Тълкувателно решение № 1 от 11.02.2010 г. на ВАС по тълк. д. № 3/2009 г.

Главният прокурор на Република България, на основание чл. 124 и 125 от Закона за съдебната власт, е направил искане до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпросите: „1. Възстановяват ли се сроковете по чл. 72 и чл. 86 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, или се дава нова възможност и срок за начисляване и/или упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на лица - платци по глава осма, за които данъкът е станал изискуем до влизането в сила /01.01.2009г./ на § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /ЗИД на ЗДДС//обн. ДВ, бр. 106/2008 г./?; 2.Освобождават ли се те в тези случаи от административнонаказателна отговорност по чл.180 от ЗДДС относно неспазването на сроковете по чл. 72 и чл. 86, или за тях се прилага по-благоприятната разпоредба на чл. 180а от същия закон? В искането се посочва, че в съдебната практика на административните съдилища при произнасяне в касационни производства по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ има противоречиви становища по прилагането на чл. 73а, чл. 180, чл. 180а на ЗДДС и §18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС /обн.ДВ, бр. 106/12.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г./. Според едното от тях с влизането в сила на §18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС са удължени законовите срокове за начисляване на данък добавена стойност /ДДС/ и/или упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от лица-платци по глава осма на ЗДДС до 01.05.2009 г. и доколкото тези срокове към момента на постановяване на съдебните актове още не са изтекли, посочените лица не са извършили нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. Според съдебните състави наличието на тези нови законови срокове, които не са изтекли, заличава противоправния характер на деянието /неначисляване и/или неупражняване на ДДС в сроковете по чл. 72 и чл. 86 ЗДДС/, с което отпада и неговата наказуемост. Разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН в сравнение с тази на чл. 180а на ЗДДС, тъй като го освобождава от административнонаказателната отговорност. Според второто становище с приемането на §18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС законодателят е дал възможност на изброените в него лица, ако към 01.01.2009 г. не са начислили ДДС и/или не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит, да го начислят, съответно - да упражнят правото си на приспадане в посочения срок. Тези съдебни състави приемат, че посочената преходна разпоредба не заличава факта на неначисляване на ДДС съгласно чл. 86 от ЗДДС, което е наказуемо по глава ХХVІ от същия закон. Последващите действия по начисляване на данъка в дадения с §18 4-месечен срок имат значение единствено за правомерното упражняване от страна на посочените субекти на правото на приспадане на данъчен кредит, но не изключват наказуемостта на деянията, свързани с пропускането на срока за начисляване. В тези случаи относно административнонаказателната отговорност е приложима по-благоприятната норма на чл. 180а от ЗДДС. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 180, ал.1 ЗДДС /ред. ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г. регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Алинея трета на същия текст предвижда, че при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 250 лв.