Решение № 2153 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1610/2024 г.

производството по издаване на обжалвания административен акт е част от друго производство – производството по издаване на заповед № РД-10-2125/25.06.2024г. за налагане на санкция „предупреждение за преместване в друго училище“ по отношение [населено място].

Предвид изложеното, съдът съобрази, че с възражението против заповедта от 17.04.2024г. е поискано административният акт да бъде изменен в частта за срока – определеният срок до 31.05.2024г. за провеждане на процедурата и провеждането на дейности от общата подкрепа за личностно развитие за преодоляване на проблемното поведение, да бъде съкратен до 15.05.2024г. Следователно, именно в частта за срок на провеждане на дейностите от обща подкрепа за личностно развитие и по отношение на конкретно обжалваната част е произнасянето на Началник РУО – Пловдив. Тъй като възражението е уважено частично, правен интерес от обжалване на решението е налице – поискано е намаление на срока до 15.05.2024г., а е определен срок до 23.05.2024г., като определеният със заповедта срок до 31.05.2024г. е изменен с определен краен срок до 23.05.2024г. Заповедта от 17.04.2024г. е изменена в обжалваната й част. Правният интерес не следва да се преценява само на основание, че актът е положителен или частично положителен, а във всеки конкретен случай с оглед засягането на права или законни интереси.

Правният интерес не е отречен с изпълнение на административния акт, тъй като законосъобразността на даден административен акт не е обвързана с изпълнението му /вкл. при допуснато от административния орган предварително изпълнение или предварително изпълнение по силата на закона/. В тази вр. -оспорване на предварителното изпълнение е регламентирано като самостоятелно производство в АПК, а при изпълнен и отменен административен акт е налице възможност за търсене на обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ вр. с чл.204 АПК /вкл. чл.301 АПК/.

В решението е посочено, че обжалваният акт е изменен, но всъщност е отменен отчасти по см. на чл.97 ал.1 АПК, по отношение конкретната обжалвана част от него /за определения срок за провеждане на дейностите/. Началникът на РУО – Пловдив е решил въпроса по същество по см. на чл.98 ал.2 АПК, поради което на оспорване пред съда подлежи неговия акт.

С оспореното решение преписката не е върната за ново произнасяне, а спорът е решен по същество в обжалваната част на заповедта. В тази вр. според чл. 145 ал. 2 т. 2 АПК, на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 /тоест, първоначалният индивидуален административен акт; вр. с чл.145 ал.3 АПК - Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части./ или е отменен и въпросът е решен по същество. В този смисъл е и нормата на чл. 98 ал. 2 АПК, която предвижда съдебен контрол върху актовете на по-горестоящия административен орган, само когато последният се е произнесъл с решение по същество /посочена в оспореното решение/.

Предвид изложените съображения жалбата се приема за допустима по отношение Решение № АД – 02 – 533/21.05.2024г. на Началник РУО – Пловдив.

• Заповед № РД – 1- 1803/21.05.2024г. на Директора на СУ „ Свети Патриарх Евтимий“ – Пловдив е издадена на същите правни и фактически основания, посочени в заповедта от 17.04.2024г., вкл. във вр. с Решение № АД – 02 – 533/21.05.2024г. на Началника на РУО – Пловдив. Съобрази се, че АПК не предвижда изменение от административния орган, издал административен акт, който е оспорен пред по-горестоящ административен орган, след като горестоящият орган е изменил оспорения пред него акт. В тази хипотеза въпросът е разрешен по същество от компетентния горестоящ административен орган в оспорена пред него част от акт – в конкретния случай и както бе посочено, преписката не е върната за ново произнасяне. Административният орган – издател /директорът на училището/ дължи изпълнение във вр. с произнасянето по същество от страна на горестоящия компетентен административен орган. В ЗПУО също не е регламентирано правомощие, упражнено от директора на училището със заповедта от 21.05.2024г. Отсъствието на правно основание за издаване на оспорената заповед квалифицира акта за нищожен, тъй като случаят не касае неправилно приложен закон, а липса на предпоставки, при които административният орган да издаде изменителната заповед.

Извън това, от значение за допустимост на жалбата е, че изменената заповед от 17.04.2024г. и изменителната заповед от 21.05.2024г. /оспореният акт пред съда/ представляват част от производството по налагане на санкция на ученичката, приключило с краен акт в хода на настоящото съдебно производство, който именно пряко засяга адресата – Заповед № РД – 10 – 2125/25.06.2024г. /л.158 и сл./. В конкретния случай заповедта от 25.06.2024г. е оспорена и в съдебното производство по адм.д.№ 1531/2024г., АС - Пловдив са защитими правата и интересите на ученичката, вкл. по отношение проведените дейностите от обща подкрепа за личностно развитие за преодоляване на проблемното поведение на наказаното лице. Това е така, защото според чл.199 ал.1 ЗПУО – „За неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции: ..“ /в тази насока Решение № 2335/2024г. по адм.д.№ 7680/2023г., ВАС – „…С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД-703-409/18.01.2023 г. на Директора на заличен текст, гр. София, с която на основание чл. 259, ал. 1 и чл.203, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, …чл.199, ал.1, т.3 и чл.205 от ЗПУО, чл.58 и чл.66 на Наредбата за приобщаващото образование /НПО/, и по предложение на Педагогическия съвет – Протокол №5 от 18.01.2023 г., на Д. И. - ученичка от заличен текст е наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“… Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал.1 от ЗПУО санкциите на учениците се налагат по преценка на административния орган, след спазване на предвидената в закона процедура, когато са изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. По делото е установено по несъмнен начин, че Директорът на заличен текст не е спазил това изискване на закона, поради което издадената от него заповед е незаконосъобразна…“./. Предвид наличие на заключителен акт в административната фаза – заповедта от 25.06.2024г. за налагане на санкция „предупреждение за преместване в друго училище“, следва да бъде прието, че е отпаднало засягането с оспорената заповед от 21.05.2024г., изменяща заповедта от 17.04.2024г. в частта относно срок за провеждане на дейности за обща подкрепа на ученичката. Посочената заповед е част от производството по налагане на санкция и в хипотеза на издаден краен акт, защитата се обосновава с оспорване заповедта за налагане на санкция.

Предвид изложените съображения следва извод за недопустимост на жалбата в частта й против Заповед № РД – 1- 1803/21.05.2024г. на Директора на СУ „ Свети Патриарх Евтимий“ – Пловдив, поради което следва да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство в тази част на оспорването.

2. По основателността на жалбата против Решение № АД – 02 – 533/21.05.2024г. на Началник РУО – Пловдив: Горестоящият административен орган се е позовал на доклад от Директора на СУ „Св. Патриарх Евтимий“, гр. Пловдив с вх. номер от 10.05.2024г., с който е изпратено възражението на Н. Гяурова в качеството на законен представител на [населено място] против заповедта от 17.04.2024г. с искане за изменение в частта – срок на провеждане на дейностите от обща подкрепа за личностно развитие за преодоляване на проблемното поведение на [населено място], като същият бъде намален от 31.05.2024г. до 15.05.2024г. В доклада от 10.05.2024г. /л.89/ е посочено, че е постъпило възражение против заповед № РД-10-1571/17.04.2024г., свързана с оказване на обща подкрепа във вр. със стартирала процедура по налагане на санкция по чл. 199 ал.1 т.3 ЗПУО. Възражението е разгледано от директора на СУ С. П. Е. и е препратено на Началника на РУО – Пловдив с изразено мнение. Вписано е, че провинението на ученичката, за което е предложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ е – администриране на акаунт в социалната мрежа Instagram, създаден през м. декември 2023г., в който са качвани мемове /мемета/ на учители и ръководни лица от училището с иронично и оскърбително съдържание, които уронват авторитета на учители и служители в интернет пространството. Проведена е среща с ученичката при директора в присъствие на зам.директора, по молба на С. Г. – на 29.03.2023г. Посъветвана е да информира родителите си за постъпката и на заседание на Педагогическия съвет да се извини за действията си. На проведено заседание на 09.04.2024г. е поканена с майка си да се извини пред учителския колектив. На това заседание е прието решение за стартиране на процедура по налагане на санкция Предупреждение за преместване в друго училище /л.229 и сл./. На 16.04.2024г. е проведена среща за изслушване на ученичката в присъствие на родител – Н. Гяурова, придружена и представлявана от адв. Ат. Д., класен ръководител, педагогически съветник, зам.директор и директор /л.107 и сл.; л.244 и сл./. Адвокатът не дал съгласие за предложената обща подкрепа и предложил други дейности – консултиране на ученичката с педагогически съветник, обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му и консултиране с психолог от Център за превенция и социална адаптация към община Пловдив. Родителите били уведомени за необходимост от изслушването им от социален работник от отдел Закрила на детето – устно и писмено, чрез електронен дневник Школо, тъй като въпреки изпратено писмо-покана до Дирекция Социално подпомагане за изпращане на представител за изслушване на срещата на 16.04.2024г. – такъв не се е отзовал на поканата. Въз основа на предложението /има се предвид предложението на адв. Ат. Д./ е изготвена заповед за оказване на обща подкрепа от 17.04.2024г. Директорът счел, че възражението по отношение съкращаване на сроковете за оказване на обща подкрепа, е неоснователно.

Със заповед № РД-10-1571/17.04.2024г. на Директорът на СУ „Свети Патриарх Евтимий“ – Пловдив са определени дейности от общата подкрепа за личностно развитие за преодоляване на проблемното поведение при определени условия и ред, като дейността „консултиране на ученичката с педагогически съветник“ е 1 път седмично в срок до 31.05.2024г., а дейността „обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му“ – на 23.04 и 30.04; 13.05, 20.05, 27.05.2024г. В заповедта е отразено, че по желание на родителя, изразено писмено на проведена среща на 16.04.2024г. – третата мярка за оказване на обща подкрепа е консултиране с психолог от Център за превенция и социална адаптация към Община Пловдив, с документиране на посещенията посредством протокол, предоставен на класния ръководител – ежеседмично до 31.05.2024г.

Началникът на РУО – Пловдив приел, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, по реда на чл.30 ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование, след получено предложение с вх.номер от 17.04.2024г. от координатора за процеса на осигуряване на общата и допълнителна подкрепа за личностно развитие в СУ „Св. Патриарх Евтимий“, гр. Пловдив, за учебната 2023/2024г. /л.88/, определен със Заповед № РД-10-49/15.09.2023г. /л.242/. Съгласно чл. 30 ал.1 и ал.2 от посочената наредба: „Дейности от общата подкрепа за целите на превенцията на насилието и преодоляване на проблемното поведение по чл. 45, т. 3, 4, 5 и 7 и за целите на превенцията на обучителните затруднения по чл. 27 се осъществяват и в неучебно време, включително през ваканциите, съобразно потребностите на децата и учениците с обща продължителност за отделно дете/ученик или за група деца/ученици не по-малко от 30 учебни часа.; За дейностите по ал. 1 директорът на детската градина или на училището по предложение на координатора по чл. 7 издава заповед за определяне на децата и учениците и на условията за провеждане на дейностите.“. Според началникът на РУО – Пловдив при издаване на заповедта изцяло е спазена процедурата, предвидена в чл.174 и сл. ЗПУО и чл.30 и сл. от Наредбата за приобщаващото образование, като е установено несъответствие между мотивната и разпоредителната част на оспорената заповед във вр. с цитиран доклад с вх. номер от 17.04.2024г. от координатора за процеса за осигуряване на общата и допълнителна подкрепа за личностно развитие в училището за учебната 2023/2034г. Началникът на РУО – Пловдив е посочил, че с доклада е направено предложение на директора за видовете дейности за обща подкрепа за личностно развитие и сроковете за предоставянето й по отношение [населено място]. В доклада е предложено дейностите за обща подкрепа и личностно развитие да стартират от 23.04.2024г. със срок „месец с ежеседмични срещи“, тоест – до 23.05.2024г. /л.88/.

Правилно началникът на РУО – Пловдив приема, че след като директорът се позовава на доклада, без да изложи собствени съображения за промяна на предложения срок, това означава, че изцяло е приел предложението – дейности и срок. Посочено е, че в графика с дейности и срок – неразделна част от оспорената заповед, е вписана последна дата за провеждане на дейностите – 31.05.2024г. /л.90/. Предвид обоснованата констатация, началникът на РУО – Пловдив законосъобразно счел, че е налице предпоставка за частично уважаване на възражението /жалбата/ против заповедта и се е произнесъл по същество с определяне на крайна дата за провеждане на дейностите за обща подкрепа за личностно развитие – 23.05.2024г.

В съответствие с конкретиката на фактите и регламентираната процедура, началникът на РУО – Пловдив е посочил, че исканото намаляване на срока до 15.05.2024г. би отрекло или ограничило целените с дейностите последици – положителен принос към личностното развитие на ученичката и по-конкретно – преодоляване на проблемното поведение. Правилно е преценено, че срокът е от значение за осъществяването на дейностите и постигането на целите на осигурената обща подкрепа, изпълнението на което цели отпадане на необходимостта от налагане на санкция на ученичката. Правилно е съобразена и нормата на чл.202 ал.3 ЗПУО по отношение искането за намаляване на срока до 15.05.2024г., предвид брой учебни дни от 15.05.2024г. до 28.06.2024г. /края на втори учебен срок за учениците от VII до XI клас/ - 27 дни.

Съгласно чл. 199 ал. 1 ЗПУО, санкциите на учениците се налагат по преценка на административния орган, след спазване на предвидената в закона процедура, когато са изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. Обща подкрепа следва да се оказва преди налагане на санкция по този ред и едва при липса на повлияване на ученика и респ. наличие на поведение, идентично с това, за което е предприета подкрепата – тоест, отсъствие на промяна. Затова от съществено значение е дали механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците са в подходящ срок в съответствие с конкретните дейности. В тази насока е и разпоредбата на чл. 68 ал. 2 от Наредбата за приобщаващото образование - при издаване на заповедите за налагане на санкции на учениците при спазване на разпоредбите на чл. 205 ЗПУО, в мотивите за налагане на санкцията да се посочват предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети и причините да не дадат резултат.

Срокът на действие на провеждане на дейностите по обща подкрепа за личностно развитие на ученичката е от съществено значение – същият следва да гарантира възможността за въздействие на дейностите, а от друга страна – въздействието на комуникация и консултиране изисква достатъчен времеви порядък, за да възникват целените благоприятни последици за ученика. Видовете дейности не са оспорени /консултиране на ученичката с педагогически съветник; обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му/, като същите според доклада на координатора в процеса на осигуряване на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие в училището за учебната 2023/2024г. са с очакван резултат – промяна в поведението на ученичката. В дейностите е вписана и трета мярка – консултиране с психолог от Център за превенция и социална адаптация към община Пловдив, която е по желание на родителите /арг. от чл.59 ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование - Видът на дейностите за обща подкрепа по ал. 1 се определя от координатора по чл. 7 съвместно с класния ръководител, учителите на ученика и родителя./.

Доколкото несправедливо наказание би травмирало психиката на ученика и предизвиквало негативни нагласи, с което неговото проблемно поведение не само няма да бъде преодоляно, но би могло да се задълбочи, следва да бъде прието, че в разглеждания случай срокът е съобразен с възрастта на ученичката и характерните особености на поведението в конкретния възрастов период. Процесът на възприемане от съзнанието на ученика на съвети, предложения и практически опит при обсъждане и консултиране на поведението му с класен ръководител, педагогически съветник и психолог, изисква взаимност и търпимост в необходимата степен, изискваща съответен срок. Затова определеният от Началник РУО – Пловдив срок на дейностите е съответен на конкретните факти по случая, ефективен с оглед целта на действията и гарантиращ възпиране на неприемливо поведение от страна на ученика, тоест – промяна в поведението посредством въздействие върху вътрешната мотивация с цел преодоляване на възникнал проблем в поведението.

Следва извод за правилна преценка на началника на РУО – Пловдив по отношение срок на дейностите за обща подкрепа и личностно развитие за преодоляване на проблемното поведение, потвърждаваща предложението на координатора на процеса на осигуряване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие в училището.

Жалбата се приема за неоснователна в тази част от оспорването.

Изходът от спора изисква присъждане на своевременно претендирани разноски – 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 1000лв. адвокатско възнаграждение – договор и доказателства за изплащането му по банкова сметка – л.294 и сл. /минимум по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа; без заявено възражение за прекомерност/.

Мотивиран с изложеното, съдът