет на района – К.. Уволнението е извършено непосредствено преди началото на заседанието на СОС на 16.03.2023г., на което е следвало да се проведе избор на временно изпълняващ длъжността кмет на РКС – СО, което се установява от показанията на разпитаните свидетели Г. Г. и А. П., които кореспондират и от обективираното в протокола от проведеното на 16.03.2023г. заседание на СОС (протокол № 72 от 16.03.2023г.). Както се посочи по – горе поначало освобождаването от длъжност „заместник – кмет“ на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА, е по политическа целесъобразност и поначало мотиви за уволнението не се изискват. Мотивите за уволнението на процесното основание са от значение само при доводи за злоупотреба с право, като в настоящия случай именно такава хипотеза е налице. В случая при обсъдените по – горе доказателства се налага изводът, че уволнението на ищцата е мотивирано единствено с цел същата да отпадне като участник в процедурата за избор на временно изпълняващ длъжността кмет на РКС. Нормите на чл.39, ал.1 и ал.5 ЗМСМА дава възможност на кмета по своя едновластна преценка да определи свой екип от заместници за постигане на целите, свързани с управлението на общината (респ. района), като в случая обаче е налице превратна цел – отстраняване на зам. – кмет, за да бъде лишен от правото да бъде избран за временно изпълняващ длъжността кмет на района. За последното говори както моментът за издаване на оспорената заповед – непосредствено преди заседание на СОС за избор на временно изпълняващ длъжността кмет на района, в която процедура ищцата участва, така и поведението на издалия оспорената заповед – Н. В., изразявайки подкрепа в полза на друг зам. - кмет. Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена и при недобросъвестно упражняване на права по трудовото правоотношение в нарушение на чл.8, ал.1 КТ.

Предвид горното съдът приема, че процесното уволнение е незаконно. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи, като оспорената заповед се отмени.

По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа от значение е дали до приключване на устните състезания трудовото правоотношение би било прекратено на друго основание ако не бе незаконното уволнение. В случая трудовият договор е сключен до изтичане на мандата на кмета на РКС – СО. Общоизвестно е, а и от публичните регистри на актовете на ОИК – Столична община, се установява, че в края на 2023г. са се произвели местни избори, като видно от протокол на ОИК - Столична община от 06.11.2023г., на втори тур за кмет на РКС – СО е избран нов кмет на района - Ц.Н.. При това съдът приема, че към приключване на съдебното дирене – 27.09.2024г., трудовият договор на ищцата би бил прекратен и без да е налице незаконното уволнение, а именно поради изтекъл мандат на кмета на РКС – СО. При тези обстоятелства съдът приема, че ищцата не може да бъде възстановена на предишната работа и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Страните не са поискали присъждане на разноски и такива не им се следват.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СРС държавна такса по отношение на уважения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ или сумата от 50 лева.

Така мотивиран, съдът