Определение № 9762 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по частна жалба от директора на Агенция „Митници“ срещу определение № 10574 от 02.07.2024 г., постановено по адм.д. № 6484 от 2024 г. на Административен съд София град, с което е спряно предварителното изпълнение на решение № р-241/32-896879 от 18.06.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е отнет лиценз 746 на лицензирания складодържател „Ен Пи Си трейд“ ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието на лиценза. Ответникът по частната жалба – „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД изразява становище за правилност на обжалваното определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Изводите си съдът съобразява с приложимите правни норми, съдържанието на направеното искане за спиране на изпълнението, направено пред първоинстанционния съд и представените доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № р-241/32-896879 от 18.06.2024 г. на директора на Агенция „Митници“ е отнет лиценз 746 за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки с адрес гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов“ 1а, като е прекратено действието на лиценза. На основание чл. 53, ал. 3 от ЗАкДС, решението подлежи на предварително изпълнение. От търговското дружество е поискано спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. С определението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тази съдебна инстанция, е спряно предварителното изпълнение на административния акт. Първоинстанционният съд е приел, че вредата, предизвикана от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще се изрази в задължение за начисляване и заплащане на акциз на съхраняваните от дружеството петролни продукти на основание прекратяване на лиценза, както и в предвидените неустойки по представените договори с други търговски дружества. Първоинстанционният съд обоснована изводите си, че това са обстоятелства, които ще доведат до невъзможност на дружеството да погасява публичните си задължения и задълженията към кредиторите си. Определението е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАкДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Освобождаване за потребление съобразно чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАкДС е и прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад – за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз. При съобразяването на това обстоятелство като несъмнено правилен се определя изводът на първоинстанционния съд относно настъпване на задължението за заплащане на акциз. Това обстоятелство може да бъде основание за настъпване на вреди, като изводите си тази съдебна инстанция съобразява със същността на режима отложено плащане на акциз. В случая определянето на вредата като значителна следва не само от размера на задължението, но и от обстоятелството, че тежестта за плащане на акциза не се понася веднага непосредствено от потребителя, което е мислимо в другите хипотези на освобождаване на стоките за потребление – като това по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАкДС – извеждането на акцизните стоки от данъчен склад, освен ако от момента на извеждането се движат под режим отложено плащане на акциз – какъвто режим би ползвал складодържателят. С отнемането на лиценза отпада възможността на складодържателя да прилага режим отложено плащане на акциз. Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОС на Върховния административен съд, при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. В процесния случай правилно първоинстанционният съд е обосновал изводите си с правната същност на режима отложено плащане на акциз. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд,