Решение № 4761 от 31.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6234/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. Г. С., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника си адв. П. С., срещу Наказателно постановление /НП/ № КПК-НП-23 от 03.04.2024 г., издадено от за председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при липса на компетентност, при съществени нарушения на административнопроизводствените/ процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Навеждат се твърдения, че не е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Счита че липсва ясно описание на нарушението и обстоятелствата му. Намира, че липсват доказателства от субективна страна, посочва, че не било валидно разгледано възражението по чл. 44 от ЗАНН, алтернативно счита, че се касае за маловажен случай, поради което иска НП да бъде отменено изцяло. Намира, че наложената от АНО санкция е неправилно определена. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: С Решение по Протокол №20 от 20.06.2022г. Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ЕАД с ЕИК 121031861 назначил Р. Г. С., ЕГН •••••••••• за ликвидатор на „Овча купел“ ЕООД за срока на ликвидация. На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/. За лицата, заемащи публични длъжности, съгласно чл. 6, ал.1 от ЗПК, за които за първи път възниква задължение за деклариране на имущество и интереси, следва да подадат встъпителна декларация съгласно чл. 52, ал.1, т.1 вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК в рамките на един месец от влизане на закона в сила- до 06.11.2023г. включително. С писмо Изх. №КПК–ПР-127/23.10.2023г. на Комисия за противодействие на корупцията е изпратено искане до Министерство на икономиката и индустрията на Република България, да бъде предоставен списък на лицата и заеманите от тях длъжности, по чл. 6, ал.1, т.18 от ЗПК, по чл. 6, ал.1, т.43 от ЗПК, по чл. 6, ал.1, т.44 от ЗПК, по чл.6, ал.1, т.50 и чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК в указание, че лицата, които са задължение по този закон следва да подадат декларация в едномесечен срок от влизане в сила на ЗПК на 06.10.2023г. до 06.11.2023г. включително. С писмо №92-00-877/ 01.11.2023г. на Министъра на икономиката и индустрията до Председателя на КПК е предоставен изискания списък с имена и нужната информация по чл. 6, т.1, т.18 от ЗПК. В същото писмо в т.II, с оглед неяснота и празнота в закона е поискано официално становище на КПК, относно кръга на задължените по ЗПК субекти по чл.6, ал.1, т.50 и т.51. В отговор на посоченото писмо от КПК с Изх. № КПК-ПР-122#3/ 03.11.2023г. е изпратено становище, съобразно което като лица заемащи публични функции са определени управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и за други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала. В допълнение към отговорът си Комисията за противодействие на корупцията приема, че в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 50 и т. 51 от ЗПК като лица, заемащи публична длъжност следва да се включват членовете на органите на управление и контрол на публичните предприятия по чл.2 от Закона за публичните предприятия или посочените лица, които се явяват представители на държавата или общините в органите за управление или контрол на търговски дружества- публични предприятия са включени в обхвата на чл. 6, ал.1, т.51 от ЗПК, а независимите членове са включени сред задължените лица по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК. С оглед получения от Министъра на икономиката и индустрията списък със задължени по ЗПК лица, на 18.01.2024 в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е направена проверка на регистъра на получените и вписани декларации за имущество и интереси, при която било прието, че жалбоподателят е следвало да подаде през 2023 г., пред КПК встъпителна декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК, но не е сторил това, като въз основа на направените констатации на 29.01.2024 г. Владимир Златанов –главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ в КПК, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение по чл. 52, ал.1, т. 1 вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК в присъствие на нарушителя и двама свидетели, като нарушителят заявил писмено в акта, че в срока по закон ще представи възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН в КПК постъпили възражения, заведени с Вх. №КПК-750- 1/01.02.2024г., в които са посочени аргументи съответни на посоченото във въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Въз основа на АУАН на 03.04.2024 г. А.Славчев – за председател на КПК, издал НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по- детайлното им обсъждане. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. При проверка на АУАН и НП съдът служебно констатира, че те са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - съобразно чл. 120 от ЗПК. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им съобразно чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП. При така установената фактическа обстановка, обаче съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушение по чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК). Съгласно чл. 49, ал. 1, т.2 от ЗПК лицата, заемащи публични длъжности подават декларация за имущество и интереси. Съгласно чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 50 от ЗПК управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на закона. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 51 от ЗПК представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала; Настоящия състав на съда констатира, че в текста на закона, а също така и в разяснителното писмо на КПК от 03.11.2023г., не се установява да е вменено задължение на лицата, изпълняващи функции на ликвидатори, да декларират имущество и интереси, съобразно предвиденото в ЗПК. По посочената причина настоящия състав на съда намира, че субекта на процесното наказателно постановление не е задължен по ЗПК и по тази причина намира издадения акт за незаконосъобразен. Съдът намира, че допускането и прилагането на разширително тълкуване на закона в административнонаказателното производство е недопустимо, тъй като е във вреда на санкционираните субекти. С оглед на горното, недопустимо е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Съдебната практика сочи, че разширително тълкуване на закона противоречи на императива на чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, забраняващ наказателна, административна и дисциплинарна отговорност да се обосновават по пътя на тълкуването при неяснота на закона. В случая е налице непълнота, при която се забранява аналогията на закона и аналогията на правото, доколкото по своята характеристика разширителното тълкуване е сходно с аналогия при правоприлагането, тъй като придава правно действие на факти, които законодателят не е имал предвид. Съдът намира, че липсва и субективния елемент от състава на вмененото нарушение. В хода на съдебното следствие и от приложените писмени доказателства не бе доказана вината на жалбоподателя за извършване на вмененото му нарушение, липсва умисъл за извършеното нарушение. В допълнение съдът намира, че наложената на Р. С. глоба е несъразмерна на вмененото му нарушение. В процесния акт АНО изрично е отбелязал, че нарушението е извършено за първи път. Нещо повече - в процесния акт не са посочени и други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът намира, че наложеното наказание, което е около средното предвидено за този вид нарушение е необосновано високо. На последно място дори при хипотетична съставомерност от обективна и субективна страна на поведението на жалбоподателя биха намерили приложение предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието би се отличавало с незначителна степен на обществена опасност, поради което само на това основание КПК е следвало да прибегне до предупреждение, а не да издава НП. Подаването на декларация по ЗПК от лицата, заемащи публични длъжности има за цел да съдейства за ефективно противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и да предотврати възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. В случая не се твърди, а и по никакъв начин не се установява, че жалбоподателят се е опитвал да осуети постигането на прогласените цели на закона и че е укрил подлежащи на деклариране обстоятелства. По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено. При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира присъждане на такива в размер на 800 лв. - адвокатско възнаграждение, като представя списък с разноските и договор с интегрирана разписка за полученото възнаграждение. Предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото и поради направеното възражение от въззивника, съдът намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано до предвидените в чл. 7, ал.2, т.1 вр. ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.- общо 460 лева. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът