Определение № 8151 от 01.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Георгиева срещу протоколно Определение, постановено в открито съдебно заседание (осз) от 01.03.2024 год. по КАНД № 485/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че в приложимия Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който регламентира правилата за обжалване на електронните фишове и наказателните постановления не е предвидена процедура за спиране на производството. Твърди се, че основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, която е относима само към производството по което е направено запитването. По мнение на оспорващия, нито правото на ЕС, нито националното право, съгласно приложимите в касационното производство правни норми на основание чл. 63в от ЗАНН, на НПК и АПК уреждат въпроса със спиране на дело, когато по сходно дело има преюдициално запитване до СЕС. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на протоколното определение от осз на 01.03.2024 год., постановено от Административен съд – София-град за спиране на производството по КАНД № 485/2024 год. Заявено е и искане за присъждане на разноски във връзка с производството по частната жалба, включително държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „Атмикс Бетон“ ЕООД, представлявано от управителя М. А., чрез представител по пълномощие – адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия – Хасково представя писмен отговор по частната жалба, в който обосновава твърдение за недопустимост на оспорването, доколкото спиране на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправя преюдициално запитване до СЕС. В условията на алтернативност за развити и доводи за неоснователност на частната жалба, като са заявени обстоятелствени аргументи за законосъобразността на оспореното определение на АССГ за спиране на производството по делото. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за оставяне без уважение на частната жалба. Заявено е и искане за присъждане на разноски по представен списък, направени в настоящото производство, като са развити обстоятелствени аргументи за допустимостта и основателността на това искане. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба против Решение № 5178/12.11.2023 год., постановено по АНД № 9893/2023 год. по описа на Софийски районен съд. С оспореният първоинстанционен съдебен акт, състав на СРС е отменил като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8504547511 от 27.04.2021 год. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството „Атмикс Бетон“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 лева за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119,00 лева. Със съдебният акт, в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ са присъдени и разноски в размер на 780,00 лева. С протоколно Определение, обективирано в протокол от осз, проведено на 01.03.2024 год., касационният състав на Административен съд – София-град е постановил спиране на производството по КАНД № 485/2024 год. до произнасяне на СЕС по дело № С-61/2023 год. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е посочил служебно известното му преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 997/2022 год., по което е образувано дело № С-61/2023 год. пред Съда на Европейския съюз. Развити са мотиви, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, отправено по КАНД № 997/2022 год. по описа на Административен съд – Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 631, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Определението за спиране на производството е било оспорено от Агенция „Пътна инфраструктура“ с частна жалба пред Върховен административен съд. С Определение № 2659/12.03.2024 год., поправено с Определение № 3460/02.04.2024 год., постановени по КАНД № 485/2024 год., на основание чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 215, т. 4, вр. с чл. 231 и чл. 236 от АПК, вр. с чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, касационният състав на АССГ е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против протоколно определение от 01.03.2024 год. по КАНД № 485/2024 год. по описа на АССГ. Горните определения за оставяне без разглеждане на частната жалба са били оспорени пред ВАС, който с Определение № 6578/29.05.2024 год., постановено по адм. дело № 5346/2024 год. е отменил същите, като е указал делото да се докладва на председателя на седмо отделение на ВАС за образуване на ново дело по частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против протоколно определение от 01.03.2024 год. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема следното: В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 633 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК, както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора пред АССГ следва да се приеме, че са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на заявените от двете страни искания за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по тези искания следва да се постанови със съдебния акт по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,