Определение № 1734 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 608/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Куцова от [населено място], общ. Радомир, обл. Перник, против Определение № 566 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело № 507/2023 г. по описа на Административен съд – Перник. С атакуваното определение е отхвърлена жалбата на Куцова срещу Решение № 1040-21-582/03.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е оставено без разглеждане искането й, обективирано в жалба № 1012-13-58/07.09.2023 г. до ТП на НОИ – Перник, за отмяна по реда на чл. 99 от АПК на задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103 от 10.03.2021 г. издадени от контролен орган по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ – София-град на „Кредитинс груп“ ЕООД. Обоснована е теза за неправилно приложение на чл. 99 от АПК, твърди че е била лишена от възможност да участва в административната процедура по издаването и последващата такава по обжалването на процесните предписания, въпреки че те нанасят тежки правни последици в правната й сфера. В писмено възражение директорът на ТП на НОИ – София-град оспорва частната жалба като неоснователна и претендира оставянето й без уважение, а първоинстанционното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна е установено, че със задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103 от 10.03.2021 г., издадени от контролен орган по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-град до осигурителя „Кредитинс груп“ ЕООД е наредено да бъдат заличени неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за общо пет физически лица, сред които е и Р. Куцова. Процесните задължителни предписания са били оспорени от осигурителя „Кредитинс груп“ ЕООД по реда на чл. 117 от КСО и е постановено Решение № 1040-21-530/20.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София-град. С Решение № 877/16.02.2022 г. по адм. дело № 5818/2021 г. на Административен съд – София-град, жалбата на дружеството осигурител е отхвърлена. Последното е оставено в сила с Решение № 1445/09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5735/2022 г. по описа на Върховния административен съд. С жалба с вх. № 1012-13-58/07.09.2023 г., адресирана до директора на ТП на НОИ – Перник, Р. Куцова поискала отмяна на задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г. и възобновяване на производството по реда на чл. 99 от АПК. Жалбата в частта, с която е направено искане за възобновяване по реда на чл. 99 от АПК е изпратена по компетентност на ТП на НОИ – София-град. С Решение № 1040-21-582/03.10.2023 г. директорът на ТП на НОИ – София-град е оставил без разглеждане искането за възобновяване, като недопустимо, аргументирайки се с липса на условие за допустимост на производството, поради проведеното обжалване по съдебен ред на процесните предписания. С атакуваното пред настоящата касационна инстанция определение първоинстанционният съд споделил горния аргумент, че искането е недопустимо, тъй като актът, чиято отмяна се иска, е оспорен по съдебен ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е процесуален способ, при който в едно отделно и последващо административно производство да бъде преразгледан влязъл в сила административен акт, когато по причини, независещи от административния орган и от страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са били неправилно установени. Характерът на предпоставките за възобновяване, посочени в чл. 99, т. 1-7 от АПК, показва, че с производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната по една или друга причина, неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. Възобновяването на производството е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите на истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал релевантните за случая правни норми и изводът за недопустимост на искането за възобновяване е принципно правилен. За пълнота към изложените от съда аргументи следва да се акцентира и върху това, че дори влезлият в сила индивидуален административен акт да не беше оспорен пред съда, Куцова не е сред легитимираните лица по чл. 100 или чл. 101 от АПК да искат възобновяване на административното производство. Издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори. Осигурителните си права това лице би могло да защити в евентуално производство между него и осигурителния орган, в което същественият въпрос би бил дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което в последващ период би обусловило пораждане на правото му да получава осигурителни плащания по реда на КСО, ако са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за това. Производството за заличаване на осигурителна информация се развива между НОИ и осигурител, а физическото лице – работник/служител, не е страна в това правоотношение. Тъй като Р. Куцова не е страна в осигурителните правоотношения между дружеството осигурител и Националния осигурителен институт по повод издаване на задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, и тези предписания не я обвързват, то тя не е и процесуално легитимирана да инициира възобновяване на производството по реда на чл. 99 от АПК. Такава възможност съгласно чл. 100 от АПК е предоставена на административния орган, по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, в случаите по чл. 99, т. 2-7, и по искане на страна в производството, а съгласно чл. 101 от АПК, на лицата, спрямо които административният акт има сила, макар и да не са били страна в производството. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК във връзка с чл. 236 от същия кодекс, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,