Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на ВАС по тълк. д. № 6/2002 г.

При секретаря Нина Спасова и с участието на заместник главния прокурор, ръководител на Върховна административна прокуратура Цони Цонев, и председателя на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски се постави на разглеждане дело № ТР-6/2002 г. на Общото събрание на съдиите, докладвано от председателя на отделение Цветанка Табанджова.

На основание чл. 97, ал. 1 от Закона за съдебната власт и чл. 44 от Закона за Върховния административен съд заместник главният прокурор, ръководител на Върховната административна прокуратура, е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Могат ли и в какви случаи митническите органи, при настъпила изискуемост на вземанията по чл. 8, т. 1 и т. 2 от Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР /Конвенция ТИР/, да предявяват искане за плащане пред гарантиращата асоциация, без да са предприели действия за плащане на сумите от местните или чуждестранните лица, които пряко ги дължат?

1. Може ли да се приеме, че карнет ТИР е приключен без резерви от митницата, когато върху кочан № 2 на карнета е поставен митнически печат, положен е подпис от митнически служител и не са отбелязани резерви от митницата, но стоката не е представена пред получаващата митница, не е манифестирана и не е декларирана?

1. При твърдение на митницата за приключване на карнет ТИР чрез злоупотреба или измама върху кого пада тежестта за доказване на неправомерното приключване? Липсата на митнически манифест и не- представянето на стоката в получаващата митница достатъчно основание ли са да се приеме, че карнет ТИР е приключен чрез злоупотреба и измама?

В предложението се поддържа, че по прилагането на чл. 8, т.7, във връзка с т. 1 и т. 2 и на чл. 10, чл. 11 и чл. 28 от Конвенция ТИР е налице противоречива съдебна практика, което налага издаване на тълкувателно решение.

Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

По чл. 8, т. 7 във връзка с т. 1 и т. 2 от Конвенция ТИР.

При осъществяване на митнически режим “транзит”под покритието на карнет ТИР титулярят на режима е длъжен да превози стоките в непроменено състояние със знанието и разрешението на митническите органи, т.е. под митнически надзор, от отправното митническо учреждение до получаващото митническо учреждение. Това задължение на превозното предприятие, титуляр на режима транзит и на съответния карнет ТИР, е обезпечено с финансова отговорност на националната гарантираща асоциация, одобрена от митническите власти на една договаряща страна, като поръчител на лицата, ползващи режима ТИР. За територията на Република България гарантиращата асоциация е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища /АЕБТРИ/, която издава карнети ТИР по определени в договор с ГУ “Митници”условия и поръчителства за тях /чл. 314, ал. 1, т. 1 и чл. 2 от Правилника за приложение на Закона за митниците /ППЗМ/.

Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т. 7 на същия член е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Когато титулярят на карнета не е изпълнил задължението си по чл. 21 от Конвенция ТИР да представи пътното превозно средство, съчлененото превозно средство или контейнера, заедно с товара и със съответния карнет ТИР на определеното място митническите власти трябва да предприемат спрямо него възможните фактически и правни действия за заплащане на дължимите суми, независимо от това дали е местно или чуждестранно лице. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай, с оглед наличната информация за лицето, както и това дали то е местно или чуждестранно. Този извод е в съответствие с регламентирания в чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР специален ред за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, а тя е международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното ни право, с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат.

По чл. 10, т. 2, чл. 11 и чл. 28 от Конвенция ТИР.

Съгласно чл. 28 и обяснителна бележка 0.28 от Конвенцията приключването на карнета ТИР се извършва незабавно след пристигане на товара в получаващото митническо бюро при условие, че товарите се поставят под друг митнически режим или бъдат освободени от митницата за вътрешно потребление. На практика това приключване трябва да се извърши веднага след като е подадена митническа декларация в мястото на получаване на товара, или веднага след получаването на товарите в мястото, одобрено за съхранение до съставянето на митническа декларация в съответствие с разпоредбите, които са в сила в получаващата държава. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 324 на ППЗМ. Чрез приключването на режима стоките се освобождават от действието по отношение на тях на условията на дадения режим, а титулярят на режима се освобождава от задълженията си, произтичащи от функционирането му. Съгласно обяснителна бележка към Приложение № 1 - образец на карнета ТИР, приключването се удостоверява с полагането на един митнически печат и подпис в графа 6 на отрязък № 2 от кочан № 2 на карнета, който отрязък се връща на титуляря на карнета и с това се слага край на операцията ТИР.

Следователно фактическото удостоверяване на приключването на режима ТИР се предхожда от дължими действия и процедури, които следва да се извършат в приемащото митническо бюро, регламентирани с действащото законодателство на страната, в която се приключва операцията ТИР. Процедурите по приключване на режимите гарантират осъществяването на митническия надзор и обезпечават проследяване изпълнението на целите, за които съответният митнически режим е бил учреден. Съгласно разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ и ППЗМ чуждестранните стоки, движили се под режим транзит, следва да бъдат представени пред митническите органи от лицето, което ги е въвело на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане до определеното от митническите органи място. По силата на чл. 62, във връзка с чл. 51 от ЗМ лицето, което е задължено да представи стоките пред митническите органи, подава митническа декларация по определен ред и условия, като манифестът се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира в специален регистър и се задържа от митническите органи с цел да се проконтролира дали за стоките, за които той се отнася, ще бъде дадено митническо направление в определените в чл.56 от закона срокове - чл. 104, ал. 2 от ППЗМ. Съгласно чл. 104, ал. 3 от ППЗМ митническият манифест за стоки, които преди да бъдат представени пред митническите органи, са превозвани под режим транзит, може да представлява екземплярът на транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение, при условие че този документ съдържа всички необходими данни и / или стоките няма да се съхраняват във временен склад, като също следва да бъдат извършени действията по чл. 104, ал. 2 от ППЗМ. След манифестиране на стоките се подава митническа декларация от вносителя или получателя и стоките се освобождават за вътрешно потребление или се поставят в статут на “временно складирани стоки”до подаване на митническа декларация за поставянето им под друг митнически режим. С подаването на митническа декларация отговорността от титуляря на карнета ТИР за заплащане на дължимите вносни мита, данъци и такси преминава върху декларатора, или лицето, от чието име е действал. След изпълнението на тези действия се удостоверява приключването на карнета с полагане на митнически подпис и печат. Следователно, когато внесената стока е представена и манифестирана пред митническото учреждение и карнет ТИР е подписан и подпечатан от митнически служител, налице е редовно приключване на операцията ТИР и в този случай до доказване на противното карнетът ТИР като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред има доказателствена сила за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия съгласно разпоредбата на чл. 143 от ГПК.

Съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенция ТИР, когато митническите органи на една страна са приключили без резерви даден карнет ТИР, те не могат да искат повече плащането на сумите, предвидени в ал. 1 и 2 на чл. 8 от гарантиращата асоциация, освен в случаите, когато приключването е извършено чрез злоупотреба или измама. В обяснителната бележка 0.10 на чл. 10 от Конвенцията е посочено, че приключването на карнета ТИР се счита за извършено чрез злоупотреба или измама, когато операцията ТИР е извършена с товарно средство или контейнер, приспособени за измама, или са били установени такива действия, като ползването на фалшиви или неточни документи, подмяна на товари, подправяне на митнически пломби, или когато приключването е било извършено с други незаконни средства.

С оглед изложеното, когато митническите органи са подписали и подпечатали карнета ТИР без резерва, но установят, обявят и докажат, че формалното приключване е било получено без да са извършени посочените по-горе задължителни действия и процедури, то следва да се приеме, че приключването е било извършено чрез злоупотреба или измама.

Както беше посочено и по-горе, основното задължение на титуляря на карнета ТИР е да представи стоката в непроменен вид в получаващото митническо учреждение /чл. 21 от Конвенцията и чл. 100 от ЗМ/. В тежест на титуляря на карнета ТИР, респ. на гарантиращата асоциация е да докаже, че това задължение е изпълнено /чл. 11, т. 3 от Конвенция ТИР и чл. 127, ал. 1 от ГПК/.Такъв документ на практика може да бъде митнически манифест, митническа декларация, документ за поставяне на стоките под митническо направление и други, установяващи, че товарите са поставени под друг митнически режим или са освободени от митницата за вътрешно потребление /чл. 28 от Конвенция ТИР и чл. 324 от ППЗМ/. При оспорване редовността на приключване на операцията ТИР от страна на митническата администрация, която обявява, че такова приключване е било получено чрез злоупотреба или измама, тя трябва да посочи в искането си за заплащане на изискуемите суми причините за деклариране, че това приключване е било получено чрез злоупотреба или измама, както и да докаже нередовното приключване на карнета ТИР.

По изложените съображения Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на основание чл. 98 от ЗСВ и чл. 44 от ЗВАС,