Определение № 10742 от 07.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2023 г.

Образувано е по частна жалба на И. Иванов, от гр. Стара Загора против определение № 561 / 14.09.2023 г. по адм. дело № 476 / 2023 г. на Административен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 561 / 14.09.2023 г. по адм. дело № 476 / 2023 г. Административен съд – Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на И. Иванов, от гр. Стара Загора срещу отказ за предприемане на мерки за закрила относно малолетната му дъщеря В. Иванова, материализиран в писмо изх. рег. № ДП / Д – СТ / 594 – 002 от 21.01.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и е прекратил производството по делото. Приел е, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт и като акт, приключващ процедурата по разглеждане на подаден сигнал не подлежи на съдебно оспорване – основание за недопустимост по чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че развилото се административно производство е детерминирано от режима на лични отношения между детето Ванеса и нейните родители и е такова по глава осма от АПК. Същото е приключило с акт по чл. 124 АПК, за който жалбоподателят е бил уведомен с процесното писмо. Обосновано административният съд е приел, че писмо изх. рег. № ДП / Д – СТ / 594 – 002 от 21.01.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора няма белезите на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 124, ал.2 АПК решението постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Възприемайки, че е налице хипотезата на чл. 159, т.1 АПК, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване, а липсата на такъв обуславя недопустимост на съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение