Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК

Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК, докладчик съдията Снежанка Николова С разпореждане от 31.01.2011 г. на Заместник-председателя на Върховния касационен съд и Председател на Гражданската колегия е образувано т. д. № 2/2011 г. за постановяване на тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС по материалноправния въпрос: на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ - достатъчно ли е сградата, съответствуваща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена или е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Предложението за решаване на този въпрос е направено от състави на ВКС, II г. о. с определение № 1138 от 1.12.2010 г. по гр. д. № 784/2010 г. и определение № 63 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1049/2010 г., с които е допуснато касационно обжалване на въззивните решения и производството е спряно до решаване на поставения въпрос от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС.

В практиката на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ се приема противоречиво становище по поставения въпрос: едни състави приемат, че с оглед липсата на легално определение на понятието "сграда" следва да се прилагат субсидиарно строителните правила и норми на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата - ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. /отм./. Други състави приемат, че трайно прикрепената към терена постройка, съответствуваща на изискването за такава, съгласно тълкувателната разпоредба на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, е достатъчно основание да се приеме, че в полза на ползвателя е възникнало правото да придобие собствеността върху земята. Противоречивото разрешаване на поставения въпрос е обусловило и предложението за постановяване на тълкувателно решение, съгласно чл. 292 ГПК.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно второто становище, съобразявайки следното:

В първоначалната редакция на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ при обнародването на закона в ДВ бр. 17 от 1.03.1991 г. е предвидено гражданите, които към 17.08.1990 г. притежават право на ползуване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, да запазят правата си, както и възможността същите да придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет - ал. 1. Когато за такива земи има претенции от предишните им собственици, последните се обезщетяват от съответната община по цени, определени от Министерския съвет или по тяхно искане им се предлагат равностойни земи - ал. 5.

С измененията и допълненията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 28 от 3.04.92 г. законодателят избира друг подход за разрешаване на колизията между бившите собственици и тези, на които е предоставено право на ползване върху земеделски земи, като предвиди в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ прекратяване на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет, при изключенията на уредените в § и 4а, 4б и 4з хипотези. В тази по § 4а, ал. 1, когато в такива земи ползвателите са построили сграда, ако до определения срок /31.12.1992 г. / заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район, вкл. и когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м. или е по-висока от един етаж /с предвиденото изключение за последната хипотеза, когато такава сграда към 1.01.1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика/, да придобият право на собственост върху тях. С тези изменения в закона законодателят дава приоритет на възстановяване на правата на предишните собственици на земеделските земи, при предвидените изключения за това за земите, предоставени за ползване, в случаите когато ползвателите са построили в тях сграда да могат да придобият правото на собственост на земята до определен размер. В закона липсва определяне на понятието сграда, каквото отсъствува и в последващото му изменение и допълнение с ДВ бр. 98 от 28.10.1997 г., но както е прието и в Решение № 8 от 19.06.1995 г. на КС на РБ по к. д. № 12/95 г. по повод установяване противоконституционност на някои разпоредби от ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 45/95 г., т. 10 относно § 22 от същия по повод измененията в § 4, 4а, 4б.... ПЗР, "независимо, че държавата чрез своите органи е отстъпвала незаконно право на ползване върху земеделски земи, които не са били държавна или общинска собственост, законодателят е отчел елементи на добросъвестност в някоя категория "ползватели" и в името на справедливостта е създал диференцирани възможности за реализация на техните права с последващите разпоредби на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ".

С изменението на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ с ДВ бр. 98/97 г. е отчетено от законодателя като предпоставка спазването на изискванията на актовете на държавните органи при предоставяне правото на ползване върху земите по § 4, като е въведено като изискване за придобиване право на собственост от ползвателите това сградата да е построена до 1.03.91 г., отново без легална дефиниция на това понятие, както се посочи. Изхождайки от приетото от Конституционния съд в цитираното решение за отчитане на елементи на добросъвестност в някои категории ползватели и в името на справедливостта да се създадат диференцирани възможности за реализиране на техни права, Общото събрание на ГК на ВКС прави извод за отчитане от законодателя на едно съществуващо фактическо положение в земите по § 4, изразяващо се в построяване в тях на сграда, вкл. и със застроена площ над 35 кв. м., или по-висока от един етаж. Последното обстоятелство е аргумент в подкрепа на извода, че ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не препращат към съответните разпоредби на благоустройственото законодателство и не поставят процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи в зависимост от спазване на съдържащите се в тях изисквания. Това е така, тъй като съгласно актовете, предвидени в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 456/11.12.97 г., обн. в ДВ бр. 122/97 г., по силата на които е предоставяно в годините до приемане на ЗСПЗЗ право на ползване върху земеделски земи, уредбата на застрояването им предвижда сезонни постройки от указаните материали /етернит, пластмасови изделия, леки панели, употребяван дървен материал - напр. в ПМС № 1/81 г., ПМС № 11/82 г./, за подслон и съхранение на селскостопански инвентар, със застроена площ до 20 кв. м., на един етаж, а по-късно /след 1985 г. г. с изм. на чл. 108, ал. 3 и ал. 7 ППЗТСУ/ и до 35 кв. м. застроена площ, но пак на един етаж, т. е. липсва уредба, предвиждаща застрояване в хипотезата на § 4а, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ. Ако законодателят е имал предвид при преценката на построеното като сграда в хипотезата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ да се изследва спазването на изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ /отменени/, както и на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. /отм/, Глава Петнадесета /ДВ. бр. 99/85 г./ съдържаща разпоредби относно разрешаване на строителство в някои категории от раздадените земи за земеделско ползване и изисквания към постройките за сезонно ползване и инвентар, то това би било предвидено изрично чрез препращаща разпоредба, каквато липсва. Липсата на изрична разпоредба в горния смисъл е обусловена от невъзможността да бъде обхванато цялото разнообразие на съществувалите в благоустройственото законодателство строителни правила и норми, чиято динамичност е породена от различните обществени отношения, които са подлежали на регулиране към определен момент. Този извод е обусловен от сравнителния анализ на съществувалите различни строителни правила и норми до влизане в сила на ЗСПЗЗ, показващ, че те нормират определени отношения към даден момент, които конкретни хипотези се изключват от фактическия състав на разпоредбата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Последната очертава само рамката на изключението от принципа за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, предоставени по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на

Държавния съвет и на Министерския съвет - построена до определения в закона момент 1.03.1991 г. сграда, с оглед възможността да бъдат обхванати всички възможни хипотези. Законодателят е избрал пътя на дефиниране на понятието сграда в хипотезата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ чрез метода на посочване на изключенията в тълкувателната разпоредба на § 1в, ал. 3 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ДР ППЗСПЗЗ - Не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ:

1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията;

1. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена;

1. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;

1. незавършени строежи до покрива включително.

Следователно построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в разпоредбата на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/. Последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху земята по § 4а, при посочените предпоставки, тъй като спазването на строителните правила и норми е относимо към въпроса за законността на построеното, каквото изискване законът в настоящата хипотеза не поставя, за разлика от други хипотези, при които то е релевантно като предвидено от законодателя - чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, § 1д /нов - ДВ бр. 122/97 г./ ДР ППЗСПЗЗ. При липса на предвидено в закона изискване за законност на сградата по § 4а, да се прилагат разпоредбите на благоустройственото законодателство за застрояването на земите за земеделско ползване, относимо към законността на построеното, означава да се приеме разширително тълкуване на закона, което е недопустимо.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България