Тълкувателно решение № 9 от 11.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2013 г., ОСГТК

Тълкувателно решение № 9 от 11.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Росица Божилова Тълкувателно дело № 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС е образувано на основание чл. 128 вр. с чл. 125 от Закона за съдебната власт, с разпореждане от 31.10.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, за приемане на тълкувателно решение по следния правен въпрос: Следва ли кредиторите на приватизиращо се предприятие, изрично, съгласно § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.), да уведомят органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) за своите вземания, ако те са му известни? По така поставения правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: реш.№ 8 от 01.02.2010 г. по т. д. № 509/2009 г. на I т. о. на ВКС и реш.№ 173 от 02.03.2012 г. по т. д. № 227/2011 г. на II т. о. на ВКС. Според едното становище, при незаявяване на вземане, в срока и по реда на § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.), кредитор на приватизиращо се предприятие губи правото си на иск за това свое вземане само когато с бездействието си е станал причина за запазване скрития му характер. Не е налице скритост на вземането, ако то е известно на дружеството, отразено е в баланса или счетоводния му документооборот, ако присъства в икономическия и правния анализ или информационния меморандум на приватизиращото се дружество. Смисълът на закона се отнася само до изначално скрити и останали скрити до приключване на приватизационната процедура вземания, но по вина на техния носител. Другото становище възприема обратната теза: съгласно § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни, в срок от 6 месеца от деня на обнародване решението за откриване на процедура по приватизация, да уведомят писмено органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.)за вземанията си към предприятието, като в противен случай губят правото на иск за тези вземания, независимо от явния им, нескрит за дружеството и органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.) характер. Изразено е разбирането, че като императивна и санкционна нормата следва да се прилага стриктно, гарантирайки обществения интерес от бърза и свободна от пороци във волята на договарящите страни приватизационна процедура, който следва да намери превес пред индивидуалния интерес на кредиторите. Няма противоречие между двете решения във възприемането на целта на въведеното с § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) задължение: своевременно, в рамките на предвидения от нормата разумен срок, да се информират за задълженията на приватизиращото се предприятие потенциалните му купувачи и приватизиращият орган, за да бъдат съобразени тези задължения в приватизационната процедура, за да не се увреди интереса на всяка от страните по приватизационната сделка от формиране на справедлива приватизационна цена. Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на Върховен касационен съд подкрепя първото становище, като съобрази следното: Необходим за обосноваване отговор на поставения правен въпрос е преглед на следните относими подзаконови актове по приложението на ЗППДОбП (отм.): Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, издадена на основание чл. 16, чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 3 от закона и приетите на основание чл. 28 ЗППДОбП (отм.) Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП /отм. 18.04.2001 г./ и последвалата я Наредба за задължителната информация, предоставяна на потенциалните купувачи при продажбите по ЗППДОбП /отм. 13.09.2002 г./. Съгласно Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, оценката се основава на анализ на правното състояние на обекта за приватизация и ведно със същия подготвя вземането на самото решение за приватизация. Правният анализ задължително засяга и "имуществени искове и претенции" /чл. 4, т. 6 от Наредбата/ по които страна е приватизираното предприятие, както и "други имуществени и неимуществени права и задължения" /чл. 4, т. 7/, извън изрично описаните в съдържанието на разпоредбата, на практика покривайки изискването за установяване на всички задължения на предприятието - спорни и безспорни. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, данните по ал. 1 се установяват с договори, финансово-счетоводна документация и други документи, които задължително се прилагат към анализа на правното състояние. Въведено е задължение на ръководството на предприятието, предоставяйки необходимата за правния анализ информация, да потвърди верността на изходните данни, в писмена декларация, за което се носи наказателна отговорност /чл. 12/. Органът по чл. 3 ЗППДОбП (отм.) може да възложи рецензиране на правния анализ или оценката, да изиска преработката им и дори да ги отхвърли /чл. 13/ Задължението на ръководството на приватизираното предприятие да предостави пълна и достоверна информация на органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.), вкл. да удостовери верността й с декларация, за което носи наказателна отговорност, е включено изрично и в Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП /отм. 18.04.2001 г./ и последвалата я Наредба за задължителната информация, предоставяна на потенциалните купувачи при продажбите по ЗППДОбП (отм.). Същата отговорност се носи и от лицата, на които са възложени обработката и обобщаването на информацията, наред с предвидена административно - наказателна отговорност за нарушенията, несъставляващи престъпление, уредена и в закона /чл. 53/. Задължителната информация включва данните за правното, финансово-икономическото, техническото, организационното и екологичното състояние на предприятието и се материализира във вид на информационен меморандум или проспект, по преценка на органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.). Според Приложение № 1 по чл. 2, ал. 1 на по-ранната Наредба, съответно чл. 2 на по-късната, задължителната информация включва резюме на правния анализ, изготвян по чл. 4 от Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, а също счетоводни отчети за последните две години и списък на сключените договори, вкл. на постоянни доставчици и клиенти. По-късната Наредба изрично включва и информация за съдебни и арбитражни дела, по които предприятието е страна и не са приключили с влязло в сила решение или определение към датата на предоставяне на информацията. Аналогично на съдържанието на задължителната информация е визираното изрично в чл. 2, ал. 5 на Наредбата съдържание на информационния меморандум, включващо информация и документи за сключени от приватизираното предприятие договори, информация и документи за съдебни и арбитражни дела, по които дружеството е страна и които са приключили с влязло в сила решение или определение към датата на предоставянето на информацията, както и всяка друга информация, която ръководството на предприятието или органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.)прецени да включи, с оглед пълното и надлежно информиране на потенциалните купувачи. В съвкупността си Наредбите уреждат достигането на цялата налична и относима към правното и финансово-икономическо състояние на приватизираното предприятие информация, към която се числят сведенията за задълженията му, чрез ръководството на предприятието, до органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.), с оглед определяне приватизационния способ и условията на приватизационната оферта, както и задължението за предоставянето й на потенциалните купувачи след обнародване решението за предприетия начин на приватизация. Предоставяне на информация е изрично предвидено и в приетите за отделните приватизационни способи Наредба за търговете, Наредба за конкурсите и Наредба за условията и реда за провеждане на преговори с потенциални купувачи. Прегледът на нормативната уредба е необходим за извеждане разума на закона, в съответствие с правилото на чл. 46, ал. 1 ЗНА, доколкото точният му смисъл, с оглед непрецизността на § 6а от ПЗР ЗППДОбП (отм.), очевидно е спорен. Този преглед се явява в подкрепа на разрешението, според което § 6а ПЗР на ЗППДОбП (отм.) следва да намери приложение само по отношение на скрити и останали скрити, единствено поради бездействието на кредитора, вземания към приватизиращото се предприятие. Това разрешение кореспондира на стеснително, а не разширително /недопустимо предвид санкционния й характер/ тълкуване на нормата, при което не се явяват засегнати интересите на никоя от страните по приватизационната сделка, в обслужване на които е въведено изискването за уведомяване. След като за конкретното вземане има достатъчно данни в счетоводния документооборот на предприятието и изобщо в документацията, предоставяна за нуждите на правния анализ, като изходна база за определяне оценката на предприятието, респ. вземането се съдържа в информационния меморандум или проспект, чрез които същата достига до потенциалните купувачи, както и след като предоставянето на носителите на тази информация е гарантирано от закона, нито за органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.), нито за кандидат-купувачите е осуетена възможността да установят съществуването на вземането, размера и характеристиките му, вкл. да мотивират, в съответствие със същите, адекватна на интересите си продажна цена. Самата разпоредба въвежда задължение за "уведомяване", а не за "предявяване" на вземания, поради което логическото й тълкуване изключва разумен довод за въвеждане задължение за уведомяване по отношение на в действителност известни вземания. Ако се сподели изводът, че при формиране продажната цена по приватизационната сделка са съобразими само съобщените по реда на § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) вземания на кредитори, то се обезсмисля уредбата на отговорността за неизпълнение на задължението за предоставяне на достоверна и пълна информация, вменено в тежест на ръководството на предприятието и на лицата, на които е възложено обобщаването и обработката й, скрепено с наказателна и административно - наказателна отговорност. Изложеното в предходния параграф позволява да се приеме, че законодателят е създал достатъчно гаранции явните -безспорни, но и спорни вземания, предмет на висящи съдебни и несъдебни производства, да бъдат съобразени в процеса на формиране условията на приватизационната сделка. Когато обаче се касае за несъобразено като дължимо, по субективната преценка на предприятието или недоведено до знанието му съществуване на вземане на кредитор и последният не го е манифестирал, т. е. вземане, извод за съществуването на което не може да се обоснове от финансово-счетоводната и юридическа документация, тогава намират приложение санкционните последици на § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.), точно защото несъобразяването на вземането в правния анализ, респ. информационния меморандум или проспект, изготвяни за нуждите на приватизационната процедура, не би могло да се вмени във вина на ръководството на предприятието и лицата, на които е възложена функция по обработка и обобщаване на информацията, а се дължи изцяло на бездействието на кредитора. Щом длъжникът - приватизиращо се предприятие, чрез ръководството му, в предоставяната за нуждите на приватизационната процедура информация, признава задължението, липсва основание същото да бъде отречено като компонент на пасива. Липсата на спор изключва правния интерес от предявяване на иск за събиране на вземането, а именно от това законът лишава несъобщилият вземането си кредитор. И за заявените в съответствие с § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) вземания, правната уредба предвижда органът по чл. 3 да съобрази предоставяната му от ръководството на предприятието документация на приватизиращото се предприятие относно тяхната дължимост и характеристики. Така остава лишена и от практически смисъл противната теза, основаваща се и на това, че разпоредбата на § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) е в облекчение на процедурата по установяване на пасива на приватизиращото се предприятие, макар само по себе си облекчаването на една процедура да не съставлява приемливо, кореспондиращо с основните начала на правото на Република България, основание за лишаване от субективни права. Не съставлява довод в полза на противната теза, основана и на аргумента, че законодателят сам е предвидил изключенията от приложението на § 6а ПЗР на ЗППДОбП (отм.), последващото изключване на вземанията от трудови правоотношения, с изменението на разпоредбата /обн. ДВ бр. 20 от 2000 г./. Очевидна е засилената социална функция на въведеното изменение, с което не отпада задължението за уведомяване за вземания, произтичащи от трудови правоотношения с приватизиращото се дружество, а се преодоляват санкционните последици на нормата, в случай на незаявяването им и при скрит характер на вземането. Не съставлява довод в подкрепа на което и да е от двете разрешения изключването на публичноправните вземания, с обратно действие, съгласно изм. на § 17, ал. 6 ПЗР ЗПСК / обн. ДВ бр. 20 от 04.03.2003 г./. Последното е резултат от съобразяване, вкл. в резултат на формирана практика на административните съдилища, че публичноправните вземания, като законоустановени по основание и събираеми по специален ред, извън този на общия исков процес, по начало не биха могли да бъдат засегнати от уредените в § 6а последици /изгубване право на иск/. Не без значение е, че самият законодател е изоставил, като средство за установяване обхвата на задълженията на приватизиращото се предприятие, уведомяването от кредитор, въведено с § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.). Понастоящем разпоредбата намира приложение само по отношение открити при действието на ЗППДОбП /обн. ДВ бр. 45 от 1996 г./ приватизационни процедури, приключили до влизане в сила на ЗПСК със сключване на приватизационен договор. За приватизационни процедури осъществявани по реда на ЗПСК, аналогична на § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) разпоредба няма. В обобщение: Вземането няма скрит характер, когато е отразено в счетоводната и юридическа документация на предприятието, присъства в правния анализ или мотивирания доклад, съставяни за нуждите на оценката на приватизиращото се предприятие, респ. в информационния меморандум или проспект, изготвяни за нуждите на приватизационната процедура. При явен характер на вземането на кредитор на приватизиращото се предприятие, интересът на всяка от страните по приватизационната сделка винаги би бил защитен, а това е целта на въведеното с § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) задължение. По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия при Върховен касационен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по тълкувателно дело № 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС На поставения по тълкувателното дело правен въпрос: "Следва ли кредиторите на приватизиращо се предприятие изрично, съгласно § 6а от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), да уведомят органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) за своите вземания, ако те са известни на приватизиращия орган" следва да се отговори положително, предвид следните съображения: От разпоредбата на § 6а ПЗР на отменения ЗППДОбП, приета през 1996 г. - ДВ бр. 45, ясно следва, че се касае за императивна норма, чийто адресати са кредиторите на приватизиращото се предприятие /при приватизация на държавна и общинска собственост, открита за сключване на сделки по касовата приватизация/ и органите по чл. 3 на ЗППДОбП (отм.). С нормата е установено по категоричен и безусловен начин задължението за кредиторите да уведомят писмено органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.) за вземанията си към приватизиращото се предприятие в срок от 6 месеца след обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация. Законодателят е предвидил изрично и санкционната последица при неизпълнение на вмененото на кредиторите на приватизиращото се предприятие задължение за отправяне на писмено уведомление до съответния орган по чл. 3 от закона, а именно - преклудиране на правото на иск за незаявените в предвидения срок вземания. Действително, целта на посочената законова разпоредба е да бъдат информирани приобретателите на части от капитала на търговски дружества или на цели предприятия за вземанията към приватизиращото се предприятие, с оглед гарантирането в пълна степен на техните интереси и съответно защита срещу предявяване на вземания към приватизираното предприятие след сключване на приватизационната сделка, които не са им били известни. Въведеното с нормата задължение е относимо към всички кредитори на приватизиращото се предприятие, независимо от характера на вземанията и независимо дали тези вземания са били известни на органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) Смисълът на това задължение е да се превърне скритият дълг в явен в посочения срок, за да бъде съобразен в приватизационната процедура. Законодателят обаче, изрично е регламентирал начина, по който следва да се извърши уведомлението от страна на кредиторите - в писмена форма и адресирано до органа по чл. 3 ЗППДОП (отм.), без да обвързва изпълнението на това задължение с наличието или липсата на други обстоятелства, включително и с това, дали вземанията са били известни на органите, имащи право да откриват производство по приватизация. Поради императивния й характер, разпоредба на § 6а ПЗР на ЗППДОбП следва да се прилага стриктно и е недопустимо както разширителното й тълкуване, така и стеснителното й тълкуване. Възприетото в тълкувателното решение стеснително тълкуване дава възможност задължението за изрично уведомяване на органа по чл. 3 от закона да се заменя с други способи за уведомяване с цел запазване на интересите на участващите в приватизацията инвеститори, което противоречи на съдържащата се в текста на § 6а ПЗР на ЗППДОбП (отм.) повелителна норма. В случая не се налага извършване на дейност по тълкуване на нормативния акт /чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове/, с цел изясняване на точния смисъл на тази правна разпоредба. Не се касае нито за непрецизност на законодателно възприетото разрешение, нито за неяснота на разпоредбата, което да дава основание за тълкуването й съобразно предвидените в чл. 46, ал. 1 ЗНА критерии. В посочените в мотивите към тълкувателното решение подзаконови нормативни актове: Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (отм.), Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП (отм.) и Наредба за задължителната информация, предоставяна на потенциалните купувачи при продажбите по ЗППДОбП (отм.), не се съдържат разпоредби, от които да се направи извод, че е предвидено фингирано уведомяване на органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) в случаите, когато вземанията на съответния кредитор или кредитори са били отразени в счетоводната документация на приватизиращото се предприятие. За да се приеме, че установеното в закона изискване е изпълнено, необходимо е кредиторът да е предприел конкретни действия, с които да информира компетентния орган за притежаваното от него вземане към приватизиращото се предприятие, дори и същото да е известно на органа по чл. 3 от закона поради отразяването му в счетоводната документация на предприятието, респ. вземането да се съдържа в информационния меморандум или проспект. Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че изискването към кредиторите за нарочно уведомяване на приватизиращия орган за своите вземания е въведено независимо от законово установеното /чл. 251, ал. 4 ТЗ/ задължение за част от търговците /акционерните дружества/ да обнародват годишния си счетоводен отчет. Очевидно, самият законодател е счел за недостатъчна публичността на счетоводното отразяване на задълженията по баланса на приватизиращото се предприятие, след като е приел разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОП. Друг аргумент в подкрепа на горното разбиране е и приетото през 2000 г. - ДВ бр. 20 изменение на § 6 от ПЗР на ЗППДОбП, с което е въведено изключение само по отношение на преклудиращата правото на иск последица от неспазването на реда за уведомяване на приватизиращия орган от страна на лица, имащи вземания, произтичащи от трудови правоотношения. Въз основа на горното следва да се направи извод, че предвиденото в § 6а ПЗР на ЗППДОбП (отм.) уведомление има характер на императивно условие и процесуално изискване за запазване на вземането на съответния кредитор. Затова и отговорът на поставения правен въпрос следва да бъде в следния смисъл: Кредиторите на приватизиращо се предприятие следва изрично, съгласно § 6а ПЗР на ЗППДОбП (отм.), да уведомят органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) за своите вземания дори и те да са известни на приватизиращия орган. Татяна Върбанова, Ваня Алексиева, Радостина Караколева, Мария Славчева, Мариана Костова, Олга Керелска.