Решение № 2508 от 17.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4963/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК. Образувано е въз основа на жалба с вх. №46344/04.04.2023г. на ЧСИ Г. К., подадена от „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с ЕИК: •••• и седалище и адрес на управление: град София 1000, ул. ••••, срещу Разпореждане от 16.03.2023г. на ЧСИ Г. К., постановено по и.д.№ 20239240400814 на същия ЧСИ, с което е спряно изпълнителното дело на основание чл. 432, ал.1, т.7 ГПК, вр. чл.420, ал.2 ГПК, във основа на Определение №9991/15.03.2023г. по ч.г.д.№71063/2022г. от СРС. В жалбата се твърди, че и.д.№ 20239240400814 на ЧСИ Г. К. е образувано по молба на взискателя „КТБ” АД (в несъстоятелност), въз основа на изпълнителен лист от 13.01.2023г. и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 71063/2022г. по описа на Софийски районен съд, 65-ти състав, с които „П.О.Х.“ЕАД е осъдено да заплати на взискателя парични вземания, произтичащи от Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 09.07.2012г. С Определение №9991/15.03.2023г. по ч.г.д.№71063/2022г. от СРС е спряно незабавното изпълнение на издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 13.01.2023г., издадени по ч.гр.д. № 71063/2022г. по описа СРС. Жалбоподателят твърди, че е подал частна жалба срещу същото определение за спиране на принудителното изпълнение, поради което и същото не е влязло в сила. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на същото определение, като счита че не са налице предпоставки за спиране. В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от длъжника „П.О.Х.“ЕАД, с което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че разпореждането за спиране е постановено въз основа на Определение №9991/15.03.2023г. по ч.г.д.№71063/2022г. от СРС, поради което и съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на съдебното разпореждане и да преустанови всички изпълнителни действия насочени към осребряване имуществото на длъжника. Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения, касаят съществото на спора, по които компетентен да се произнесе е съдът. Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното: Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - взискател по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.1, т. 1 от ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Процесното изп. дело № 20239240400814 на ЧСИ Г. К. е образувано по молба на взискателя „КТБ” АД (в несъстоятелност), въз основа на изпълнителен лист от 13.01.2023г. и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 71063/2022г. по описа на Софийски районен съд, 65-ти състав, с които „П.О.Х.“ЕАД е осъдено да заплати на взискателя парични вземания, произтичащи от Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 09.07.2012г. С Определение №9991/15.03.2023г. по ч.г.д.№71063/2022г. от СРС е спряно незабавното изпълнение на издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 13.01.2023г., издадени по ч.гр.д. № 71063/2022г. по описа СРС, на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Основанията за спиране на изпълнителното производство не са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 432, ал.1 ГПК. В първите 6 точки са изброени конкретни хипотези на спиране на изпълнителното производство, с съгласно разпоредбата на чл. 432, т. 7 от ГПК, изпълнителното производство се спира от съда и в други случаи предвидени в закона. Именно такъв случай е разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК. Предвидената в чл. 420 ГПК защита на длъжника срещу заповедта касае материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение (липсата на съществуващо задължение на длъжника към взискателя, т.е. на годно изпълнително основание) като урежда възможността да се спре предварителното изпълнение, осъществявано въз основа на невлязло в сила изпълнително основание. Същата разпоредба предвижда две хипотези на спиране. В хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК спирането на принудителното изпълнение на заповедта е задължително, но е обвързано с учредяването на надлежно обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (с изключението по чл. 417, т. 10 ГПК - подаденото в срок възражение спира изпълнението, без да е необходимо обезпечение). В хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК спирането зависи от преценката на съда. Сьдът постановява спиране, когато в срока за възражение длъжникът е представил писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува. Компетентен да се произнесе по искането за спиране и в двете хипотези по чл. 420, ал. 1 и, ал. 2 ГПК винаги е заповедният съд, който разглежда искането незабавно, тъй като след изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК, ако по изпълнителното дело няма представено определение за спиране, съдебният изпълнител осъществява вземането принудително. В процесния случай съдът е спрял незабавното изпълнение на издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 13.01.2023г., издадени по ч.гр.д. № 71063/2022г. по описа СРС, на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. В този случай съдебният изпълнител няма правомощието да преценява правилността на съдебния акт. Той дължи единствено неговото изпълнение, поради което правилно е спрял изпълнителното производство. Дали допуснатото спиране е правилно и законосъобразно не е предмет на преценка нито от съдебния изпълнител, нито в настоящото производство. Изложените в жалбата доводи касаят правилността и законосъобразността на определението, с което е допуснато спиране на незабавното изпълнение. Поради това и в настоящето производство същите възражения не могат да бъдат разглеждани. Съдебният изпълнител не може да преценява законосъобразността на съдебните актове, а само да ги изпълнява. Последният дължи съобразяване на по-нататъшните си действия с постановеното от съда. Обжалваното действие на ЧСИ е извършено въз основа и изпълнение на съдебен акт – Определение №9991/15.03.2023г. по ч.г.д.№71063/2022г. от СРС. Разпоредба та на чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се спира от съда в и в други посочени в закона случаи, сред които се включва и хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК. При това положение за съдебния изпълнител съществува забрана за продължаване на изпълнителните действия по делото. Гореизложеното сочи, че след представяне на определението за спиране за съдебния изпълнител не е имало друга възможност, освен да спре изпълнителното производство, което налага извода, че постановеното от ЧСИ спиране е правилно и законосъобразно, а жалбата- следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че процесното определение за спиране не е влязло в сила, поради което и не подлежи на изпълнение. Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 118 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 706/2019 г., III г. о., определението за спиране по чл.420 ГПК по същността си има защитна, обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане. Този обезпечителен характер на мярката (спиране изпълнението на невлязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК) обуславя и незабавния преграждащ ефект на определението по чл. 420 ГПК за развитието на започналия изпълнителен процес, независимо от предвидената в ал. 3 обжалваемост на акта с частна жалба. Съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на разпореждането на съда и да преустанови всички изпълнителни действия. С оглед изхода на делото и на основание чл.77 ГПК, вр. чл.57, ал.6 ЗБН ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 25, 00лв., представляваща дължимата се държавна такса за настоящето производство. Предвид гореизложеното съдът