Тълкувателно постановление № 3 от 26.06.2025 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2024 г.

Производството е по реда на раздел Х от гл. IV на Закона за съдебната власт. Образувано е по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“. Основание за отправяне на искането е противоречива практика, създадена с влезли в сила съдебни актове, по тълкуването на разпоредбите на чл. 12, ал. 6 и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП.

Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Очертани са две групи противоречащи си съдебни решения по поставения въпрос.

В първата група съдебни решения са възприети различни основания на нищожност на ревизионни актове, издадени от органи по приходите, в чийто състав са включени длъжностни лица посочени в заповеди по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП: липса на обосноваване и доказване в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП на необходимостта за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази, определена в съответствие с чл. 8 ДОПК; недопустимо делегиране на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК; ненадлежно предоставяне със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на компетентност за възлагане на ревизии на органи по приходите от друга териториална дирекция, които не са му подчинени.

Втората група съдебни решения не възприемат сочените в решенията от първата група пороци на ревизионния акт, като основания за неговата недействителност.

Общото събрание на двете колегии на Върховния административен съд приема за правилно второто становище.

Противоречивата съдебна практика е свързана с три категории актове на администрацията, разпределени в две групи, с ефект върху валидността на крайния акт за производството – ревизионния акт.

В първата група са актовете по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, издавани от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в качеството му на орган на управление на агенцията /вж. чл. 4, ал. 1 ЗНАП/, а не на орган по приходите /каквото качество му е признато с чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗНАП/. Те са конкретно проявление на общите правомощия на изпълнителния директор по организация, ръководство и контрол, установени с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗНАП. Издаването на актовете в условията на делегация, каквато възможност предвиждат чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал 9 ЗНАП, не засяга правната им природа.

С разпоредбата на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се дерогират правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор, или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК е за издаване на актовете по кодекса от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция, а в чл.8 са уредени местните привръзки с компетентната дирекция. Второто изречение на чл. 12, ал. 6 ДОПК е неотносимо към въпроса за тълкуване, доколкото създава компетентност на територията на цялата страна за органите по приходите, извършващи фискален контрол върху стоки с висок фискален риск.

Нормата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП създава правомощие за изпълнителния директор /което може да делегира другиму/, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.

Актовете по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП са без присъщата за индивидуалните административни актове „външна“насоченост /вж. чл. 21, ал.1 АПК/. Съдържанието на разпорежданата с тях правна промяна ги определя като вътрешнослужебни актове, които с чл. 2, ал. 2, т. 3, пр. 1 АПК са изключени от обхвата на кодекса.

Към втората група актове се отнася заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Териториалният директор не е от органите на управление на НАП, но е орган по приходите (срвн. чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗНАП). Правомощията му по ръководство и контрол включват организирането и ръководенето на териториалната дирекция, както и възлагането и извършването на проверки и ревизии (вж. чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗНАП). Директорът е овластен да издава предвидените в ДОПК актове (чл. 11, ал. 2, т. 1 ДОПК), като за дейността си се отчита пред изпълнителния директор (чл. 11, ал. 2, т. 5 ЗНАП). Заповедта на териториалния директор на компетентната териториална дирекция по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за определяне органи по приходите, които може да възлагат ревизии е в обхвата на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 1 ЗНАП. Тя не се отнася към правомощието за организиране и ръководство по възлагането и извършването на проверки и ревизии по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Териториалният директор е орган, упражняващ ръководство и контрол на дирекцията - от една страна, а от друга - едноличен административен орган с териториална компетентност, която включва правомощието му по чл. 112, ал.2, т. 1 ДОПК. Заповедта на териториалния директор е предвиден от закона способ за персонализиране на компетентност, чийто източник е законът (така в мотивите на ТР № 5 от 22.06.2015 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия). Ефектът е разширяване на правосубектността на органите по приходите адресати на заповедта с правомощието да възлагат ревизии. От разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не следва, че всички органи по приходите от компетентната териториална дирекция разполагат с правомощие за възлагане на ревизии. Това правомощие се включва в компетентността само на определените от териториалния директор органи по приходите. Наслагването на юридически факт от категорията на юридическите актове - заповедта на директора на компетентната териториална дирекция не дисквалифицира законът като източник на компетентността на възлагащия ревизии и не придава на тази компетентност вторичен характер. Упражняването на правомощието на териториалния директор е conditio iuris за правомощието да се възложи ревизия без компетентността за възлагане да съществува у органа, който го персонализира.

По хипотеза заповедта на териториалния директор предхожда образуването на ревизионното производство, което се осъществява със заповед за възлагане на ревизия (когато възлагането е от органите по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК). Като предпроцесуална за ревизионното производство дейност, актът на териториалния директор не е от категорията на тези по чл. 21, ал. 5 АПК.

При действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.

При тази правна конструкция не възниква противопоставяне от типа орган с териториална компетентност/орган с централна компетентност. Заповедта по чл. 12, ал. 6 ДОПК има за последица екстериториалност на компетентността на нейните адресати, а не придобиване на качество на органи с централна компетентност. С централна компетентност са органите на управление на НАП по чл. 4 ЗНАП, като от тях орган по приходите е само изпълнителния директор. За актовете по ДОПК компетентността на органите по приходите е по правило териториална /вж. чл. 8, ал. 1 ДОПК/ - актовете се издават от органите по приходите от компетентната териториална дирекция. Затова и екстериториалността не е еквивалент на централна компетентност, а на възможност за упражняване на друга териториална компетентност, осигурена със заповедите по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК.

От разширяването до територията на страната на компетентността на органа по приходите със заповедта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК не следва включването в нея на правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизии. Доколкото своеобразната екстериториалност по отношение на компетентната териториална дирекция засяга само органа по приходите, а не и местната привръзка на субекта по чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК със съответната дирекция, то за директора на компетентната дирекция е правомощието да определи орган, възлагащ ревизии, дори да не се числи към тази дирекция.

Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Аргумент за това е и характерът на необходимостта, която е източник на правомощието на изпълнителния директор или на оправомощеното от него лице – за изпълнение на възложените на агенцията функции. Към тези функции се отнася установяването на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер (вж. чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗНАП). Като орган на управление на агенцията изпълнителният директор притежава компетентност да организира, ръководи и контролира цялата ѝ дейност; да планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията (чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗНАП). Със заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП се осъществява разпределяне на трудовия ресурс за изпълнение на функциите на агенцията по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗНАП. Преценката на необходимостта е в дискрецията на органа на управление на агенцията. Естеството на акта на изпълнителния директор изключва прилагането към него на контрола по чл. 169 АПК. За издателя на акта не съществува задължение да го мотивира. Изискване за обосноваване на необходимостта и нарочно мотивиране не е въведено със закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП е приета с § 55 от ПЗР на ЗИДДОПК /обн. ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./. По мотивите към законопроекта това регулиране на обществените отношения е породено от „…необходимостта за ефективно разпределение на заетите служители в различните териториални дирекции. Поради факта, че бизнесът е концентриран в няколко териториални дирекции, е необходимо администрацията да разполага с по-голяма мобилност, за да задоволи потребностите както от обслужване, така и от ефективен контрол на задължените лица. В тази връзка възниква необходимост от гъвкаво разпределение на административния капацитет.“. Съдържанието на новата правна уредба е за дерогиране на общото правило на териториалната компетентност. Затова и постигането на тази цел не е укоримо.

Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана.

Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). Част от механизма за контрол са и конкретни правомощия, като това по чл. 7, ал. 3 ДОПК да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия „…за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.“. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР № 5/13.12.2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г.).

Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден.

По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд:

ПОСТАНОВИ

Не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.

Особено мнение

по тълкувателно дело № 2 от 2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд:

Мариника Чернева, Емилия Миткова, Бисерка Цанева, Светлозара Анчева, Румяна Борисова, Георги Георгиев, Искра Александрова, Тодор Тодоров, Тодор Петков, Свилена Проданова, Анелия Ананиева, Красимир Кънчев, Димитър Първанов, Мадлен Петрова, Пламен Петрунов, Аглика Адамова, Василка Шаламанова, Светослав Славов, Весела Андонова, Росица Драганова, Юлия Раева, Весела Павлова, Емилия Иванова, Лозан Панов, Юлия Тодорова, Елка Атанасова , Радостин Радков, Таня Комсалова, Чавдар Димитров, Мария Попова, Мария Тодорова, Ива Кечева, Явор Колев

Не сме съгласни с приетото от мнозинството становище, че ревизионен акт, издаден при условията на чл.12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП, не е нищожен, по следните съображения:

Данъчно-осигурителният контрол е уреден в раздел III, глава петнадесета от ДОПК и се осъществява от органите по приходите в две форми – проверки и ревизии съгласно чл. 110 ДОПК.

Ревизията приключва с издаване на ревизионен акт или със заповед за прекратяване на ревизията, като РА е индивидуален административен акт с декларативен характер (чл. 118 ДОПК). За да е валиден, ревизионният акт следва да е издаден от компетентни по материя, по място и по степен органи по приходите. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК актът се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗНАП, агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Всяка една от териториалните дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Към териториалния обсег на компетентната териториална дирекция препраща нормата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, според която актовете по този кодекс се издават от органа по приходите, съответно от публичния изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

Началото на ревизионното производство се поставя с издаването на заповед за възлагане на ревизия, която не съставлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт (чл. 113, ал. 4 ДОПК). ЗВР трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 113, ал. 1 ДОПК.

В разпоредбата на чл. 112, ал. 2 ДОПК са определени органите по приходите, които могат да издават заповед за възлагане на ревизия:

т. 1 – органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция (ТД);

т. 2 – изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Нормата на чл. 8 ДОПК определя коя е компетентната териториална дирекция относно производствата по този кодекс – по постоянния адрес на физическото лице (т. 1), по адреса на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси (т. 2), по седалището на местните юридически лица (т. 3), по седалището на клона или по адреса на търговското представителство на чуждестранното лице (т. 4) и т.н.

От друга страна, в чл. 112, ал. 3 ДОПК законодателят е предвидил, че когато ревизията се възлага със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор, тогава не се прилага чл. 8 ДОПК.

С оглед горецитираната нормативна уредба основен принцип при провеждане на ревизионното производство е, че процесуалните действия се извършват от органи по приходите от компетентната териториална дирекция, така както е определена по правилата на чл. 8 ДОПК.

Изключение от това правило е предвидено в чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК, съгласно която разпоредба правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на НАП или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Това не означава, че автоматично този орган по приходите или публичен изпълнител придобива компетентност на орган по възлагане, предвидена в чл. 112 ДОПК и може да я упражнява на територията на цялата страна. Компетентността на определен административен орган е нормативно установена и не може да се извежда по тълкувателен път. Разпоредбата на чл. 112 ДОПК е императивна и определя изчерпателно органите, които могат да реализират правомощието по възлагане на ревизия. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по възлагане на ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на компетентната ТД на НАП, който не разполага с материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите от други териториални дирекции на НАП. Аргумент за това се извлича и от чл. 11 ЗНАП, който урежда правомощията на териториалния директор – организира и ръководи териториалната дирекция (ал. 1, т.1) и организира и ръководи възлагането на проверки и ревизии (ал. 1, т. 2), т.е. той ръководи съответната териториална дирекция, а не разполага с организационни и ръководни функции по отношение на останалите териториални дирекции на НАП.

С извършеното оправомощаване по реда на чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК, обосновано с чл. 10, ал. 9 ЗНАП, се достига до недопустимо смесване на чл. 112, ал. 2, т. 1 и т. 2 ДОПК, който ясно разграничава органите, компетентни да възлагат ревизии. В нито една от посочените хипотези не е уредена възможността изпълнителният директор или оправомощен от него заместник изпълнителен директор на НАП да оправомощава директорите на териториални дирекции да определят кои органи по приходите да бъдат възложители на ревизия. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК предвижда, че органът по приходите, възлагащ ревизията, следва да е изрично определен от териториалния директор и то от съответната компетентна ТД на НАП, а не да е служител от друга териториална дирекция, различна от компетентната, определена по правилата на чл. 8 ДОПК. В хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, по арг. от чл.112, ал. 3 ДОПК, е налице изключение от правилото по чл. 8 ДОПК, т.е. когато заповедта за възлагане на ревизията се издава от изпълнителния директор или от определен от него заместник изпълнителен директор, какъвто не е настоящият случай.

Категорично не сме съгласни със становището на мнозинството, че заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП е с вътрешнослужебен характер по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Със заповедта по чл.10, ал. 9 ЗНАП се определят лицата, по отношение на които органите по чл. 12, ал. 6 ДОПК ще осъществяват правомощия по данъчно-осигурителен контрол, в изключение от правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Поради това не може да се приеме, че с нея се извършва разпределяне на трудовия ресурс на Националната агенция за приходите за изпълнение на функциите на агенцията по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗНАП. Тази заповед е елемент от фактическия състав по образуване на ревизията и подлежи на съдебен контрол при обжалване на ревизионния акт, с който приключва ревизионното производство.

Считаме, че заповедта поражда правни последици за данъчно задължените лица – субекти на данъчно-осигурителния контрол. В тази връзка е и изискването на чл. 10, ал. 9 ЗНАП за издаването й само при необходимост за изпълнение на възложените на НАП функции. Законодателят е употребил израза „при необходимост“, а не „по преценка“ на изпълнителния директор на НАП или на оправомощен от него заместник. От граматическото тълкуване на нормата следва, че за да се изключи териториалната компетентност на органите по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП трябва да е мотивирана с необходимост от извършване на ревизията по отношение на изброените в нея лица от органи по приходите от други териториални дирекции, различни от компетентната дирекция. Мотивирането и доказването на тази необходимост не е въпрос на целесъобразност, а е дължимо като гаранция за спазване на принципите за законност, безпристрастност и независимост на органите по приходите по чл. 2, ал.1 и чл. 4 ДОПК и за предотвратяване превратното упражняване на власт и заобикаляне на императивните правни норми при образуването на ревизии.

В обобщение поддържаме, че при възлагането на ревизия от орган по приходите, определен със заповед по чл.112, ал.2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповед по чл.12, ал. 6 ДОПК и при липса на мотиви в заповедта по чл.10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на другата териториална дирекция, се изземва нормативноустановената компетентност на органите по възлагане на ревизии, което опорочава ревизионния акт до степен на нищожност.

Мариника Чернева...............

Емилия Миткова...............

Бисерка Цанева...............

Светлозара Анчева...............

Румяна Борисова...............

Георги Георгиев...............

Искра Александрова...............

Тодор Тодоров...............

Тодор Петков...............

Свилена Проданова...............

Анелия Ананиева...............

Красимир Кънчев...............

Димитър Първанов...............

Мадлен Петрова...............

Пламен Петрунов...............

Аглика Адамова...............

Василка Шаламанова...............

Светослав Славов...............

Весела Андонова...............

Росица Драганова...............

Юлия Раева...............

Весела Павлова...............

Емилия Иванова...............

Лозан Панов...............

Юлия Тодорова...............

Елка Атанасова...............

Радостин Радков...............

Таня Комсалова...............

Чавдар Димитров...............

Мария Попова...............

Мария Тодорова...............

Ива Кечева...............

Явор Колев...............