Решение № 2162 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2011 г.

Решение № 2162 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "КРАФТ" ЕООД със седалище в гр. Плевен и адрес на управление: ул. "Антим Първи" № 21, ап. 3, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Фарес Алфарес, срещу решение № 160/11.04.2011 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 128/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8019/18.10.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че наложената принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана достъпа до търговски обект, представляващ заведение за бързо хранене в гр. Плевен на ул. "Свобода" № 3 за срок от един месец, считано от датата на запечатването, наред с наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. с Наказателно постановление (НП) № 8019/18.10.2010 г., с оглед маловажността на нарушението, представлява несъставомерна санкция, противоречаща на целта на закона. Допуснато е от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане и потвърждаване на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед № 8019/18.10.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД на НАП - гр. Велико Търново - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Велико Търново е била заповед № 8019/18.10.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, с която на "Крафт" ЕООД със седалище в гр. Плевен и адрес на управление: ул. "Антим Първи" № 21, ап. 3, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект, представляващ заведение за бързо хранене в гр. Плевен на ул. "Свобода" № 3, стопанисван от дружеството, за срок от един месец и забрана достъпа до обекта. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Крафт" ЕООД, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, предоставени със заповед № ЗЦУ-28/6.01.2010 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП). Не са констатирани нарушения на съдопроизводствените правила. Заповедта е материално законосъобразна. От обстоятелствената част на НП № 8019/18.10.2010 г., е видно, че при извършена оперативна проверка, резултатите от която са отразени в протокол от 6.07.2010 г., в търговския обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател, не е бил издаден касов бон от ЕКАФП за извършена продажба на един брой бутилка минерална вода на стойност 0.80 лв., въпреки че в обекта е имало технически изправен и регистриран ЕКАФП. Така констатираните обстоятелства сочат на осъществен фактически състав по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, на което основание е наложена ПАМ. В случая стойността на продажбата и нейният предмет са ирелевантни. Поради това, неоснователен е доводът на жалбоподателя за малозначителност на нарушението. Налагането на ПАМ не представлява административно наказание. Тя се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (чл. 186, ал. 1 ЗДДС) и няма характер на допълнителна санкция, каквито са твърденията в жалбата, а има превантивно действие - предотвратява настъпването на вредни последици и действа предупредително. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е основателна. Не могат да бъдат споделени като правилни изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадената заповед. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че ПАМ е наложена при осъществен състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, при който цената на покупката е без значение, както и че с оглед нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва обаче да се посочи, че чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, вкл. съответствие с целта на закона (т. 5). Чл. 4, ал. 2 от АПК изисква административните актове да се издават за целите на закона, а чл. 6 спазването на принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Не може да се приеме, че с налагането на ПАМ за срок от един месец ще се предотврати настъпването на други вредни последици, тъй като не е ясно какви. Превантивното (предупредително) действие се постига и чрез наложената с НП имуществена санкция. Напротив, с налагането на ПАМ очевидно се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел в противоречие с принципа на съизмеримост по чл. 6, ал. 5 от АПК. Както е посочено в редица актове на Върховния административен съд, дори и да се приеме, че при определяне на срока на запечатване, който според закона е до един месец, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, актът и в тази част винаги подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Такава преценка без излагането на конкретни мотиви във връзка с определянето на срока на действие на ПАМ "запечатване на обекта" е обективно невъзможна. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, изразяващо се в необсъждане на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение. Жалбата е подадена след срока по чл. 60, ал. 4 АПК и разпореждането не е обжалвано пред съда. Освен това, предварителното изпълнение е допуснато по силата на законовата разпоредба на чл. 188 от ЗДДС и по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК не е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСК на ВАС, нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички административни актове, с които е допуснато предварително изпълнение, независимо дали то е допуснато с разпореждане на административния орган или със закон, при условие, че в закона не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК решението на АС - Велико Търново следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 8019/18.10.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново.