Определение № 226 от 06.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 231/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на М. А. Й. от [населено място] за изменение и допълване на решение № 128/01.08.2017 год., постановено по т.д.№ 231/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските. Насрещната страна - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, е получила препис от молбата и не е представила писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С постановеното по делото решение съставът на ВКС е присъдил в полза на молителя – касатор съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция по правилото на чл.78 ал.1 ГПК. Пропуснал е да се произнесе по разноските за предходните две съдебни инстанции, за които страните са представили доказателства и списъци по чл.80 ГПК. Съобразно окончателния изход от спора, разноските следва да се разпределят така: За въззивната инстанция в полза на молителя се дължат разноски в размер на 2 424 лв., а за първата инстанция – в размер на 2 939.13 лв. Разноските в полза на ответника, присъдени от първоинстанционния съд в размер на 2 030 лв., следва да бъдат съответно редуцирани до сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение