Определение № 326 от 22.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2010 г.

Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. И. Ж. И., Дафинка Великова И. и Ж. И. Д., чрез адв. Н обжалват и искат да се отмени Определение Nо 669 от 24.02.2010 година по ч.гр.д. Nо 126/2010 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 27.10.2009 година по гр.д. Nо 1927/2009 година на Варненския районен съд за прекратяване на исковото производство на основание чл. 299 ал.2 ГПК. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилно, поради допуснати нарушение по приложението на материалния закон и са налице предпоставките на закона за неговата отмяна. Като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК се излага довод, че процесуално-правния въпрос-относно това дали от съдържанието на исковата молба, без да се дава ход по същество се установява допустимостта на иска за прогласяване нищожността на едно съдебно решение е от значение за развитие на правото. В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от БСТ- София, с който се оспорват като основанията за допустимост на обжалването, така и изложените доводи срещу законосъобразността на обжалваните определения. По подадената частна касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение, намира: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и с оглед на обжалваемия интерес е процесуално допустима. Съдебното исково производство е образувано по иска на И. Ж. И., Дафинка Великова И. и Ж. И. Д. срещу БСТ-София на основание чл. 270 ал.1 ГПК. Районният съд е прекратил производството, след като приема, че заявеният иск по чл. 270 ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на Решение от 10.01.1997 година по гр.д. Nо 1654/1995 година на Варненския районен съд и Решение 03.07.1997 година по гр.д. Nо 580/1997 година на Варненския окръжен съд, на основание, че същите са абсолютно неразбираеми, поради това, че недвижимият имот за който се отнасят касаещо уважен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, не съществува т.е. липсва предмет на иска, е НЕДОПУСТИМ. Основанието за приетата недопустимост е чл. 299 ал.1 ГПК, поради наличие на влязло в сила решение между същите страни, на същото основание по гр.д. Nо 5435/2002 година на Софийския районен съд, с което е прието, че двата съдебни акта не страдат от порок, който да води до нищожност на решенията .прекратява производството. С обжалваното определение на окръжния съд оставил в сила обжалваното определение, като е приел, че искът за нищожност по делото, водено пред Софийския районен съд е за нищожност поради липса на мотиви на съдебните решение и няма идентичност на спора т.е. няма основания за прилаган разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК, но крайният резултат- прекратяване на делото поради недопустимост на иска е правилен, тъй като липсва правен интерес от заявените установителни искове – въведените с исковата молба твърдения, не са такива, които да обуславят нищожност на решението, а касаят неправилност на решението. След преценка на наведените доводи за наличие на основания за допустимост на обжалването и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС, се приема, че приложното поле на т.3 визира хипотези при които допуснатото произнасяне от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, ще се наложи нова съдебна практика, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Поставеният въпрос касае приложението на чл. 130 ГПК, която разпоредба е ясна и точна и не се нуждае от тълкуване в посочения смисъл, а относно това, въз основа на какво съдът прави изводите си за допустимост-респ. недопустимост на иска, не може да има друг отговор, че това е въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. По изложените съображения, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия