Тълкувателно решение № 4 от 06.06.2008 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2008 г.

Председателят на Върховния административен съд, на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е направил искане до Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: „Какви административни нарушения са основание за отказ за издаване, отказ за продължаване на срока или за отнемане на разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси?”. Главният прокурор на РБ също е направил искане по реда на чл. 125 от ЗСВ до Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд да се приеме тълкувателно решение по въпроса: ”Кои административни нарушения са нарушения на обществения ред по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите?”. В исканията се поддържа, че е налице противоречива съдебна практика на Върховния административен съд по прилагането на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ, което налага произнасянето с тълкувателно решение. Предвид връзката между двете искания същите са съединени за разглеждане в едно производство за издаване на общо решение по тях. При извършения преглед на цитираните в исканията съдебни решения се установява, че при решаване на спорове във връзка с отказ да се издаде, респективно с издаване на заповед за отнемане на разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ на лица, които през последните три години три или повече пъти са нарушавали обществения ред, за което са им налагани административни наказания, при тълкуване на правната норма различните съдебни състави при Върховния административен съд се произнасят противоречиво по въпроса кои административни нарушения съставляват нарушения на обществения ред. Съществено значение за възникване на противоречивата съдебна практика има различното тълкуване, което съдебните състави дават на понятието „обществен ред”, употребено в чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ. Според първото становище нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ е всяко нарушение на нормативно установения порядък. След като през последните три години три или повече пъти лицето е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания, независимо от вида на административното нарушение, административният орган, в условията на обвързана компетентност, следва да издаде акт по реда и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ. Според второто становище основания за отказ, респективно отнемане на разрешението за боравене с огнестрелно оръжие по чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ, следва да бъдат само деяния, пряко нарушаващи установения ред на държавно управление и едновременно с това и на изискванията на режима на боравене с оръжия и боеприпаси или създаващи опасност от извършването на такива нарушения на разрешителната дейност. Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ във вр. чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ предвижда, че разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци, които през последните три години три или повече пъти са нарушавали обществения ред, за което са им налагани административни наказания. В законодателството не е дадена легална дефиниция на „обществен ред”, поради което понятието следва да бъде тълкувано в контекста на разпоредбата и с оглед целта на закона. Определение за обществен ред се съдържа в решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд, според което това е ”установеният с нормативните актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права”. В съдебната практика понятието най-често е тълкувано във връзка с престъплението хулиганство. С ППВС № 2/1974 г. е прието, че под обществен ред следва да се разбират отношенията, основани на установилите се морални норми и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Същевременно в чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания е предвидено, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Сравнението на понятията „обществен ред”и „ред на държавно управление”показва, че те не са равнозначни. С оглед на изложеното следва да се приеме, че нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон. В подкрепа на възприетото тълкуване сочат и различните редакции на т. 6 на чл. 12 от ЗКВВООБ. Според първоначалния текст разрешения за боравене с огнестрелно оръжие не се издават, а издадените се отнемат от лица, които „системно или грубо нарушават обществения ред”. С действащата редакция законодателят е конкретизирал, че за прилагането на разпоредбата се изисква за извършените нарушения на обществения ред на лицето да са наложени административни наказания, и в рамките на три години да са осъществени три такива нарушения. Изричното посочване за какви по своя характер три нарушения, санкционирани с административни наказания, следва да се откаже, респективно отнеме издаденото разрешение, означава, че не всяко нарушение на правовия ред се счита за нарушение на обществения ред. Поради това понятието следва да се тълкува и прилага стеснително. Неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ. Този извод се налага и от систематическото място на т. 6 в текста на чл. 12, в който са изброени случаите, препятстващи издаване на разрешения за боравене с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси – когато лицата са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или срещу тях е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер (т. 1); които страдат от психическо заболяване (т. 3); които през последните три години са принудително настанявани в лечебни заведения или са лекувани за употреба на наркотични вещества (т. 4); които са настанявани в заведение за отрезвяване по чл. 78, ал. 1 от ЗМВР два или повече пъти през последните три години (т. 5). Всички хипотези визират отсъствие на персонални качества и пригодност на лицето, поискало да му се издаде или притежаващо разрешение за боравене с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, да извършва правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че съгласно чл. 12, ал. 2 ЗКВВООБ обстоятелствата по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се установяват по служебен път от директора на Национална служба "Полиция", от упълномощено от него длъжностно лице или от началника на районното полицейско управление по постоянния адрес на лицата. В специалните законови и подзаконови нормативни актове, които предвиждат административнонаказателна отговорност за нарушителите по реда на ЗАНН, не се съдържа реципрочно задължение за съответните административнонаказващи органи да уведомяват длъжностните лица в системата на МВР за налаганите административни наказания с оглед приложението на текста на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ. Поради това не е възможно обхватът на действие на разпоредбата да се разпростре върху всички нарушения на правовия ред, което не е била и целта на законодателя. Следователно основание за отказ за издаване, отказ за продължаване на срока или за отнемане на разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са тези нарушения, извършени от лицето, което иска издаване на разрешение, респ. на което се отнема издаденото разрешение, с които се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочат на невъзможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон – ЗКВВООБ. По изложените съображения Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд