Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК и ОСС

Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Таня Куцарова и Камелия Маринова Делото е образувано на основание чл. 124, ал. 2 ЗСВ по предложение на председателя на Висшия адвокатски съвет за преодоляване на констатирана противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд по въпроса дали изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата. Вносителят на искането е посочил, че в мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд се приема, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгл. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и такова действие може да бъде насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпване на парични средства от проданта или плащания на трети задължени лица. Възприето е становище, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Налице е практика на Върховния административен съд по конкретни дела, която приема, че поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността в изпълнителното производство по АПК. Тези съдебни актове са постановени по касационни жалби против решения на административните съдилища по отрицателни установителни искове с правно основание чл. 292 АПК, предявени срещу органите за строителен контрол за установяване, че въз основа на изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК, изпълнение на заповедите за премахване на незаконните строежи не може да се извърши. В посочените от вносителя и установени в рамките на настоящото производство съдебни решения се извършва тълкуване и прилагане на давността по чл. 285 АПК и се обсъжда наличието на основание за прекъсването й в хипотезата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Производството по изпълнение на административните актове, съдебните решения и административните договори, уредено в Дял пети на АПК е самостоятелно изпълнително производство, различно от изпълнителното производство по ГПК. Действащият правен ред предвижда три отделни производства за индивидуално принудително изпълнение, съобразно вида на задълженията /частни или публични/, които намират уредбата си, съответно, в част пета на ГПК- "Изпълнително производство", в дял пети на АПК- "Изпълнение на административните актове и съдебните решения" и дял четвърти на ДОПК "Събиране на публичните вземания". Данъчно-осигурителният процесуален кодекс съдържа специална уредба на давността в областта на установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски и специална уредба на основанията за спиране и прекъсване на давността. Приложението на ДОПК в съдебната практика е извън обхвата на тълкувателното дело, доколкото не се констатира и не навежда противоречива по см. на чл. 124, ал. 2 ЗСВ съдебна практика по този кодекс. Налице са различия в процесуалната уредба на изпълнителните производства по ГПК и АПК. Изпълнителните действия, извършвани по реда на ГПК могат да бъдат част от изпълнението по дял пети на АПК само в две хипотези: при неприложимост на АПК за изпълнение на частните вземания на държавата и общините, за вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и за другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и за вземанията за разноски, свързани с изпълнението, които, според чл. 269, ал. 2 АПК, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс и при законовата препратка по чл. 288, ал. 1 АПК за изпълнение на задължение за предаване на вещ. В останалите случаи на производството по дял пети, за изпълнение на основанията по чл. 268 АПК, изпълнителното производство по ГПК не се прилага, а изпълнението се извършва с други, посочени в АПК процесуални действия. Изпращането на покана за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК и изпращането на покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 АПК са процесуални действия, уредени едновременно от два процесуални кодекса като част на две самостоятелни изпълнителни производства, които са предоставени в компетентност на различни органи по изпълнение. В производството по дял пети на АПК институтът на давността намира изрична законова уредба в нормата на чл. 285 АПК, според която, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Ролята на получаването на поканата за доброволно изпълнение за прекъсване на давността по чл. 285 АПК е законово закрепена в разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Според нея, производството се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277, е изтекла давността по чл. 285 АПК. От съдържанието на нормата става ясно, че законодателят изрично придава правни последици на факта на получаване на поканата за доброволно изпълнение при преценка изтекла ли е давността по чл. 285 АПК. Подходът, възприет от законодателя в уредбата на изпълнителното производството по ГПК е различен. Гражданският процесуален кодекс не сочи изрично какви са правните последиците на поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК за давността по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. По тази причина, въпросът за това дали изпратената или получена покана за доброволно изпълнение в рамките на изпълнителното производство по ГПК прекъсва погасителната давност, е предмет на тълкуване в мотивите по т. 10 на ТР № 2/2013. В решението е направено разграничение между тези действия, които прекъсват давността по см. на чл. 116, б. "в" ЗЗД от действията, които не прекъсват давността, като към последните се причисляват и действията по изпращане, и действията по връчване на поканата за доброволно изпълнение. Практиката на Върховния административен съд по исковете с правно основание чл. 292 АПК се отнася единствено за основанията за прекъсване на давността, уредена в чл. 285 АПК, изтекла в рамките на започнало изпълнителното производство по АПК. В производството по дял пети на АПК предмет на изпълнение са само основанията по чл. 268 АПК, а именно влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове, решенията, определенията и разпорежданията на административните съдилища, споразуменията, сключени пред административните органи или пред съда и административните договори. Изпълнението на влезлите в сила административни актове за премахване на незаконните строежи, в каквато хипотеза е цялата цитирана практика на ВАС, е извън изключенията, при които изпълнителното производството и свързаните с него въпроси за прекъсването на давността се развива по реда на ГПК, попада изцяло в обхвата на приложимост на изпълнението по АПК. Поради липса на компетентност административните съдилища не прилагат правилата на изпълнителното производство по ГПК. На административния съд са подведомствени само административните спорове, посочени в чл. 128 АПК, възникнали по повод административните права и правоотношения, както и споровете по изпълнението по реда на АПК. Вземайки предвид различията в правната уредба на изпълнителното производство по ГПК и АПК, както и обстоятелството, че въпросът за основанията за прекъсване на давността по ЗЗД се разглеждат по различен процесуален ред и от различни съдилища по силата на разделената подведомственост между административните и гражданските спорове, Общото събрание намира, че по поставения въпрос не е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 2 ЗСВ, която да е основание за постановяване на тълкувателно постановление. По изложените съображения искането за постановяване на тълкувателно постановление по въпроса "Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?" следва да се отклони. С оглед на изложеното, Общото събрание на съдиите от ОСГТК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд,