Решение № 128 от 11.7.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 164/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 6624/02.04.25г. на БОС от Д. Т. Р., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр.Б., ж.к. „С.“, бл.•, вх.•, чрез процесуалния представител адв.Ив.Н., против решение № 190/17.03.2025г. по гр.д.№ 1810/24г. на БОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера над 4000лв. до предявения размер от 70 000лв., ведно със законната лихва, така, както е посочено в самото решение. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението съдът не се е съобразил с принципа на справедливост. Твърди претърпени вреди в много по-голям размер от възприетия от съда, а също така и бъдещи вреди, които наказателното производство ще окаже върху професионалното й развитие. Оспорва възприетия от съда извод за наличие на съпричиняване от нейна страна. Ето защо моли в съответната част решението да бъде отменено и бъде уважен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло така, както е предявен, като бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски. Излага подробни аргументи в подкрепа на оплакванията си. Няма доказателствени искания. Въззиваемата по тази жалба страна – Прокуратурата на РБ, счита постановеното решение за правилно и моли за потвърждаването му. Депозира писмено становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима. Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ. Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред БОС е образувано по искова молба от Д. Т. Р., против Прокуратурата на РБ. Въззивницата твърди, че се обучава във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, гр.Варна, със специалност: „Организация и управление на тактическо ниво“ и „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“. В навечерието на Ивановден, т.е. на 06.01.2023г., голяма част от курсантите си организирали посещение на дискотека извън учебното заведение. По причина, че всички нейни приятели щели да отидат, тя самостоятелно взела решение да посети същото заведение. Случайно на изхода на училището се срещнали с още двама курсанти – св.И. Й. и курсант К. Г. и решили да си поделят сумата за едно такси. След като се прибрали без каквито и да е проблеми, на сутринта всеки станал и успешно изпълнил задълженията си. Поради лични отношения с курсант Й. една от старшините от висшето училище подала срещу тях сигнали и срещу тримата било проведено дисциплинарно производство. Въззивницата и курсант Г. били наказани с „мъмрене“, а курсант Й. – с „понижаване на курсантско звание с една степен за срок от 6 месеца“. Наказанията не били обжалвани и влезли в сила. На 16.07.2023г. срещу тримата било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.380, ал.2, предл.2, вр. с ал.1 НК – за групово отклонение от военна служба, което е продължило по-малко от едно денонощие. До края на 2023г. били разпитани 12 свидетели, събрани били множество писмени доказателства, извършен бил оглед на местопроизшествие, както и следствен експеримент. На 10.01.2024г. Р. била привлечена като обвиняема, без да й е налагана МНО. На 29.01.2024г. наблюдаващият прокурор внесъл ДП във Военен съд – Сливен, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК. С решение на ВС – Сливен въззивницата била призната за невиновна, на осн.чл.304 НПК, вр. с чл.9, ал.2 НК - поради малозначителност на извършеното и ниската му степен на обществена опасност. Твърди се в исковата молба, че въпреки оправдателното решение, през време на целия процес тя търпяла срам и неудобство от обстоятелството, че много от познатите и приятелите й от висшето училище били принудени да дават показания срещу нея. Случаят придобил голяма известност в училището и част от приятелите й се отчуждили от нея, а и тя самата започнала да страни, защото се чувствала зле да общува с тях. Твърди се също, че сънят й бил нарушен, започнала да изпитва страх, че осъждането ще сложи край на професионалната й кариера. Наказателното производство съвпаднало със студентската сесия, в която й предстояли най-трудните изпити в цялото следване. Това, наред с необходимите пътувания от гр.Варна до гр.Сливен, съвсем я сринало. Била й извършена криминалистическа регистрация и била снимана с картон с номер пред лицето. Дискредитирането й като професионалист се отразило на бъдещото й кариерно развитие. Из цялото военноморско училище тръгнал слух, че тя е лице, което не спазва военната дисциплина. Макар и оправдана, продължава да се притеснява, че проведеното срещу нея наказателно дело може да има негативни последици при началото на военната й служба. Всичко описано, наред с оправдателната присъда, обосновава претенцията й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което преценява на 70 000лв. Също претендира и имуществени такива – за заплатените в хода на наказателното производство адвокатски възнаграждения в размер на общо 3 000лв. Моли за решение в този смисъл. Ангажира доказателства. Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на РБ, чрез ОП – Бургас, в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Твърди се, че изложеното не отговоря на фактическото положение и въззивницата не е претърпяла такива големи вреди. На първо място Прокуратурата на РБ поддържа, че повдигнатото обвинение е за престъпление, което не се счита за тежко такова. На Р. не е наложена МНО. Делото не е медийно разгласявано, освен това ищцата била оправдана още на първа инстанция. Също сочи, че от предявяване на обвинението до внасяне на делото в съда, изминали само 19 дни, а първоинстанционното решение било постановено на 04.04.2024г. По причина, че било обжалвано, но не само от Прокуратурата, а и от друг обвиняем по делото, било образувано въззивното производство. Позовава се и на факта, че с поведението си въззивницата формално е осъществила състава на престъплението, за което било повдигнато обвинение и вредите са в пряка причинно-следствена връзка с нейното виновно поведение. Моли за отхвърляне на исковете и при евентуалност – за намаляване на определеното от съда обезщетение. Депозираната от Д. Р. въззивна жалба, с описани оплаквания против първоинстанционното решение, висяща пред настоящия съд, очертава обема на въззивната проверка на постановеното решение, съгласно разясненията по ТР № 1/2013г. от 9 декември 2013г. по т.д. № 1/2013г. ОСГТК на ВКС. Актът на съда не се атакува от страна на Прокуратурата на РБ, ето защо настоящият състав приема, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - за обезщетяване на причинените на въззивницата имуществени и неимуществени вреди, в резултат от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В необжалвана част решението на Бургаски окръжен съд е влязло в сила, следователно е установено деликтно поведение от страна на ответника, причинени вреди – имуществени и неимуществени и причинно-следствена връзка между деликта и вредите. Спорен пред настоящата инстанция е само справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р. и по него настоящият състав на Апелативен съд Бургас приема следното: Съгласно задължителните разяснения по ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица фактори и обстоятелства, които да формират крайния извод какъв размер обезщетение при претенция за неимуществени вреди е справедлив в конкретния случай, съобразно индивидуалните характеристики на личността на увреденото лице и конкретните проявления на преживяното, в съвкупност с фактите по делото. Отражението на проведеното срещу едно лице наказателно производство, приключило с оправдателно решение, се определя от характера на престъплението, в което е обвинено, интензитета на извършените срещу него процесуални действия, продължителността на преследването, отзвука сред обществото и близките на пострадалото лице и въздействието му върху репутацията и психиката на това лице. Степента на засягане на неговите неимуществени блага зависи от характеровите особености на засегнатия, степента на строустойчивост, мирогледа, ценностната система, начина на възприемане на събитията и тяхната оценка, пречупени през призмата на собствената самооценка и степента на отговорност към задълженията, взискателност към самия себе си и чувство за правилно и неправилно в поведението и последствията от действията в жизнен план. В контекста на горното, за да индивидуализира размера на обезщетението, което счита, че справедливо ще компенсира понесените от Д.Р. душевни преживявания по повод проведеното наказателно производство, настоящият състав съобрази следното: Видно както от Решение № 3/04.04.2024г. по АНД № 7/2024г. на Военен съд – Сливен и мотивите към него, така и от Решение № 10/27.06.2024г. по ВАНД № 34/24г. на Военно-апелативен съд – София (второто – окончателно), на 07.01.2023г. за времето от 00.14ч. до 04.42ч. въззивницата Р. и други двама курсанти, в нарушение на Заповед № ОС- 331/28.09.2022г. на Началника на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Варна, за реда за напускане на района на училището, като използвали чужди електронни пропуски, напуснали територията на училището. С такси се придвижили до дискотека в гр.Варна и в 04.42ч. се върнали и влезли през КПП-то на училището. Както в първоинстанционното, така и във второинстанционното решение, в мотивната част е прието, че с действията си тримата курсанти, сред които и Р., формално осъществили състава на престъпление по чл.380, ал.2, предл.2, вр. с ал.1 от НК. Двете инстанции приели, че тримата обвиняеми виновно са се отклонили от военна служба на сочената дата, като напуснали района на ВВМУ. Също е прието за безспорно, че като постъпващи в наряд сутринта на 07.01.2023г., не са имали право да напускат района на училището след 21ч. на 06.01.2023г. и са били в пълна известност за това, т.като именно по тази причина електронните им пропуски били предадени в дежурната част и за да излязат, те използвали чужди. Като взели предвид чистото съдебно минало на обвиняемите, отличните им характеристики, краткото време, за което се отклонили от ВС, факта, че след завръщането си в училище, положили наряд без инциденти, съдилищата приели, че се касае за деяние, извършено поради лекомислие и при малозначителност на деянието и обявили тримата обвиняеми за невиновни. От събраните гласни доказателства – св.Й. и св.Н. се установява, че образуването на досъдебното производство станало известно на свидетелката, а съответно и на въззивницата, през м.януари, 2024г. Тогава тримата курсанти, напуснали района на военното училище без разрешение, получили първите призовки за явяване на разпит пред Военна полиция. Тогава разбрали, че след наложеното им дисциплинарно наказание, всичко започва тепърва. Според св.Й. – също участник в груповото ОВС и подсъдима наред с Д.Р. по двете цитирани дела, целият процес от първия разпит, до влизане в сила на оправдателната присъда, отнел около половин година. Аналогични са показанията и на св.Негозова – съквартирантка на въззивницата, която заявява пред съда, че целият случай, от началото до края, продължил около една година. Тези показания съдът преценява, като взема предвид проведеното дисциплинарно производство против тримата курсанти, преди образуване на ДП. Затова приема, че за ДП въззивницата узнала с получаването на първата призовка, както сочат св.Негозова и св.Йорданова - т.е. в началото на м.януари, 2024г., по време на сесията. Както съдът посочи по-горе, тримата курсанти били призовани да се явят на 10.01.2024г. за привличане в качеството на обвиняеми – ДП, т.I, стр.44. Това, според събраните гласни доказателства, подействало особено шокиращо на Р.. Призовката за явяване пристигнала точно през време на сесията и оказало влияние на успеха на Р.. Обичайно отлична студентка, според нейните колеги, с винаги успешно положени изпити, този път не успяла да се подготви така добре, както преди. Този път също си взела изпитите, но не с такива добри оценки, както преди. Освен това станала разсеяна, случвало се вечер да плаче и да се тревожи да не би родителите й да узнаят за случилото се, понеже не били в добри отношения. Понякога започвала да гледа в една точка и държанието й се променило. От ведър и дружелюбен човек станала по-дистанцирана, избягвала контакти, а и командирите започнали да се държат по-строго с нея, строго официално. От показанията на двете свидетелки се установява, че случаят станал широко известен. Само в досъдебното производство били разпитани приблизително около 20 свидетели и цялото военноморско училище научило за инцидента. Според св.Йорданова всички курсанти, офицери, дори и матросите, знаели кои са тримата курсанти, против които се води наказателно преследване, за какво са обвинени, какви са евентуалните последици. Това се отразило тежко на въззивницата Р.. От лъчезарно и усмихнато момиче, станала свита, започнала да не внимава в разговора, изпадала в паник-атаки. Започвала внезапно да плаче, избухвала срещу св.Й., че нейна е вината за случилото се, страхувала се, че ще бъдат осъдени и това ще сложи край на професионалното й развитие. Още повече, че поради сложните отношения с родителите си, не била споделила за инцидента и те били в неизвестност за образуваното производство срещу дъщеря им. С течение на времето и след двете оправдателни решения, състоянието на Р. се подобрило и травмата започнала да отминава, но въпреки това всички останали скептични към тримата обвиняеми. За да приеме крайния си извод относно размера на справедливото обезщетение, настоящият състав съобрази и останалите факти и обстоятелства по делото. Не се спори, че от формална гледна точка, Д.Р. е осъществила състава на престъпление, наред с другите двама курсанти и това е установено в съдебните актове на двете инстанции. Тук съдът изрично отбелязва, че оплакването на въззивната страна относно прието от Бургаски окръжен съд съпричиняване за причинените вреди не съответства на изводите на първоинстанционния съд. Дори напротив – в мотивите на атакуваното решение изрично е изложено, че не може да става въпрос за съпричиняване, но като факт горното следва да бъде взето предвид при определяне на справедливото обезщетение. Този извод на Бургаски окръжен съд е съобразен с Решение № 50154 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че оправдателното решение е постановено не защото не е извършено престъпление, а защото, поради ниската степен на обществена опасност, то е преценено като малозначително. На следващо място съдът прецени интензитета на наказателното преследване. Престъплението по чл.380 НК не е тежко и за него законът предвижда наказание ЛОС до две години. Срещу лицата не е взета МНО, т.е. те не са търпели нито финансови ограничения, нито ограничения по свободното си придвижване, а и от момента, в който научили за образуваното ДП – м.януари, 2024г., до постановяване на окончателното решение на Военно-апелативен съд – София, е изминала около половин година – т.е. производството се развило в изключително кратки срокове и за двете инстанции, освен това няма данни колегите на Р. извън военноморското училище – т.е. в Медицински университет гр.Варна, да са научили за производството. Към периода на развитие на АНД № 7/2024г. на Военен съд – Сливен и на ВАНД № 34/2024г. на Военно-апелативен съд – София Р. е била на навършени 21 години – в много млада възраст, в която подобни събития дават отражение върху психическото състояние на индивида и са силно стресови, особено за лице без криминално минало, без предходни противообществени прояви, с високата самооценка на човек, приет да учи една от най-престижните професии в обществото. Тук съдът отчита, че събраните гласни доказателства сочат на значително подобрение на психическото състояние на Р. към настоящия момент, а също не се установиха изложените в исковата молба твърдения, че загубила съня си, често сънувала кошмари и рухнала психически. Това не е така, напротив – въззивницата съумяла да се съвземе, мобилизира и успешно да положи всички изпити през сесията, която в исковата молба се твърди да е с най-тежките за цялото й следване предмети. Всичко така установено и предвид бързината, с която се е развило производството, както и постановяване на оправдателно решение още на първа инстанция, води до извода, че справедливото обезщетение съответства по своя размер на определеното от окръжния съд. По отношение на изложените във въззивната жалба оплаквания относно бъдещото развитие на въззивницата и дискредитирането й като професионалист, този апелативен състав приема цитираната практика на ВКС за неприложима в конкретния случай. Въззивницата все още няма професионална реализация, освен това основната й специалност е „военен лекар“, където основните умения и придобити знания са насочени към лечение на пациенти. Освен това фактът, че към нея командирите се отнасят по-строго, не означава, че са преминати разумните граници на професионално отношение. Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд приема обжалваното решение за правилно, законосъобразно и съобразено с трайно установената съдебна практика. При приложение на разпоредбата на чл.10 ЗОДОВ, понеже Прокуратурата на РБ не е обжалвала постановеното решение, а въззивната жалба няма да бъде уважена, извършените от въззивницата разноски за тази инстанция ще останат за страната. При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл. Мотивиран от изложеното, БАС