Тълкувателно решение № 2 от 4.12.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2009 г., ОСГК

Тълкувателно решение № 2 от 4.12.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2009 г., ОСГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Председателят на Висшия адвокатски съвет на основание чл. 125 във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ e направил искане до Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България за приемане на тълкувателно решение по следния спорен въпрос: "Приложима ли е нормата на чл. 7 от ЗВСВОНИ по отношение на конфискувани имущества по присъда, постановена по Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, която е била отменена с решение по реда на надзора на Върховния касационен съд преди влизане в сила на изменението на чл. 2 от ЗВСВОНИ /ДВ, бр. 107/1997 г./ или в тези случаи е приложима нормата на чл. 151 от ЗИН ?" Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България, за да се произнесе, съобрази следното: С нормата на § 1, т. 1 от ПЗР на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г., се разширява приложното поле на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ чрез допълнително включване в чл. 2, ал. 1 на нормативни актове, в т. ч. и Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея /обн., ДВ, бр. 219 от 06.10.1944 г. ; изм. и доп., бр. 261 от 24.11.1944 г.; изм., бр. 9 от 1945 г./, по които се предвижда възстановяване на собствеността на одържавени въз основа на тях имоти. Преди това изменение на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и включването на Наредбата-закон в предметния обхват на ЗВСОНИ, отмяната на присъди по тази наредба е постановявана, при наличие на съответните предпоставки, от Върховния касационен съд по реда на надзора. С отмяната на присъдата се отменя и допълнителното наказание конфискация. Към този момент последиците от отмяната на една присъда, която е била съпроводена и с конфискация на имуществото, са уредени само в чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН - отм./, според който ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване. С изменението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ от 1997 г. е възприет друг законодателен подход - за възстановяване на собствеността по силата на специалния закон. С това отпада необходимостта от отмяна на присъдите по Наредбата-закон, а съответно - и приложението на чл. 151 ЗИН /отм./, тъй като реституцията по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ, в т. ч. и реституцията на конфискуваните с присъда по Наредбата-закон имущества, настъпва по право - по силата на закона. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ съгласно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., има материалноправен характер и действие от момента на влизането й в сила. С приемането й не са преуредени нито заварените правоотношения във връзка с приложението на чл. 151 ЗИН /отм./ по връщането на отнетите имущества по Наредбата-закон по отменени присъди, нито правоотношенията по вече върнатите такива имущества. След като законодателят не е придал обратно действие на цитираната норма, тя е неприложима спрямо възникнали до влизането й в сила юридически факти. Разпоредбата на чл. 7 ЗВСОНИ като материалноправна норма действа за напред и има приложно поле спрямо уредените със същия закон основания за реституция. Тя няма самостоятелно действие и се прилага само когато имотът се обхваща от нормите на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ. Приемайки с допълнението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ нови основания за реституция, законодателят не е разширил приложното поле на чл. 7 ЗВСОНИ по отношение на подлежащи на връщане имущества по чл. 151 ЗИН /отм./. Следва да се има предвид и това, че след като връщането на имуществата в тези случаи е извършено по ЗИН /отм./, е недопустимо повторното връщане на същите чрез реституция по ЗВСОНИ. Приложението на чл. 7 ЗВСОНИ е скрепено и със срок, във връзка с новоприетите основания за реституция. Ето защо при отмяна на присъда по Наредбата-закон до 22.11.1997 г., собствениците на имоти, конфискувани по тази наредба, или техните наследници, не могат да се позовават на възстановяване на същите имоти на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. В тези случаи връщането на конфискуваните имущества се осъществява съгласно чл. 151 ЗИН /отм./, който към този момент урежда последиците от отмяната на присъдата и правните възможности на правоимащите. Затова и разпоредбата на чл. 7 ЗВСОНИ е неприложима за защита на претендирани реституционни права върху конфискуваните имоти в посочената хипотеза. Реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ съгласно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., ще настъпи за имотите, конфискувани по Наредбата-закон с присъди, неотменени към момента на влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. В тези случаи ако конфискуваните имоти се намират в собственост на държавата, общините и обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, се възстановяват по силата на закона, при наличие на фактическа и правна възможност за това. При положение, че държавата се е разпоредила с тях чрез сделки в полза на трети лица, претендиращите възстановяване на собствеността ще могат да предявят иска по чл. 7 ЗВСОНИ, при спазване на преклузивния срок. По изложените съображения Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България