Тълкувателно постановление № 5 от 25.06.2024 г. на ВАС по тълк. д. № 5/2021 г.

Производството е по реда на Раздел X от Глава четвърта на Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по искане на омбудсмана на Република България за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд поради констатирана противоречива практика на съдилищата по тълкуване и прилагане на чл. 75, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) в производствата по глава дванадесета и тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в което са поставени следните въпроси:

„Дължи ли се държавна такса по чл. 227а или по чл. 235а от АПК в производствата по ЗЗДискр, в частност разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр? Прилага ли се за касационните производства по глава дванадесета и тринадесета от АПК по повод обжалване на актове на Комисията за защита от дискриминация по реда на чл. 68 от ЗЗДискр?"В искането са изложени твърдения за наличие на противоречива практика на Върховния административен съд, които са подкрепени с цитирани и приложени конкретни окончателни съдебни актове, съдържащи противоположни мотиви относно дължимостта на държавна такса за касационни и частни жалби, подавани в съдебни производства по ЗЗДискр.

След анализ на относимата към проблема съдебна практика и констатацията, че в действителност въпросът относно дължимостта на държавни такси за касационни и частни жалби срещу съдебни актове на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68 от ЗЗДискр, не се разрешава еднакво, Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, с решение от 27 април 2022 г., преформулира поставените за тълкуване въпроси, както следва:

„Дължи ли се държавна такса по чл. 227а от АПК за касационните жалби и по чл. 235а от АПК за частните жалби срещу актове на административните съдилища, постановени в производствата по чл. 68 от ЗЗДискр, или не се дължи държавна такса на основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр в тези случаи?“.

На проведеното на основание чл. 129 от ЗСВ заседание на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, от поканените за участие лица присъства само представител на главния прокурор на Република България, който мотивира позиция за дължимост на държавните такси в обсъжданите хипотези. Същото мнение се поддържа от общите събрания на Административен съд - Кюстендил, Административен съд - Плевен, Административен съд - Разград и Административен съд - Русе. Писмени становища с обосноваване на тезата, че нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр дерогира приложението на чл. 227а, ал. 1 от АПК и чл. 235 от АПК, са ангажирани от министъра на правосъдието, Висшия адвокатски съвет и Комисията за защита от дискриминация, както и от общите събрания на Административен съд - Видин, Административен съд - Добрич, Административен съд - Кърджали, Административен съд - Перник и Административен съд - Смолян. Останалите поканени за участие на основание чл. 129, ал. 2 от ЗСВ административни съдилища и деканите на юридическите факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Бургаския свободен университет, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Нов български университет, Департамент „Право“и Университета за национално и световно стопанство не изразяват позиция.

Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе по поставения за тълкуване въпрос, освен представените становища, съобрази следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. В чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр, чиято редакция не е изменяна от приемането на закона, обнародван в ДВ, бр. 86 от 30 септември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., е предвидено, че за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.

Съобразно чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Със Закона за изменение и допълнение на АПК, обнародван в ДВ, бр. 77 от 17 септември 2018 г., в сила от 01 януари 2019 г., не е отменен, изменен или допълнен ЗЗДискр, но се създават чл. 227а и чл. 235а от АПК, регламентиращи различни размери на проста и пропорционална държавна такса за разглеждане на касационни и частни жалби в зависимост от задължения субект, характера на съдебния спор и материалния интерес, както и случаи, при които тези такси не се дължат или е възможно освобождаване от внасянето им. Правната теория и съдебната практика приемат за възможна и мълчалива отмяна (Abrogatio tacita) на нормативен акт, но само при съобразяване на установени общовалидни принципи на правото, а именно: „По-новият закон отменя по-стария“(Lex posterior derogat legi priori) и „Специалният закон дерогира общия“(Lex specialis derogat legi generali). Обсъжданите по-нови правни норми на чл. 227а и чл. 235а от АПК не са в състояние да отменят мълчаливо заварената норма на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр, защото липсва пълно припокриване и несъвместимост между разпоредбите, а и отношението между тях е на общи към специална.

Новото правило, според което се дължат прости и пропорционални държавни такси за разглеждане на касационни и частни жалби в производствата по АПК, се съдържа в общ процесуален закон. Изключението, според което за съдебните производства по ЗЗДискр не се дължат държавни такси, се намира в заварен специален закон. ЗЗДискр е специален спрямо АПК, защото с него се урежда специфична материя в нейната цялост чрез материалноправни и процесуалноправни норми. Предмет на регулиране с този закон е само, но изцяло, защитата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване с цел осигуряване на всяко лице правото на: равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; ефективна защита срещу дискриминацията. От друга страна, АПК се прилага за всички административни производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго, и за всички съдебноадминистративни производства, разглеждани от административните съдилища и Върховния административен съд, доколкото със закон не е установено друго. Следователно, новото нормативно общо изискване за предварително внасяне на държавни такси за касационни и частни жалби по административни дела, установено в общия Административнопроцесуален кодекс, не изключва действието на по-старата норма, съдържаща изключение от него и според която не се дължат държавни такси за производствата пред съд по специалния по-стар Закон за защита от дискриминация.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тълкуването на закона, според което за касационни и частни жалби срещу съдебни решения и определения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68 от ЗЗДискр не се дължат държавните такси по чл.227а и чл. 235а от АПК, се намира във вида на правомощията на Комисията за защита от дискриминация, които се упражняват с актовете, подлежащи на обжалване пред административните съдилища на основание чл. 68 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 65 от ЗЗДискр този независим държавен орган установява извършени нарушения на основното право на равенство пред закона и недискриминация, нарушителя и засегнатото лице, определя вида и размера на санкциите, налага принудителни административни мерки. Приложението на чл. 75, ал. 2 от ЗЗдискр осигурява свободен, финансовонеобременяващ достъп до съд на лицата, които са жертви на дискриминация, като по този начин им гарантира ефективни правни средства за защита на основно право.

По изложените съображения Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд

ПОСТАНОВИ

За касационните жалби срещу решения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68 от Закона за защита от дискриминация, не се дължи държавна такса съгласно чл. 227а от Административнопроцесуалния кодекс.

За частните жалби срещу определения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68 от Закона за защита от дискриминация, не се дължи държавна такса съгласно чл. 235а от Административнопроцесуалния кодекс.