Определение № 1029 от 16.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. от [населено място] срещу решение № 281/ 01.02.2010 год. по гр.д. № 718/2009 год. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решението, постановено по т.д. №387/2004 год. на Старозагорския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу И. А. И. насрещни искове за сумите: от 3 382 лв., представляваща разходи за охрана на бетонов възел през периода от 01.07.2001 год. до 18.11.2004 год., 4 100 лв. обезщетение за пропуснати ползи- лишаване от ползването на 1000 кв.м. от дворното място през периода от 01.07.2001 год. до 18.11.2004 год. и 33 038 лв., представляваща извършени разходи при проектирането, строителството и разрушаването на бетонов възел топ „Б" 302/303, изграден в парцел IV КОО, кв. 89 по плана на [населено място] като неоснователни и недоказани.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по касация И. А. И., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.

В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси:

1. Възможно ли е преди отпочване на реална съвместна стопанска дейност да се постигне устно съгласие за създаване на гражданско дружество като се уточни целта и подробните задължения на съдружниците, както и процента на участие и се установи това със свидетелски показания, потвърдени от извършените в тази насока действия на страните. От кой момент е необходим писмен договор.

2 При наличие на устно споразумение и липса на писмен договор за дружество и причиняване на вреди от едното лице на другото могат ли отношенията да се уредят при условията на непозволено увреждане.

Касаторът счита, че по тези въпроси касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.

При въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне такова, следва да са изпълнени изискванията на чл. 280ГПК: касаторът да е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос и с обжалваното решение този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС на РБ, да се разрешава противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.

С TP №1/19.02.2010 год. по Т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС се прие, че правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Предвид тази дефиниция на правния въпрос, визираните от касаторите въпроси нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Това произтича от обстоятелството, че същите не са били предмет на разглеждане по делото и с оглед на това не са могли да обусловят изхода на спора.

Последното е така, доколкото основното съображение на въззивният съд за да отхвърли предявените искове е, че разходите които се претендират от ищеца по насрещния иск са направени във връзка с бетонов възел ,който според събраните по делото доказателства същият е изградил за себе си в качеството на [фирма] като по делото няма данни това да е сторено във връзка със съдружието на двамата в [фирма] [населено място] или друго съдружие между двамата. Предвид това последният няма основание да ги претендира от ответника И..

Липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, който е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.

С оглед на това не се налага обсъждането на посочените от касатора допълнителни критерий за достъп до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. ЗЗД.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то

г.о.