Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСГТК

Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСГТК, докладчик съдиите Мария Иванова и Емил Марков С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 17 март 2011 г. е образувано тълкувателно дело № 2/2011 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, общо събрание на гражданска и търговска колегии по предложение на състав на Върховния касационен съд /ВКС/, търговската колегия /ТК/, първо отделение, който на основание чл. 292 ГПК с определение от 19.V.2010 г. е спрял производството по т. д. № 1113/2009 г. и е предложил на общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС да постанови тълкувателно решение по следния правен въпрос: В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта /включително кога е нарушено диспозитивното начало/ или неправилността на обжалваното решение - при различни видове искове, определящи вида на търсената защита, при различни институти на правото /договорна или деликтна отговорност/, при приложимостта на общия исков ред или на особените искови производства, при неправилна правна квалификация и др. В съобразителната част на определението на състава на Първо отделение от ТК на ВКС по чл. 292 ГПК нуждата от произнасяне на ОСГТК с тълкувателно решение се аргументира с наличието на противоречива практика по въпроса за допустимостта на иска и правната квалификация, понеже с решения на състави на ВКС, постановени все при действието на ГПК /в сила от 1.III.2008 г./, се приемало веднъж, че въззивно решение по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следвало да се обезсили - като издадено по непредявен иск и делото да се върне за ново разглеждане на действително предявения иск, който бил с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, докато с други: че в сходен случай се касаело до неправилно въззивно решение, като резултат от погрешно определяне на правната квалификация, вследствие нарушаване на материалния закон. Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Принципно на поставените в предложението на състава на ВКС, ТК, Първо отделение въпроси, съгласно определението му от 19.V.2010 г. за спиране на производството по т. д. № 1113/09 г., може да бъде отговорено по следния начин: "Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му". Очевидна - с оглед на така посочения резултат от питането, е контрапродуктивността на дадения отговор. Наред с това повдигнатото питане в определението на състава на Първо т. о. е основано на едно мнимо противоречие в съдебната практика: по приложението на разпоредби, обхващащи материята на неоснователното обогатяване /чл. 55 и сл. ЗЗД/, доколкото в текста на чл. 59, ал. 2 от същия закон изрично е казано, че този иск /по чл. 59 ЗЗД/, за разлика от исковете по чл. 55 ЗЗД, има субсидиарна процесуална природа, т. е. допустим е "само когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити". Извън така релевираното мнимо противоречие в практиката, не са налице условията по чл. 124 ЗСВ за издаване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС, понеже в останалата си част питането има изцяло хипотетичен характер и е видимо казуистично. В този смисъл са и съответните финални части на становищата, изразени от министъра на правосъдието, от представителя на Висшия адвокатски съвет, както и от колегите съдии от окръжните съдилища във Враца, Пазарджик и Плевен, а частично и в становището на Софийския апелативен съд. По отношение формулировката на въпроса следва да се констатира, че той е бил сведен до знанието на конституираните като заинтересовани страни в различни варианти, отклоняващи се от текста на определението на състава на Първо т. о. на ВКС по т. д. № 1113/09 г. досежно спирането му, касателно думата "непрецизна" правна квалификация, както това е видно от становищата на колегите от окръжните съдилища във Видин и Ямбол. По тези съображения ОСГТК на Върховния касационен съд на Републиката намира, че предложението следва да бъде отклонено и