Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2021 г.

Производството е по реда на глава ІV, раздел Х от Закона за съдебната власт. Тълкувателно дело № 1/2021 г. е образувано с разпореждане от 09.03.2021 г. на председателя на Върховния административен съд по искане на главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд поради констатирана противоречива съдебна практика по следния въпрос: „Отказите по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно нарушение, и ако са две нарушения приложима ли е нормата на чл. 18 ЗАНН?“ По поставеният правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, формирана с решения на административните съдилища, в производства по чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, както и по влезли в сила съдебни актове на районните съдилища, постановени в производства по чл. 63, ал. 1, изречение първо ЗАНН, в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. В първата група съдебни актове се приема, че нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата се осъществява винаги, когато лицето откаже по един от изброените в тази норма начини да се подложи на проверка за установяване на употребата на алкохол и/или наркотици. В мотивите към постановените съдебни решения присъстват изводи, че използваният съюз „и/или“означава, че водачът е длъжен да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва както само за употреба на алкохол, така и за употреба за наркотици, а също така и за употреба на двете. Според тази група съдебни състави независимо, че са уредени в една правна разпоредба и имат еднаква правна квалификация, двата отказа съставляват различни правонарушения, тъй като се осъществяват от две отделни деяния, всяко едно от които е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Във втората група съдебни актове се приема, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата предвижда две изпълнителни деяния, изразяващи се в отказ за проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство/тест, от една страна, и в неизпълнение на предписание за изследване на концентрация на алкохол и/или наличието на наркотични вещества в кръвта, от друга страна. Според тази част от съдебната практика двете изпълнителни деяния осъществяват състава на едно административно нарушение. Тези съдебни състави намират, че свързването на различните хипотези в нормата чрез използването на съюза „и/или“означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състава на нарушението, но едновременното наличие на отказ по двете хипотези не води до наличието на две самостоятелни нарушения, а до едно единствено нарушение, подлежащо на наказване с предвиденото в разпоредбата наказание. Становище, че отказите на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения се поддържа от Върховна административна прокуратура. В този смисъл е и изразеното становище от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Мнения в тази насока са постъпили и от Административен съд - Перник, Административен съд - Добрич, Административен съд – Стара Загора, Административен съд - Плевен Административен съд – Разград, Административен съд – Габрово, Административен съд – Видин, Районен съд – Бургас, Районен съд - Плевен Районен съд - Севлиево, Районен съд - Хасково, Районен съд - Монтана, Районен съд – Гоце Делчев, Районен съд - Карнобат, Районен съд - Русе, Районен съд - Свищов, Районен съд – Пазарджик, Районен съд – Златоград и Районен съд – Козлодуй. Становището, че отказите на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта представляват едно административно нарушение се поддържа от министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет. Мнения в тази насока са постъпили и от Административен съд - Русе, Административен съд - Смолян, Административен съд - Търговище, Районен съд - Горна Оряховица, Районен съд – Ловеч, Районен съд – Девин, Районен съд - Пещера, Районен съд – Червен бряг, Районен съд – Харманли, Районен съд – Ботевград, Районен съд – Лом, Районен съд – Балчик и Районен съд - Бяла. Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Поставеният въпрос е свързан с тълкуването и прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Не е спорна субективната страна от фактическия състав на нарушението. Отговорността на физическите лица, имащи качеството „водач“на описаните в нормата ППС-та, е виновна. За да се отговори на поставения за тълкуване въпрос, следва да се определи колко са визираните в разпоредбата административни нарушения, за които санкционната ѝ част предвижда налагането на кумулативно предвидените административни наказания. Спорен е въпросът относно деянието, като елемент от обективната страна на състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по конкретно дали при наличието на направени откази за проверка/изследване за алкохол и за наркотици е налице едно нарушение или в този случай деецът извършва две отделни нарушения. От разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът, лицето същото следва да притежава качеството „водач“на МПС, трамвай или самоходна машина. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП „водач“е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Граматическият анализ и използваната законодателна техника чрез въвеждане в текста на разпоредбата на алтернативните съюзи „и/или“, свързващи отделните изрази, ясно и недвусмислено показват нормативно закрепеното разграничение, използващо за база различния предмет на проверката/изследването. В първия случай се проверява/изследва употребата на алкохол и концентрацията му в кръвта на водача, а във втория - употребата на наркотични вещества или техни аналози. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. Понятията „алкохол“и „наркотични вещества“(техни аналози) присъстват в множество разпоредби на Закона за движението по пътищата. Законодателят е провел в цялата относима правна уредба ясна диференциация между двете понятия, въвеждаща и на нормативно ниво ноторно известното различие между двете вещества (субстанции), обусловено от техните характеристики и произход. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) „алкохол“е етилов алкохол, като определение на последното понятие се съдържа в чл. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове. Понастоящем в допълнителната разпоредба на общата част на Наказателния кодекс не се съдържа легална дефиниция на понятието „наркотични вещества“(преди такава бе налице в чл. 93, т. 16 НК), но това понятие е определено в § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите като „всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм“, а т. 17 дефинира „аналог“като всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. В разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата е въведена изрична забрана за лицата, употребили наркотици, да управляват пътно превозно средство. Такава забрана е предвидена и за водачите, употребили алкохол, но само при установена концентрация в кръвта над 0,5 промила. В член 174, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина този, който ги управлява с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. В чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Констатираното при проверките/изследванията управление на МПС след употреба на алкохол с ниво на концентрация в кръвта над 1,2 промила или след употребата на наркотични вещества/техни аналози са инкриминирани в чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс. В ал. 2 е въздигнато в състав на престъпление и управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като водачът е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1. В унисон със законовата регламентация в ЗДвП за разлика от хипотезата на управление на МПС под въздействие на алкохол, за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е достатъчен факта на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се проверява тяхната концентрация в кръвта. Необходимо е да се посочи, че за разлика от употребата на алкохол, която поначало не е забранена от закона, извън изрично уредените забрани, тази на наркотични вещества е изначално забранена при шофиране, като тази забрана имплицитно присъства и в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК. Следва да се вземе предвид факта, че водачите, които отказват и двата начина за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества (или техни аналози) в най-честия случай целят (а и без пряко да го целят на практика постигат) осуетяване реализирането наказателната им отговорност, предвидена за управление на автомобил след употребата на алкохол над допустимата концентрация в кръвта или на наркотични вещества (или техни аналози). Видно от цитираните текстове на ЗДвП, за разлика от хипотезата на доказана употреба на наркотични вещества/техни аналози, в която законът не въвежда изисквания за установяване на концентрацията им, сама по себе си констатираната употреба на алкохол не води автоматично до необходимостта от налагане на административно наказание или прилагане на принудителни административни мерки, като такава обосновава единствено наличието на концентрация на алкохола в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. Тълкуването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 343б от НК и на другите относими разпоредби на ЗДвП и Наредбата води до извод, че за разлика от случаите на употреба на алкохол, при които от съществено значение за съставомерността на деянието е установяването на степента на повлияване на организма на водача, определена в промили, то при употребата на наркотични вещества и техни аналози е ирелевантно обстоятелството дали и в каква степен деецът е бил обективно повлиян от употребата на наркотичното вещество/неговия аналог, като за изпълнение на признаците от състава на нарушението (престъплението) е достатъчно да бъде надлежно установена употребата им. По този начин във всяка от горецитираните разпоредби е заложен и намира проявление подхода на т.нар. „нулев толеранс“към управлението на МПС след употреба на наркотично вещество. Тези две различни и самостоятелни проверки служат за установяване на две различни противоправни деяния – административно нарушение при управление на МПС, трамвай или самоходна машина при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, уредено в ЗДвП, и престъпление при установена употреба на наркотици (техни аналози), както и при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. При наличие на две отделни противоправни деяния, отказите на водача да бъдат извършени проверка/изследване за установяването им също осъществяват съставите на две отделни нарушения. От систематичния анализ на цитираните по-горе разпоредби и тълкуването на релевантните норми на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. се формира извод, че всяка от проверките има самостоятелен характер и предмет. Двете проверки се осъществяват посредством използването на различни устройства и изследвания, започват и протичат независимо една от друга и могат да приключат на различен етап и с различни резултати.