Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСНК

Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСНК, докладчик съдията Блага Иванова Главният прокурор на Република България, на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, е направил искане Общото събрание на Наказателната колегия /ОСНК/ на Върховния касационен съд /ВКС/ да постанови тълкувателно решение по повод констатирана противоречива съдебна практика при налагане на допълнителното кумулативно наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК: „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, на основание чл. 343г от НК, на деец, чиято наказателна отговорност е определена при условията на чл. 55 от НК. В искането е формулиран следният въпрос: Разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК изключва ли приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, е определено при условията на чл. 55 от НК? Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт и по чл. 124 от Конституцията на Република България, за да се произнесе, взе предвид следното: В съдебната практика са формирани две разнопосочни становища. Според първото, разпоредбата на чл. 343г от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при хипотезата на чл. 55 от НК. Според второто становище, разпоредбата на чл. 343г от НК изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при условията на чл. 55 от НК. Основното различие в двете становища се свежда до начина, по който се тълкува употребеният от законодателя израз в нормата на чл. 343г от НК: „във всички случаи“. Правилно е становището, според което изразът има за цел да обхване всички състави на транспортни престъпления, изброени в чл. 343г от НК, които са четири: чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК. Използваният от законодателя израз семантично е равнозначен на израза „в тези случаи“ /в изброените такива/ се налага кумулативно по-леко наказание: „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Формулировката, използвана в чл. 343г от НК, позволява да се обобщят всички състави на транспортни престъпления, включени в тази норма, за които, наред с основното наказание „лишаване от свобода“, се предвижда допълнително кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“. Аналогично би било, ако законодателят е избрал друг подход за формулиране на същото правно положение, а именно: за всяко транспортно престъпление да бъде предвидено допълнително наказание, наред с основното такова. Въпрос на законодателна преценка е кой подход да бъде използван, но и в двата случая целта е да бъдат формулирани санкционните последици в пълния им обем. Отговорът на поставения за тълкуване въпрос е свързан с хронологичното проследяване на уредбата, касаеща санкционирането на транспортните престъпления в наказателния закон. В чл. 343, ал. 4 от НК /ДВ, бр. 54 от 1978 г./ е предвидено допълнително наказание „лишаване от права“ по чл. 37, т. 6 и 7, като е използван изразът „във всички случаи на предходните алинеи“. В отделните алинеи на чл. 343 от НК са очертани три състава на транспортно престъпление: основен, квалифициран и привилегирован. Задължително за налагане при всеки от тях е наказанието „лишаване от свобода“, а допълнително кумулативно определимо е „лишаване от права“ по чл. 37, т. 6 и 7 от НК. В този случай, законодателят е очертал признаците на трите състава в самостоятелни алинеи, в които е предвидил основното наказание „лишаване от свобода“, а допълнителното такова, в друга алинея на същия текст. Наказването и в трите възможни хипотези е постигнато с формулировката „във всички случаи на предходните алинеи“ /чл. 343, ал. 4 от НК/. През 1982 г. е създаден чл. 343а от НК /ДВ, бр. 28 от 1982 г./, в който е очертан привилегирован състав на транспортно престъпление. Основното наказание за престъпната проява по чл. 343 от НК, както и за тази по чл. 343а от НК, е „лишаване от свобода“. Допълнителното кумулативно наказание, относимо към чл. 343 и чл. 343а от НК, е залегнало в новосъздадения текст: чл. 343б от НК, който предвижда, че „във всички случаи по чл. 343 и 343а“, съдът постановява и „лишаване от право“ по чл. 37, т. 7 от НК. През 1995 г., с ДВ, бр. 50 от 1995 г., е направена законодателна промяна в уредбата на транспортните престъпления. Създадени са нови състави на престъпни прояви в областта на транспорта: чл. 343б и чл. 343в от НК. Тогава е формулиран чл. 343г от НК, действащ и понастоящем, в който е предвидено кумулативно по-леко наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, относимо към изброените в нормата случаи. Проследяването на измененията в НК дава основание да се направи извод, че законодателят е избрал обобщаващ подход при създаване на чл. 343г от НК, като е целял в една разпоредба да включи случаите, при които се налага кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, при извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б, чл. 343в, ал. 1 от НК. Приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите по чл. 343г от НК би могло да бъде изключено, ако двете норми се намират в съотношение на специална към обща такава.