Тълкувателно решение № 4 от 17.10.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 9/2010 г.

Производството е по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт. Образувано е по искане на главния прокурор до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по въпроса: Какви са правомощията на първоинстанционния административен съд относно допустимостта и редовността на подадените чрез него касационни и частни жалби и протести при администрирането им и може ли той да ги връща на страните или да ги оставя без разглеждане? В направеното искане на главния прокурор се излагат доводи, че е налице противоречива съдебна практика. Част от съдебните състави на ВАС приемат, че първоинстанционният съд не е компетентен да връща на страните или оставя без разглеждане постъпилите частни и касационни жалби и протести, поради което са постановени определения, обезсилващи или отменящи актовете на първоинстанционния съд, с които е върната жалбата или оставена без разглеждане поради неотстраняване на нередовностите ѝ в указания срок. В друга част от определенията е обсъждано разпореждането за оставяне на жалбата без движение и дали са били налице или не основания за оставянето ѝ без разглеждане / връщането ѝ/ от първоинстанционния съд, като съдебните състави имплицитно са приели, че първата инстанция има правомощия по чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс, без да излагат нарочни мотиви. Към второто становище се е присъединил представителят на Върховната административна прокуратура. В подкрепа на изложеното от първата група съдебни състави са становищата на Висшия адвокатски съвет, на катедрата по Административноправни науки на Юридическия факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски”и на заместник-министъра на правосъдието. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Противоречивата съдебна практика е свързана с различното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс, отнасяща се до касационните жалби и касационните протести, в която е посочено, че жалбата или протестът се оставя без движение, когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от Административнопроцесуалния кодекс, като на оспорващия се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. В тези случаи се прилага чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс е регламентирано оставянето без разглеждане на жалбата от съдията и прекратяване на производството от съда при неотстраняване на недостатъците на първоинстанционната жалба, когато такова производство е образувано. Нормата на чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима и за производствата по частни жалби и частни протести на основание разпоредбата на чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, според която доколкото няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство. В разпоредбата на чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс не е посочено изрично кой съд оставя жалбата или протеста без движение и кой съд прекратява производството. За да се определи компетентният съд по този законов текст, следва нормата да се тълкува систематично - тя се намира в глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс, озаглавена „Касационно производство”. В тази глава се съдържат норми, свързани с касационното производство, в които изрично е посочен компетентният съд – чл. 217, чл. 218, от чл. 220 до чл. 225 включително и чл. 227, и това е Върховният административен съд. Има две норми, свързани с правомощия на съд в тази глава, свързани с касационните жалби и протести, в които няма изрично посочване на компетентния съд – а именно чл. 215 и чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс.