Определение № 333 от 05.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2121/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3559 от 11.04.2017 г. на Й. Й. С., [населено място], срещу определение №128 от 29.03.2017 г. по гр. дело №859/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1470 от 22.07.2015 г. по гр. дело №1744/2014 г. на Горнооряховския районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната въззивната жалба на Й. Й. С. срещу решение №259/26.06.2015 г. по гр. дело №1744/2014 г. на Горнооряховския районен съд като просрочена. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 1470 от 22.07.2015 г. по гр. дело №1744/2014 г. на Горнооряховския районен съд, с което първоинстанционният съд е върнал на Й. Й. С., [населено място], подадената въззивна жалба, като просрочена. Производството по първоинстанционното гр. дело №1744/2014 г. на Горнооряховския районен съд е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател Й. Й. С., като цената на предявения от него иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е 250 евро. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, когато цената на иска е под 5 000 лв., какъвто е и настоящият случай. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.