Решение № 4189 от 19.12.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Жалбоподателя Е. К. К. от [населено място], е обжалвал като незаконосъобразна потвърдената с решение №04-РД-06-0045 от 25.06.2025 година на Директора на РДСП – Велико Търново заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО /397/ФП от 16.05.2025 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена по административен ред с решение № на. Оплакванията са, че тази заповед е противозаконна и ответникът няма право да я издава при условията, които са установени от събраната по преписката индивидуална оценка на потребностите на лицето, която също според К. била незаконосъобразно изготвена. Иска се отмяната на тази заповед и връщането на преписката на ответника за издаване на нова, законосъобразна заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по ЗХУ. Ответникът, Директорът на ДСП –Горна Оряховица, чрез представителя си, отрича основателността на жалбата. Съдът намира, че жалбата е допустима. Видно от приложеното известие за доставяне, решението на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – В.Търново, е връчено на жалбоподателя на 18.07.2025 година /лист 16, гръб от делото/, като жалбата е подадена чрез РДСП – Велико Търново на 29.07.2025 година, като е спазен срока по чл.149 от АПК. Жалбоподателят е адресат на заповедта и твърди, че последиците и го засягат неблагоприятно, като е легитимиран да я оспори. Издаването на последваща заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1455 от 15.10.2025 година не е процесуална пречка за оспорването, доколкото не представлява оттегляне на процесната заповед /няма такъв разпореден резултат/, а представлява нов административен акт, който съответно може да бъде оспорен по реда на АПК. По същество съдът преценява жалбата като неоснователна. От събраните по делото и съвкупно преценени от съда доказателства се установява следното: Жалбоподателят е подал заявление – декларация по чл.20, ал.1 от ЗХУ, декларирайки, че му е определен процент на вид и степен на увреждане от 75 процента с решение на ТЕЛК, което е със срок от 1.10.2024 година до 1.10.20256 година, получено от него на 24.02.2025 година. Не е декларирало как да бъде получавана помощта. Приложен е непопълнен формуляр за самооценка на лице с увреждане, като е посочено, че според определение №107/11.01.2024 година на АСВТ, определящо душевното му поведение, желае ВЛ да попълни формуляра. С писмо №0402-94Е-00-0412-1 от 6.3.2025 година ответникът уведомява жалбоподателя, че следва за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите да представи попълнен формуляр за самооценката на лицето с увреждане. Такъв е представен с отбелязване, че става въпрос за информация, която е съм дата 10.03.2025 година. Декларирано е, че лицето не получава пенсия. С ново писмо от 11.03.3035 година ответникът е посочил, че за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите е необходимо да се посочи по какъв начин ще се получава финансовата подкрепа - касово или по банков път. С уведомление от 19.03.2025 година жалбоподателят е отговорил, че причините за непосочването на начина на получаването на подкрепата били пространно изложени в предишно негово уведомление. Допълнително е изложил, че желае да получава помощта чрез ТП на „Български пощи“ЕАД. По преписката е събрана изготвената индивидуална оценка на потребностите на лицето, изготвена във връзка със заявлението му от 5.03.2025 година, която е с дата 26.03.2025 година, и според която лицето е с установена потребност да бъде изплащана месечна финансова подкрепа на основание чл.70, т.2 от ЗХУ, в размер от 15 процента от линията на бедност, която следва да се предостави от 1.03.2025 година до срока на валидност на оценката, който е 1.10.2026 година. Жалбоподателят е обжалва изготвената индивидуална оценка на потребностите пред Директора на РДСП – Велико Търново, като издаденото по повод на това обжалване решение №04-РД06-0028 от 15.04.2025 година на този горестоящ административен орган е обжалвано пред Административен съд – Велико Търново. С окончателно определение №1389 от 29.04.2025 година тази жалба е оставена без разглеждане. Издадена е заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 27.03.2025 година, за която на съда и на жалбоподателят е известно, че е обжалвана, като е образувано АД №352/2025 година, като жалбата е оставена без разглеждане. Въпросното определение е оставено в сила с определение № 9164 от 06.10.2025 г., постановено по АД№ 9137/2025 г. По това дело е установено /като това е известно и на страните по делото, като е известно служебно и на съда/, че със заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 08.05.2025 година на база на действително установената дата на ЕР на ТЕЛК №90064/174/1.10.2024 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – Севлиево, на жалбоподателят следва да се доплатят месечни суми по чл.70, т.2 от ЗХУ, както следва: за месеци ноември и декември -78, 90 лева, за месеците януари, февруари и април на 2025 година, съответно сумата която е посочена в заповедта, и която представлява доплащане плюс определена за месец април на 2025 година помощ е общо в размер от 444, 90 лева. Въпросната заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 08.05.2025 година, с която е отпусната месечна финансова подкрепа, като е посочена сумата от 44, 90 лева и начало на помощта – 01.04.2025 година, е събрана и по настоящото дело /лист24/ като е била представена като доказателство и по АД №352/2025 година по описа на АСВТ. С писмо № 0402-94Е-00-0854/09.05.2025 година /лист 25 от делото/ жалбоподателят е уведомен за въпросните обстоятелства и за това посочената в тази заповед сума ще му бъде доплатена през месец май на 2025 година чрез клон на „Български пощи“ ЕАД. Впрочем жалбоподателят е оспорил решението на ТЕЛК пред НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ, като с решение №92504 от заседание №128, проведено на 06.08.2025 година НЕЛК е потвърдил изцяло решението на ТЕЛК досежно определените 75% ТНР на жалбоподателя. Настоящата инстанция не разполага с данни решението на НЕЛК да е оспорено пред съда. При тези факти се налагат следните правни изводи: При извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен административен орган, а именно директорът на дирекция "Социално подпомагане" и в рамките на вменените му правомощия по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ и чл. 65, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ. Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа, макар и лаконично, изложение на правните и фактическите основания за издаването й. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ на финансова подкрепа, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочена и изготвената индивидуална оценка на потребностите от 26.03.2025 г. Самата индивидуална оценка, на която е извършено позоваване, също съдържа мотиви относно основателността на заявлението, възприети от административния орган. Допълнителни мотиви, релевантни към заповедта, се съдържат и в решението на горестоящият административен орган. Спазени са съществените административно производствени правила, обосноваващи прилагането на принципа по чл.7 от АПК и разписани в разпоредбите на чл.66, ал.1 и 3, чл.67 във връзка с чл.15, ал.7 от ППЗХУ, като се съобрази, че в крайна сметка индивидуалната оценка е заключила благоприятното за жалбоподателя обстоятелство, че същият има потребност от предоставяне на месечна финансова подкрепа с цел превенция на социалната изолация и оптимално запазване на здравословното състояние. Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента - месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането. С разпоредбите на чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът от лица с трайни увреждания над [възраст] възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. Не е спорно по делото, че с потвърдено от НЕЛК ЕР на ТЕЛК №90064/174/1.10.2024 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – Севлиево, на жалбоподателят е определена ТНР от 75 процента /листове 67-68/. Съгласно изискването на чл.70, т.2 от ЗХУ право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над [възраст] възраст, както следва: от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност. За 2025 година т.н. линия на бедност е определена в член единствен от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 328 на МС от 30.09.2024 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2025 г., като определената сума е от 638 лева. При това положение правилно е определен размера на финансовата подкрепа в размер от 15 процента от посочената сума, като това е сумата от 95 лева и 70 стотинки, както е разпоредено в оспорената заповед. Правилно, предвид изискването на разпоредбата на чл.66, ал.5 от ППЗХУ и срокът на действие на ЕР на ТЕЛК №90064/174/1.10.2024 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – Севлиево, е определен периода, през който финансовата подкрепа в този размер ще се получава от лицето, което има право на същата. Заповедта е съответна на законовата цел, като се има предвид, че чрез изпълнението и се предоставя материална подкрепа на жалбоподателя – вж. 2, т.4 от ЗХУ. Неоснователно е оплакването, че действието на заповедта не е съобразено с времето на действие на индивидуалната оценка на потребностите с оглед разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗХУ и чл.18, ал.2, т.2 от ППЗХУ. Следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. На ответника разноски не се следват при този изход на спора предвид липсата на такова искане. Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав