Решение № 954 от 1.7.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3402/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на "ЛИФТ ЛТД" ООД против Наказателно постановление № НП-112/19.04.2021, издадено от Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на "ЛИФТ ЛТД" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 400 лева за нарушение на чл. 10, ал 1, т.7 от НБЕТНА.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и приложението материалния и процесуалния закон от наказващия орган.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената разписка НП е връчено на 10.05.2021г. От отбелязването върху жалбата се установява, че тя е входирана при наказващия орган на 14.05.2021г., поради което преклузивният 7-дневен срок се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 03.02.2021 г. около 09: 30 ч. контролните органи са извършили технически преглед на асансьор със зав. № АУ09К090, монтиран на адрес: гр. Пловдив, бул. Освобождение № 39А вх. Б. Същият е вписан в регистъра на съоръженията с повишена опасност с per. № 913 АС 0974.

Асансьорът се поддържа от фирма "ЛИФТ ЛТД" ООД, гр. Пловдив, видно от договор за абонаментно обслужване № 013-РВ от дата 01.01.2020 г. сключен от "ПД Лусин Експрес" ЕООД, като представляващ етажната собственост на горепосочения адрес. Прегледът е извършен в присъствието на С. Р. - ••••••• в Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор Южна Централна България (РОИДТН-ЮЦБ), Н. Г. - ••••••• от "ЛИФТ ЛТД" ООД. К. К. Д.- Г.а - ••••••• на "ЛИФТ ЛТД" ООД, А. Б. - ••••••• на "ПД Лусин Експрес" ЕООД.

В хода на проверката, актосъставителят е констатирал, че на гореописания адрес е монтиран и се експлоатира пътнически асансьор с per. № 913 АС 0974, с товароподемност 600 кг, 8 спирки. Експлоатацията на посочения асансьор е установена по това, че в момента на проверката, същият е бил с включено захранване, приемал е и е изпълнявал заявки и в него са се возили хора.

При извършения технически преглед на асансьора актосъставителят с установил, че не функционира правилно краен авариен прекъсвач в долната част на шахтата. Неправилното функциониране на краен авариен долей прекъсвач е установено, след като по време на прегледа, при крайно положение на кабината в долната част на шахтата и притиснат буфер под кабината, при завъртане на ключа от ревизия в нормално положение не се прекъсва електрическото захранването към повдигателният механизъм, като индикация за това са светещите диоди Se2.

Se3, Se4 в таблото за управление на асансьора, намиращо се в машинното помещение.

Горната фактическа обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на събраните по делото доказателства: ревизионен акт 07/03.02.2021г. и показания на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и даде подробни показания за начина на извършване на проверката, за обстоятелствата по установяване на нарушението, както и обясни за наличните разминавания между ревизионния акт и АУАН. Показанията на актосъставителя всъщност не се разколебават и от показанията на доведения свидетел на жалбоподателя, който в съдебно заседание също призна за налична неизправност в асансьорната уредба, макар да я обясни по различен начин от актосъставителя.

При правилно установена фактическа обстановка неправилно е приложен материалния закон.

ПО НЕПРАВИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Безспорно е, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото.

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми.

От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти и правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и сочената като нарушена правна норма в АУАН и НП, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от сочената от наказващия орган като нарушена правна норма.

От гореизложеното следва, че при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти, наказателното постановление следва безусловно да се отмени.

Точно такъв е и процесния случай.

Както в АУАН, така и в НП допуснатото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 10, ал.1, т.7 НБЕТНА, съгласно който лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняване на следната неизправност - неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона "стоп", устройствата за заключване на шахтните врати или на контактите за безопасност.

На следващо място, както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено и установено на 09.30 на 02.03.2021г.

Общ принцип както на административно наказателния, така и на наказателния процес е, че правните субекти могат да бъдат държани отговорни и да им бъде налагана санкция само за неизпълнение на задължения, които са обективно изпълними към момента, който е инкриминиран.

От гореизложеното следва, че след като на наказания субект се вменява, че не е изпълнил задължението да уведоми писмено ползвателите за констатирания недостатък в асансьорната уредба към 09.30 часа на 02.03.2021, то за да е обективно изпълнимо това задължение наказания субект следва към този момент вече да е бил констатирал, тоест да е знаел за недостатъка.

Изложение на подобни факти в АУАН и НП ( за узнаване от страна на наказания субект за неизправността в период, предхождащ 09.30 часа на 02.03.2021г.) обаче липсва. Нещо повече в АУАН и НП е посочено, че несработването на аварийния прекъсвач е констатирано за първи път от контролните органи и от представители на наказания субект при извършване на съвместна проверка именно на 02.03.2021г в 09.30 часа. До подобен извод се достига и при преценка на събраните по делото доказателства- ревизионен акт, разпит на актосъставителя, разпит на доведения от жалбоподателя свидетел.

При положение, че техническата неизправност е констатирана за първи път на 02.03.2021г в 09.30 часа, то няма как да се вмени във вина на наказания субект, че по същото време не е уведомил писмено ползвателите, доколкото в посоченото време задължението му все още е било обективно неизпълнимо.

Безспорно от доказателствата по делото се установява техническа неизправност на асансьорната уредба. Безспорно също така жалбоподателят носи отговорност за нея. Отговорността му обаче е следвало да бъде ангажирана не за неизпълнение на задължението по чл. 10, ал.1, т.7 НБЕТНА, а за неизпълнение на други негови съществени задължения, каквито са тези по:

-чл. 9, ал.1, т.2 НБЕТНА да извършва своевременни функционални проверки за изправността и действието на асансьора и предпазните му устройства съгласно приложението или по -чл.9, ал.1, т.3 НБЕТНА да извършва техническо обслужване на асансьорите или по -чл. 9, ал.1, т.5 НБЕТНА да осигурява 24 часово аварийно обслужване на асансьорите.

При липса на подобно повдигнато обвинение с АУАН и НП обаче, отговорността на дееца няма как да бъде ангажирана.

Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.

В този изричен смисъл е трайната практика на Административен съд Пловдив- Решение № 443 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3579 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по н. д. № 2840/2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1309 от 21.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 754 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1344 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1227 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1248 от 16.06.2016 г. по н. д. № 879 / 2016 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 314 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 922 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 484 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 301 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3796 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 919 от 07.04.2014 г. по н. д. № 582/2014 г. на Административен съд – Пловдив и десетки други.

По изложените съображения НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се споделят доводите й, че с оглед:

• действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;

• имуществения интерес от водене на делото – имуществена санкция в общ размер от 400 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;

• вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева.

Реално заплатеният размер се явява на следващо място обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът