Решение № 13710 от 14.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 29626/2022 г.

производството е прекратено. По делото с оглед доказване на търпените от ищеца неимуществени вреди е изискана и приета от л.81 до л.160 от досието по делото медицинска документация относно здравословното състояние на Е. М. към релевантния период, като от така представената документация се установява, че ищецът преимуществено страда от артериална хипертония. Според разпоредбата на чл. 49 от Правилника за вписванията когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но ••••••••••••••••• отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която отговорността за незаконосъобразни действия на служители на ••••••••••••••• при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред – чл. 49 ЗЗД. /арг. от Решение № 60187 от 8.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 527/2021 г., III ГО, ГК, Решение № 79 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2021 г., IV ГО, ГК/. Тази отговорност по своята същност е деликтна. Събраните по делото доказателства установяват, че по персоналната партида на ищеца са налице вписвания, датиращи от 2009 и 2010г., на основание вписани искови молби и съдебно решение, че ищецът е собственик на идеални части от поземлен имот с площ от 1378 кв.м., селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м., селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м. и сграда със смесено предназначение с площ от 102 кв.м., находящи се в гр.К.. С това обстоятелство е съобразен и извода на АС – София град при вземане на крайното му решение дали да освободи ищеца от заплащане на държавна такса в производството пред АССГ, както и дали да му предостави правна помощ. Впоследствие видно от справката са налични и вписвания за наложена възбрана. На основание чл. 4, б. „з“ от ПВ тези актове подлежат на вписване. Според чл. 7 от П В, вписванията се извършват по местонахождението на недвижимия имот, чрез подреждането на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги. Подлежащият на вписване акт се записва във входящ регистър на съответната служба по вписванията, като се създава партида на името на собственика. Същевременно чл. 39 от ПВ регламентира, че да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко се намира в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намират номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тази книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани, както и номерата на помощните партиди за имотите и съдържащото се в тях описание. Изрично се посочва, че справките по партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се установи описанието на имота. С оглед нормата на чл. 39 от ПВ данните по персоналната партида са меродавни за извършените вписвания. По изричен текст на чл. 39, ал.2 от ПВ вписванията по имотна партида имат помощен характер и то с предписана цел - описанието на недвижимия имот. Според редакцияна на нормата на чл. 49 от ПВ /ДВ, бр.69 от 2004 г./, в същата хипотеза •••••••••••••••••• отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издадените удостоверения и преписи. Тази разпоредба е приложима в конкретиката на случая, тъй като ищецът претендра присъждане на вреди от издаване на справка с невярно съдържание, на която се е позовал АССГ. Тоест ищецът претендира отговорност не от издаване на удостоверение/справка, данните по което не съответстват на тези в книгите по вписванията, а поради невярно удостоверяване в книгите по вписванията, че ищецът е собственик на съответните идеални части от имоти в гр.К.. В производството доказателствената тежест е на ответника, той следваше да установи, че е отразено вярно обстоятелство в книгите по вписванията, въз основа на които е издадена справката. Такова доказване не бе проведено. Следва да се отбележи обаче, че според разпоредбите на чл. 7 от ПВ, вписването се се извършва съобразно описанието и местонахождението на имота, формулирано в съответното решение по чл. 4, б. „з“ от ПВ, като е видно от представената справка, че вписването е извършено въз основа на искова молба и въз основа на съдебно решение. Нито съдията по вписванията, а още по-малко служител на ответната агенция, е оправомощен да извършва проверка и да преценява имота, така, както е посочен в акта, в съответното съдебно решение. Съдията разпорежда вписване по местоняхождението на имота, така, както е посочено в съдебното решение и е удостоверено всичко досежно този имот /местонахождение, права върху имота и др./ Още повече, че към датата на извършване на процесната сделка, а и понастоящем, действа поименна система на вписванията, а не по имоти. Ето защо съдът намира и, че не се установяват незаконни действия/протИ.правно поведение на сочените преки причинители, служители на ответната агенция, което е още една необходима предпоставка за уважаване на исковата претенция. Тоест съдът приема, дори и да не се установи вярност на вписването, че не е налице причинно следствена връзка между деянието и твърдените за причинени на ищеца вреди. Недоказани останаха и твърдените неимуществени вреди. По делото въпреки, че бяха допуснати гласни доказателства, то те не бяха събрани. Представената медицинска документация установява, че ищеца в релевантния период е страдал от артериална хипертония, но не се установи че тези оплаквания са в причинна връзка и са възникнали именно поради твърдяното невярно удостоверяване на обстоятелства в книгите по вписванията, въз основа на което е издадена процесната справка. По изложеното иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен. По разноските: На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора, право на разноски се поражда в полза на ответника. Същият претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да му бъде присъдено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът с оглед правната и фактичедска сложност на делото определя в размер на 200, 00 лева. Така мотивиран, съдът: