Решение № 4440 от 26.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Маркова, подадена чрез адвокат В. Василев, против решение 3719 от 06.06.2022 г. постановено по адм. дело 3296/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу решение ППН-01-167/2020 от 15.11.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът Маркова оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Заявява, че съдът не е извършил правилна преценка и не е изложил мотиви относно показанията на разпитания пред него свидетел Йорданова, която заявила, че представителите на Риск трансфер ООД при посещенията си са снимали досиетата на служителите. С това е бил осъществен достъп до техните лични данни. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал и обсъдил направеното оспорване на датите на представените от Риск трансфер ООД пълномощно и договор, но при произнасянето си се е позовал на тях. Посочва, че по делото не е установено разгласяване на търговска тайна от нея или други служители на Уестум България ЕООД и за това твърдението за такива техни действия не може да обоснове достъп до личните им данни. Намира за неправилна преценката на съда, че обработката на личните данни е било необходимо за изпълнението на договора на основание чл. 6, § 1, б. б и е от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679), защото тя не е била страна по този договор и същият не е годно основание за достъп до нейните лични данни. По тези съображения иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като бъде установена незаконосъобразната обработка на личните й данни, респективно връщане на делото за разглеждане от друг състав при установено допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен нарочен списък. Ответникът в настоящото производство Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) чрез юрисконсулт К. Първанова, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в настоящото производство Риск Трансфер" ООД чрез пълномощника адвокат Г. Вълков оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Пледира за потвърждаване на решението на АССГ. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АССГ е отхвърлил жалбата на М. Маркова срещу решение ППН-01-167/2020 от 15.11.2021 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), жалбата с рег. ППН-01-167 от 27.02.2020 г., подадена от нея срещу Риск трансфер ООД е намерена за неоснователна и e оставена без уважение. За да постанови този резултат съдът, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на спора, подвел е същите под относимите материалноправни норми тези на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 и е формирал крайния извод за законосъобразност на оспорения акт, като е извършил проверка по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Пред настоящата инстанция не бяха представени доказателства, опровергаващи установените от съда факти. Правилно решаващият съд, при коректно разпределена доказателствена тежест с разпореждането от 12.04.2022 г., е установил относимите към спора факти, въз основа на доказателствата събрани в производството пред административния орган и ангажираните допълнително в хода на съдебното производство доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е възприел правилно всички относими факти и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест е била разпределена между страните, дадени са съответните указания, предоставена им е възможност да направят своите доказателствени искания и да представят доказателствата на които основават твърденията си. Съдът е анализирал събраните доказателства и възраженията на страните, обсъдил ги е в мотивите към решението и въз основа на това е направил обосновани правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в установената форма, при спазване на производствените правила. Не може да бъде споделено възражението на касатора за липса на мотиви в оспореното съдебно решение досежно установения чрез показанията на свидетеля Йорданова, достъп до личните данни на служителите на Уестум България ЕООД, осъществен от представителите на Риск трансфер ООД чрез снимане на досиетата им. АССГ е посочил, че дори да е налице такъв достъп, това е допустимо на основание чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно е налице аргумент в мотивите на съда, че наличието на този факт не променя крайния извод за липса на нарушение. Чл. 6, § 1, б. б и е от Регламента изрично допуска обработването на лични данни за целите на легитимните интереси на администратора, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Това не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи. В случая нито М. Маркова е дете, нито Уестум България ЕООД е публичен орган. Маркова е била в трудово-правни отношения с Уестум България" ЕООД, във връзка с което нейните лични данни законосъобразно се обработват от работодателя, включително се и съхраняват от него. За защитата на интересите на това дружество, при възникнали съмнения на представляващото го лице за разгласяване на търговска тайна от служителите му, достъпът до личните данни на същите не е запретен за лицето на което управителят на Уестум България ЕООД е възложил да извърши проверка Риск трансфер ООД. В тази връзка без значение е, че Маркова не е била страна по договора между двете дружество и същият с оглед допустимата от чл. 6, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679 защита на интересите на Уестум България ЕООД, е годно основание за достъп до нейните лични данни Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от АССГ, изразяващо се в необсъждане на направеното оспорване на датите на представените от Риск трансфер ООД пълномощно и договор. Действително съдът не е открил нарочно производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, но той не е бил и задължен да стори това с оглед естеството на двата документа. В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК, е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ Няма съмнения, че сключеният договор на 01.02.2020 г. между възложителя Уестум България ЕООД и изпълнителя Риск трансфер ООД, за извършване анализ на служителите на възложителя с месторабота в България по отношение изпълнението на трудовите им задължения, както и пълномощното от 21.02.2020 г. за търговско управление между двете дружества, с нотариална заверка на подписа, са частни документи. Според естеството на изявлението частните документи се делят на свидетелстващи и диспозитивни. Свидетелстващ е този документ, който материализира удостоверителното изявление на своя издател. С това изявление издателят на документа свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти, обективно съществуващи и възприети от него в резултат на познавателен процес (например за извършени от него, пред него или спрямо него действия; за възприети от него събития; за състоянието на дадена вещ; за качеството на определена стока и др.). Затова документите, материализиращи подобни изявления се наричат свидетелстващи или удостоверяващи. Диспозитивен е всеки документ, който материализира други, неудостоверителни изявления. По принцип това са документи, материализиращи правни актове/волеизявления, като договори, едностранни сделки, предизвестия и покани, административни и съдебни актове. Посочените пълномощно и договор са именно такива. При оспорване на документа страната, която оспорва се стреми да преодолее доказателствената му сила, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност. Конкретно при диспозитивните документи се цели да се докаже, че те са неавтентични/неистински, т.е. подправени, както при официалните, така и при частните документи. Преобладаващо е становището в правната теория и съдебната практика, че производство по чл.193 ГПК за оспорване на доказателствената сила на частния диспозитивен документ не е задължително да се открива, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото. Тука следва да се посочи, че въпреки направеното оспорване на пълномощното и договора в жалбата до АССГ, М. Маркова не е поддържала това свое искане в проведеното открито съдебно заседание на 17.05.2022 г., като изрично пълномощникът й е заявил след разпита на свидетеля Йорданова, че няма други доказателствени искания. Поради това АССГ с неоткриването на нарочно производство по оспорването на пълномощното и договора не е допуснал съществено процесуално нарушение и правилно е приел, че следва да цени същите. Желанието на едноличния собственик на капитала на Уестум България ЕООД М. Трайкович, за извършване проверка на служителите му от Риск трансфер ООД, респективно автентичност на тези документи, включително достоверната им дата, се установяват както от показанията на свидетеля Йорданова, че в хода на извършената проверка Трайкович е дал по телефона указания в тази насока, така и от представената по преписка електронна кореспонденция между него и М. Маркова. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че тъй като по делото не е установено разгласяване на търговска тайна от служители на Уестум България ЕООД, липсва основание за достъп до личните данни на Маркова. Забраната за разгласяването на търговска тайна на работодателя е не само задължение на работника/служителя по чл. 126, т.9 от Кодекса на труда (КТ), но разгласяването й съставлява и дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Поради това не може да бъде отречено правото на работодателя да извършва проверка за лоялност на своите служители, включително чрез извършване на проверка от посочено от него лице в случая от Риск трансфер ООД. В хода на тази същата проверяващият неминуемо ще осъществи достъп до личните данни на служителите, но както се каза това е допустимо на основание чл. 6, § 1, б. б и е от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение правилно. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответника КЗЛД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответникът Риск Трансфер" ООД не претендира присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение