Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по тълк. д. № 20/2007 г.

На основание чл. 125, във вр. с чл. 124, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), главният прокурор на Република България е направил искане до Общото събрание (ОС) на колегиите във Върховния административен съд /ВАС/ за произнасяне с тълкувателно решение по въпроса: "Има ли ограничение в обхвата на осъществявания от областния управител контрол за законосъобразност върху решенията на общинските съвети, упражняван чрез оспорването им пред съответния административен съд, на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация / ЗМСМА/ във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/, или на оспорване подлежат всички актове на общинските съвети, включително и тези, издадени на основание чл. 28, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.”В искането е посочено, че в съдебната практика на ВАС по въпроса има застъпени две противоречиви становища. Според първото от тях нямало ограничение в компетентността на областния управител да упражнява контрол за законосъобразност върху всички актове на общинските съвети, които имат характеристиката на индивидуални, общи или нормативни, включително и решенията по чл. 21, ал.1, т. 8 ЗМСМА, касаещи придобиването, стопанисването и разпореждането с общинско имущество. Според другото становище при формулиране правомощията на областния управител законодателят е предвидил известно ограничение, като съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗА то е в „границите на предоставените му правомощия”. Това е поради правното виждане, изразяващо се в предоставяне на възможност на общинските съвети да взимат самостоятелни решения на все по-голям кръг от въпроси, свързани с местното самоуправление. По тези съображения решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА нямат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и не подлежат на контрол от областния управител по реда на чл. 32, ал. 1 ЗА. За да се произнесе по направеното искане, ОС на колегиите на ВАС взе предвид следното: В чл. 144 от Конституцията на Република България е залегнала възможността централните държавни органи и техните представители по места да осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление, когато това е предвидено със закон. Следователно целта на законодателя е била, за да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на органите на местното управление със закон правомощия, актовете на същите да подлежат на контрол по отношение на изискванията за компетентност, спазването на административнопроцесуалните правила и съответните материалноправни норми при издаването им. Тази възможност е предвидена в чл. 32, ал. 2 ЗА, с която на областните управители е предоставена възможност да спират изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и да отнасят същите пред съответния ОС /редакции до изм. в ДВ, бр. 69/2006 г./ С промяната на чл. 32 от ЗА, публикуван в ДВ, бр. 69/ 2006 г., на областните управители е предоставена възможност да оспорват незаконосъобразните актове по реда на ЗМСМА, като могат алтернативно: да върнат тези актове, които намират за незаконосъобразни, или да ги оспорят пред съответния адм.съд. С оглед редакцията на текста трябва да се направи изводът, че чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗА дават правомощия на областния управител да контролира законосъобразността на всички актове на общинския съвет, тъй като в този закон не са визирани някакви ограничения/изключения от това правило. Фактически достатъчно условие е наличието на акт на орган на местното самоуправление, по отношение на който е констатирана материална и/или процесуална незаконосъобразност от страна на областния управител. Друг довод в подкрепа на този извод е обстоятелството, че законодателят е употребил родовото понятие „актове”както в чл.32, ал. 2 ЗА, така и в чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, от което става ясно, че в обсега на тази правна норма са включени всички актове на общинския съвет. Нещо повече, чл. 45, ал. 4, изречение трето от ЗМСМА сочи, че оспорването спира изпълнението на индивидуалните и общите нормативни актове и действието на подзаконовите нормативни актове. По аргумент за противното това оспорване не спира действието на други актове, с които е била формирана волята на общинския съвет при упражняване на правомощията му и които са били оспорени за тяхната законосъобразност по реда на чл. 45 ЗМСМА. По втория въпрос дали подлежат на съдебно оспорване актовете на общинските съвети, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т.8 от ЗМСМА, тоест решенията им по придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, следва да бъде отговорено положително. С приетите промени в чл. 8, ал. 11 със Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост / обн., ДВ, бр. 54/2008 г./ тези актове на общинския съвет и кмета подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 45 ЗМСМА. По изложените съображения Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд