Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2016 г.

Тълкувателно дело № 1/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е образувано с разпореждане на председателя на Върховния административен съд, по постъпило искане на омбудсмана на Република България до Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Подлежат ли на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс актовете за гражданско състояние, съставени по реда на Закона за гражданската регистрация? “. Искането, по което е образувано настоящото производство се основава на установена от вносителя му противоречива практика относно възможността да се оспори пред административните съдилища акт за гражданско състояние, съставен по реда на Закона за гражданската регистрация, както и да се предяви иск за установяване на неистинността му, съгласно определената в чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) подведомственост. В първата група съдебни актове е приета липса на възможност за контрол на актовете за гражданско състояние по административен ред, в това число и исковата защита по чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК, като е извършено разграничение между индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 и 3 АПК – наличие на волеизявление за деклариране или констатиране на вече възникнали права или задължения или волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и отказът да се издаде такъв акт и характера на актовете за гражданско състояние - официални свидетелстващи документи. Приема се в тях, че от гледна точка на процеса административните актове представляват диспозитивни официални писмени документи и притежават формална, но не и материална доказателствена сила, каквато имат свидетелстващите документи, каквито са актовете за гражданско състояние. Съответно неверността на вписаните в актовете за гражданско състояние данни, като неотговарящи на действителното фактическо положение следва да бъде установена по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), но не и чрез оспорването им като административен акт, съответно чрез предявяване на иск по чл. 128, ал. 1, т. 9 от АПК за установяване неистинност на административен акт. Като водещо се извежда съдържанието на актовете за гражданско състояние. Според другото становище актовете за гражданско състояние са индивидуални административни актове съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК, като съдържащи волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и подлежат на оспорване пред административен съд. Проверката върху законосъобразността им предполага изследване на правомощията, спазването на правилата и на материалния закон от страна на неговия издател. Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностно лице по гражданското състояние и признават факти, засягащи права и задължения на гражданите, възникнали в посочените от закона случаи. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд намира за правилно първото становище. Законът за гражданската регистрация (ЗГР) изрично определя актовете за гражданско състояние, които са акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт, като официални писмени документи, в които по законов ред се регистрират събитията раждане, брак и смърт. Съставят се от длъжностните лица по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията, които след като констатират съобразно разписаните в закона общи и специални правила наличието на определени факти, материализират чрез удостоверителното си изявление настъпването им. Административнопроцесуалният кодекс (Обн. ДВ, бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) е приет значително време след приемането на специалния закон - ЗГР (Обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.). С чл. 21, ал. 2 и 3 АПК се определят като индивидуални административни актове волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. След приемането на АПК неколкократно са извършени изменения и допълнения на ЗГР, като не са въведени разпоредби, предвиждащи оспорване по реда, предвиден в кодекса на актовете за гражданско състояние, като изявление на публичен орган, дължимо се след извършена констатация за настъпило по установения ред събитие. Изрично препращане към оспорване по реда, предвиден в кодекса, е налице единствено в разпоредбите на чл. 19а, чл. 92, ал. 12 и чл. 107 ЗГР, които разпоредби не визират оспорване на акт за гражданско състояние. При даденото легално определение на актовете за гражданско състояние като официални писмени документи, съставени след констатация на настъпилото събитие на формуляри по установен образец, с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗГР е придадена доказателствена сила на отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Като издадени от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред, съгласно чл. 179 ГПК те се явяват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Заинтересованите лица имат право да установят наличието на вписани неверни данни в актовете за раждане или смърт, което право според разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗГР следва да се реализира по съдебен ред. Съгласно чл. 73 ЗГР промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Следователно истинността на акта за гражданско състояние, законово определен като официален документ, подлежи на установяване чрез предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, а не чрез оспорване на съдържащото се в него удостоверително изявление на длъжностното лице по гражданското състояние или по пътя на исковата защита по реда на чл.128, ал. 1, т. 9 АПК, касаеща установяване неистинността на административни актове по АПК. В производството по чл. 125 и сл. ГПК със сила на пресъдено нещо подлежи на установяване както автентичността, така и верността на документа - съставянето му от длъжностно лице в кръга на дадените му правомощия, по установените от специалния закон форма и ред, при което ще бъде потвърдена или отречена придадената му от закона материална доказателствена сила. Актовете за гражданско състояние удостоверяват факти с правно значение, определящи гражданското състояние на лицата, чрез регистрация на събитията раждане, брак и смърт. Иск за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, каквито са тези, уредени в Глава петдесета ГПК – Установяване на факти. Разпоредбата на чл. 542 ГПК изрично предвижда при несъставяне, невъзможност за съставяне, унищожаване или изгубване на съставения акт за гражданско състояние лицето, което черпи права от твърдения факт, с молба до районния съд да поиска установяването на подлежащия на удостоверяване факт, а когато това е необходимо и разпореждане да се състави съответният документ. Допуснати грешки в документите по чл. 542 ГПК /сред които документи изрично са посочени и актовете за гражданско състояние/ се поправят по същия процесуален ред, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им съгласно чл. 547 ГПК. Това трайно законодателно решение е потвърдено с ГПК (Обн. ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г.), приет по-късно от АПК и отрича възможността за установяване на факти, подлежащи на удостоверяване с акт за гражданско състояние по пътя на установяване неистинността му с иск, основан на чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК. Друг ред по смисъла на чл. 547 ГПК е предвиден в чл. 76, ал. 1, ал. 2 и 4 ЗГР, съгласно които разпоредби по административен ред, по молба на заинтересованите лица, въз основа на официални документи, може да се извърши промяна в актовете за гражданско състояние, когато: се отстраняват допуснати технически грешки и неточности в изписване на името на заинтересованото лице; следва да се отрази промяна в имената, настъпила по силата на нормативен акт, както и промяна в имената по чл. 19а ЗГР. Само по административен ред се извършва и промяна на ЕГН на титуляра - чл. 77 ЗГР. Извън изрично предвидените в специалния закон случаи за промяна на актовете за гражданска регистрация по административен ред, заинтересованото лице следва да упражни правата си, с оглед конкретните обстоятелства, чрез предявяване на иск по чл.124, ал. 4 или в производство по чл. 542 и чл. 547 ГПК. По изложените съображения Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд