Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСНК

Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСНК, докладчик съдията Вероника Имова Главният прокурор на Република България, на основание чл. 125, във вр. с чл. 126, т. 1 от Закона за съдебната власт, е направил искане до Върховния касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия да издаде тълкувателно решение по прилагането на въведеното ограничително основание "множество престъпления" по чл. 78а, ал. 6 НК (обн., ДВ., бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.), сега ал. 7 НК (обн., ДВ., бр. 26/2010 г., в сила от 09.04.2010 г.), относно обсега му на действие за престъпления, извършени във връзка с чл. 26 НК. След законодателната промяна на чл. 78а НК, обн., ДВ., бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г., е създадена противоречива съдебна практика по прилагането на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо лицата, извършили след тази дата престъпления при условията на чл. 26 НК. Една част от съдилищата приемат, че когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 НК са налице, осъществените във връзка с чл. 26 НК престъпни състави попадат в ограничението "множество престъпления" и не прилагат института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Те се позовават на систематичното място на продължаваното престъпление в Раздел IV "Множество престъпления", Глава втора от Общата част на Наказателния кодекс, където са уредени своеобразните форми на множеството на престъпленията и множеството на деянията. Поради множеството на деянията в конструкцията на изпълнението му, го отъждествяват с еднородната реална съвкупност - форма на множество престъпления. Считат за обществено неоправдано нееднаквото третиране на извършителите на престъпни прояви в посочения раздел поради завишената им степен на обществена опасност, защото кумулират по-значителни по обем общественоопасни последици. Друга част от съдилищата, съобразявайки правната природа на продължаваното престъпление като форма на усложнено престъпление приемат, че ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК не се отнася за него. Систематичното му място при видовете множество престъпления не е достатъчно основание да обоснове извода, че по закон то е разновидност на множество престъпления, а за да бъде отграничено от тях. Посочената противоречива съдебна практика води и до неправилно приложение на закона, поради нееднаквото реализиране отговорността на извършителите на престъпления, във връзка с чл. 26 НК, които в едни случаи се освобождават от наказателна отговорност с налагане административно наказание, а в други се осъждат с наказанията, предвидени за съответния престъпен състав по Наказателния кодекс, поради което главният прокурор иска отговор на следния въпрос: "При наличието на ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК, "... както и при множество престъпления", приложим ли е институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършените след 13.10.2006 г. престъпления при условията на чл. 26 НК, когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 НК са налице?" Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд, съгласно правомощието си по чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и на основание чл. 124 от Конституцията чл. 124 от Конституцията на Република България, за да се произнесе, взе предвид следното: Върховният касационен съд намира за правилно становището за неотносимост на ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК спрямо престъпленията, извършени във връзка с чл. 26 НК. Материалноправната уредба на чл. 78а НК и съответните процесуални правила за приложението й са създадени с изменението на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, ДВ, бр. 28 от 1982 г. (спр., изм. ДВ: бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 75 от 2006 г., бр. 27 от 2009 г. и бр. 26 от 2010 г.). С тези правила в обективното право е въведен институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане административно наказание като нов метод за диференциране отговорността на извършителите на престъпни прояви с по-ниска степен на обществена опасност. Съществено развитие от времето на създаването им досега са претърпели заложените в нормата критерии за определяне на престъпните посегателства, обхванати от института, кръгът на наказателноотговорните субекти с право да се ползват от него, размерът на предвиденото в санкционната част административно наказание. В приложното му поле са нетежките престъпления, по аргумент за противното от чл. 93, т. 7 НК, и макар да са посегателства с невисока степен на обществена опасност, деянията запазват престъпния си характер. Едновременното наличие на указаните в чл. 78а, ал. 1 - 5 НК, а за непълнолетните - по ал. 6, във вр. с чл. 78а, ал. 1 НК материалноправни предпоставки, задължават съда да освободи дееца от наказателна отговорност, без преценка за целесъобразността от избягването на наказателната отговорност. Историческото тълкуване на нормите на чл. 78а НК илюстрира развитието им в две паралелни тенденции. Първата е либерализиране на обхвата спрямо престъпленията и лицата. С изменението на чл. 78а, ал. 1, б. "а" с ДВ, бр. 86 от 2005 г. се разшири кръгът на приложението му за умишлените престъпления, за които предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода или друго по-леко по вид, и за непредпазливите престъпления, когато е до пет години лишаване от свобода, или друго по-леко по вид. Със създаването на нова ал. 6, на чл. 78а НК, в ред. на ДВ, бр. 26 от 2010 г., прилагането му е възможно и за непълнолетните извършители, при предпоставките по чл. 78а, ал. 1, без ограниченията по ал. 7 НК. По този начин е преодоляна предходната непоследователна законодателна политика спрямо правното положение на непълнолетните, които за кратко бяха включвани, а после изключвани от кръга на извършителите, ползващи се от института. Втората тенденция (видно от мотивите и стенограмата от обсъжданията към проекта на ЗИДНК № 654-01-86 от 23.06.2006 г., 40-то НС) е на редуциране част от престъпленията, за които приложението му е недопустимо, дори и формално да са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 - 5 НК. Това са случаите, които разкриват висока степен на обществена опасност на дейността и извършителя й. В тези хипотези е обществено и правно неоправдано същественото облагодетелстване на наказателноправната сфера на извършителите, по отношение на които, при законовите предпоставки по чл. 78а НК, държавата се отказва да реализира правомощията си по наказателното правоотношение с дееца с последиците, предвидени в материалноправната наказателна норма за извършеното престъпление. С редакцията на чл. 78а, ал. 6 НК (спр. ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) това разбиране е въплътено в закона, според който правилата на чл. 78а, ал. 1 - 5 НК не се прилагат, ако причиненото от деянието увреждане е тежка телесна повреда или смърт, деецът е бил в пияно състояние, при множество престъпления или престъплението е извършено спрямо орган на власт, при или по повод изпълнение на службата му (последното предложение е допълнено със ЗИДНК, бр. 27 от 2009 г.). Прогресивното завишаване на предвидените размери на наказанието "глоба" в санкционната част на нормата е направено при отчитане на корелативната зависимост между тежестта на административната отговорност и регулативната предупредителна и възпираща функция на административното наказание, като алтернатива на наказателната отговорност (спр. измененията в ДВ, бр. 86 от 2005 г., ДВ, бр. 75 от 2006 г. и ДВ, бр. 26 от 2010 г.). Рестриктивните основания в чл. 78а, ал. 7 НК (предишна ал. 6 НК, в сила от 13.10.2006 г.) са отнесени към всички престъпни състави в Особената част на НК, тъй като нормата е обобщителна, каквито са всички норми в Общата част на Наказателния кодекс. Те се прилагат спрямо всеки от съставите в Особената част на НК, освен в изрично предвидените в закона изключения. Няма съмнение, че за довършените след 13.10.2006 г. престъпления действат ограничителните основания, освен в заварените от закона случаи. За довършените преди тази дата престъпления е приложим по силата на чл. 2, ал. 2 НК по-благоприятният закон, действал по време на извършването им (в старата редакция). Нормата на чл. 78а, ал.7 НК е ограничителна по съдържание, предвид изчерпателното посочване на основанията за неприлагане на института, сред които са и случаите на множество престъпления, извършени след 13.10.2006 г. В правната теория и съдебна практика е изяснен обемът на тълкуване на ограничителните наказателноправни норми. При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително, стеснително или колективно тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на буквално граматическо и семантично изясняване. За да се отговори на въпроса дали продължаваното престъпление попада в ограничението за прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност, следва да се сравни правната природа на множество престъпления с продължаваното престъпление и да се направи разграничение между тях. "Множество престъпления" и "продължавано престъпление" са термини с утвърдено правно значение. Съдържанието им е изяснено в закона, теорията и съдебната практика. Според тълкуването, дадено от правната наука, "множество престъпления" е особена форма на осъществяване престъпна дейност. Налице е, когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление. По родовите си признаци "множеството престъпления" съществено се различава от "усложненото престъпление", вид на което е продължаваното престъпление. Не е спорна в правната теория и съдебната практика най-важната, обединяваща черта на всички видове "усложнено престъпление", че независимо от особеностите, изразени във фактическото изпълнение на деянието или в юридическата му конструкция, състояща се от множество функционално свързани прояви, отразени в съответния престъпен състав, то винаги е едно престъпление, за което се налага едно наказание. Тези усложнения се разглеждат на плоскостта на деянието (чл. 9, ал. 1 НК) като основно качество на престъплението. В престъпните състави, при които деянието (едно или повече - алтернативно посочени в диспозицията на нормата) представлява един акт, фактическите усложнения при изпълнението му са проявени най-често като кумулиране на множество прояви в поведението на дееца за предизвикване на определен престъпен резултат, водещи до количествено натрупване на общественоопасните последици или до качествени изменения в тях. При единните престъпления с усложнена по състав конструкция, каквито са съставните или двуактните, изпълнителните деяния се състоят от две, или повече функционално свързани помежду им прояви. При съставните - всяка една от тях е престъпление, увреждащи комплексен обект на засягане (напр. чл. 198, чл. 195, ал. 1, т. 3 НК), а при двуактните - двете прояви не са престъпни или е престъпна само едната от тях, но като съчетание разкриват достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъдат инкриминирани като цяло в едно престъпление (напр. чл. 137, чл. 170, ал. 1 НК). Усложнени по вид престъпления са и проявите при единство от еднородните деяния, чието извършване е изразено в системна дейност (напр. чл. 155, ал. 2 НК), извършваните по занаят (напр. чл. 233 НК), продължените престъпления, съставът на които се намира в непрекъснато изпълнение (напр., чл. 339 НК) - всички те с особености, инкорпорирани в юридическите признаци на съответните престъпни състави. Продължаваното престъпление, обаче, е особена форма на усложнено престъпление, в която могат да се проявят всички от разгледаните видове. То се състои от еднородни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление и се намират в органическа обективна и субективна връзка помежду си, поради което се разглеждат от закона и съдебната практика като единна престъпна дейност с общи правнозначими последици, наказуема като едно престъпление. Общото качество на множественост не е предпоставка за дефиниране на проявите на усложненото престъпление като множество престъпления. Понятието за "множество престъпления" се изяснява и чрез тълкуване на законовата регламентация на съвкупностите по чл. 23 - 25 НК и на рецидива по чл. 27 - 30 НК. Терминът "множество престъпления" е използван в закона, освен като заглавие на Раздел IV, Глава втора "Престъпление" от Общата част на НК и в чл. 39, ал. 2 НК, със значението на родово понятие на съвкупности и рецидив. В споменатата норма са очертани основанията, при наличието на които размерът на определеното наказание "лишаване от свобода", по изключение, може да надхвърли максимално предвидения в санкционната система размер от двадесет години лишаване от свобода и да достигне до тридесет години. Едно от тях е наказване на престъпна дейност в условията на множество престъпления, поради буквалната употреба на термина: "... при множество престъпления по чл. 24 и чл. 27, ал. 1 НК ...". В случая единствените правни институти, които законът има предвид, са съвкупностите от престъпления, при които само е възможно наложеното общо най-тежко наказание да бъде увеличено по чл. 24 НК и да достигне посочения максимум. Наред с тях, се визира и общият рецидив по чл. 27 НК, за който също е възможно наказанието по втората присъда, прибавено към неизтърпяната част от първата, да достигне указания в чл. 39, ал. 2 НК пределен максимален размер. Тъй като общият рецидив, наред с другите форми на рецидив всякога бележат повече от две престъпни прояви и са разделени от влезли в сила присъди, е несъмнено, че според закона всички случаи на рецидив са и форми на множество престъпления. Термините в нормативните актове, независимо дали са употребени в един, или в няколко различни нормативни акта, се използват с едно и също съдържание. Това решение дава нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., относно употребата на думи или изрази с утвърдено правно значение. Следователно, еднаквото съдържание на понятието "множество престъпления" в заглавието на Раздел IV на Глава втора в Общата част на НК и в чл. 39, ал. 2 НК не може да бъде подлагано на ревизия. Ето защо, разширителното тълкуване на разглежданото понятие, с включване института и на продължаваното престъпление, противоречи на закона. Това разбиране противоречи и на утвърдената съдебната практика на ВС и ВКС, която в редица тълкувателни актове по приложение правилата за групиране на наказания неизменно приема, че множество престъпления са съвкупностите и рецидивът. Усложнените престъпления, включително и продължаваното, са изключени имплицитно от правоприлагането по тази материя. На въпросите за определяне на наказанията при съвкупности и рецидив и относно правилното прилагане на процесуалните правила при групирането им, са посветени редица тълкувателни актове, сред които: ППВС № 4 от 28.06.1965 г., по н. д. № 2/65 г. - "Относно определяне на наказанието при съвкупност от престъпления"; ТР на ОСНК на ВС № 24 от 19.06.1969 г. по н. д. № 25/69 г., "По някои въпроси на общото наказание при рецидив"; ППВС № 2 от 27- 29.04.1970 г., изм. и доп. с ППВС № 6 от 12.04.1983 г. и с ППВС № 7 от 26.07.1987 г. - "По някои въпроси на престъпленията, извършени при рецидив"; ТР на ОСНК на ВС № 11 от 27.02.1987 г. по н. д. № 3/87 г.; ТР на ОСНК на ВКС № 2 от 30.08.2005 г. по н. д. № 1/2005 г.; ТР на ОСНК на ВКС № 3 от 16.11.2009 г. по н. д. № 3/2009г. Незаконосъобразно е схематичното и формално разглеждане на еднородните деяния, които осъществяват състав на едно и също по вид престъпление като прояви на множество престъпления, без да се отчитат признаците му на усложнено престъпление. В Раздел 1.1. на Тълкувателно решение № 3 по н. д. № 32/70г., ОСНК "По някои въпроси на продължаваното престъпление - чл. 26 НК" е прието, че едно от основните качества на продължаваното престъпление е неразривната връзка между отделните деяния, която осигурява тяхната приемственост във времето и дава възможност те да не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като едно престъпление със съвкупен общественоопасен резултат. Тази особеност на фактическата проява на продължаваното престъпление е довела и до извода, че на практика елементи на продължаваното престъпление могат да бъдат и малозначителни деяния - по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, когато те са в система от свързани в обективна и субективна връзка прояви. Поради кумулирането на общите общественоопасни последици, те престават да бъдат малозначителни, защото изпълват със съдържание всички изискуеми качества на престъплението и могат да обуславят основен, квалифициран или леко наказуем състав на съответното по вид престъпление. Незаконосъобразно продължаваното престъпление се отъждествява с еднородната реална съвкупност, не само поради законовата забрана в чл. 26, ал. 1 НК правилата за съвкупностите по чл. 23 - 25 НК да се прилагат в случаите на продължавано престъпление, но и поради ясните критерии, разработени от практиката за разграничаването им. В раздел VII, п. 4 от ТР № 3 по н. д. № 32/70 г. на ОСНК е очертана разликата между продължаваното престъпление и еднородната реална съвкупност, в смисъл: "... когато между отделните деяния не е налице обективна и субективна връзка, позволяваща обединяването им в едно продължавано престъпление, те трябва да се квалифицират като еднородна реална съвкупност и за всяко престъпление да се налага едно наказание". Вярно е, че при еднородната реална съвкупност и при продължаваното престъпление се засягат обществени отношения на едни и същи непосредствени обекти. Но само при проявите по чл. 26, ал. 1 НК съществува неизменност, трайност на повода или начина на въздействие на субекта върху елементите на общественото отношение, подчинени на една предварително определена или възобновяваща се в хода на престъпната дейност цел. Продължавано престъпление няма да е налице, ако отсъства един от фактическите или юридическите му компоненти - обективните или субективни признаци, каквито са: "две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление", "непродължителни периоди от време" на осъществяване на еднородните деяния, "една и съща обстановка" на извършването им, "еднородност на вината" и диалектическата връзка на приемственост между деянията. Ето защо, нормативните изисквания за единството на еднородните прояви, обединяващи всяка отделна последваща престъпна такава с предходната, пораждат обособяването им в едно престъпление, за разлика от еднородната реална съвкупност, която съществува без всички тези особености. В п. 1 и п. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 18.06.1999 г. на ВКС по н. д. № 2/98 г. на ОСНК е даден отговор, защо отделни деяния, извършени в периода на отмяна на продължаваното престъпление от законодателството за времето от 09.08.1997 г., до възстановяването му от 31.10.2002 г., с изм., ДВ, бр. 92/02 г., дори и да представляваха еднородна престъпна дейност, не бяха разглеждани като едно продължавано престъпление, а като реална съвкупност. ВКС прие, че поради отпадане на юридическото съществуване на продължаваното престъпление, отделните еднородни престъпни прояви, сами по себе си, дори и да се намираха в обективна и субективна връзка, не можеха да се третират и наказват като едно единствено престъпление и се разглеждаха като съвкупности, до възстановяването на продължаваното престъпление в обективното право. В основата на този извод е разбирането, че законовата регламентация не само утвърждава в материалното право фактическите му особености, но създава и особени правила за неговата наказуемост, съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат (чл. 26, ал. 2 - 5 НК). Изведените различия между продължаваното престъпление и множеството престъпления не са пречка за общото им систематично място в Раздел IV "Множество престъпления", Глава втора "Престъпление" от Общата част на НК, защото: Наименованието на раздела обозначава само част от уредените в него правни институти, следователно, не определя цялостното му съдържание. На следващо място, законовата забрана в чл. 26, ал. 1 НК, която изключва правилата на съвкупностите да се прилагат в случаите на продължавано престъпление, съдържа по дефиниция разграничаването им и по необходимост налага паралелното им съществуване в закона. Трето, според законодателното решение в чл. 26, ал. 6 НК, правилата на чл. 26, ал. 1 - 5 НК не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. В трите хипотези, дори когато всички обективни и субективни предпоставки са налице, чл. 26, ал. 1 - 5 НК не се прилага, защото законодателят нормативно е приел, че в тези случаи ще има множество престъпления и деецът ще отговаря за съвкупност, а не за продължавано престъпление. В тази му битност, в която по нормативен път приложението на продължаваното престъпление е ограничено и вместо него ще се прилагат правилата на съвкупностите, то има логично и правнотехнически оправдано място при множеството престъпления. Четвърто, нуждата от отделна правна регламентация в Общата част на НК на формите на престъпна дейност, признаците на които не се съдържат в престъпните състави в Особената част на НК, каквито са тези на продължаваното престъпление и някои от формите на множеството - съвкупностите и общия рецидив, също предпоставя общото им място в закона. Следователно, продължаваното престъпление винаги се разглежда като едно престъпление и не попада в ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК. По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 130 ЗСВ, Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд