Определение № 5795 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Христова против определение № 2370 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10978/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждане и произнасяне по същество. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 232 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Н. Христова против удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта, издадено от началника на СГКК - София за ПИ с идентификатор 68134.1892.1115 с цел нанасяне на ПИ с пл. № 644, кад. лист № 587 по нот. акт № 49/2001 г., а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспореното удостоверение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, а е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, поради което обосновава извод за недопустимост на оспорването. Определението е правилно. Административното производство започва с подаденото от Л. Василев заявление вх. № 01-324025/22.08.2018 г., с искане за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и с искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ с идентификатор 68134.1892.1115. Правилно съдът приема, че издаденото удостоверение е документ от значение за упражняване на права, но същото е и волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 6 ЗКИР за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/2016 г. ), към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържание по чл. 75 от цитирания подзаконов нормативен акт, който проект се проверява и приема от СГКК по ред, определен в наредбата по чл. 50 ЗКИР (чл. 77, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г.). Приемането, съответно неприемането на проекта се удостоверявава именно с удостоверение като оспореното пред първата инстанция. При съобразяване на посочените разпоредби се налага извод, че доколкото издаването на удостоверение по чл. 55, ал. 3 ЗКИР е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, както правилно приема съдът. Този извод следва и от изрично предвидената в чл. 56, ал. 10 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. (в относимата редакция, ДВ, бр. 4/2017 г.) хипотеза на постановяване на отказ от СГКК за извършване на изменение на кадастралната карта в случаите, в които след проведен контрол по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР се установи, че проектът за изменение не отговаря на изискванията на тази наредба. В този смисъл е и настъпилата нормативна промяна, след издаване на оспореното удостоверение, на цитираната разпоредба от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., сега ал. 11 (ДВ, бр. 72/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.), съгласно която СГКК постановява отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. Последвалият отказ - изричен или мълчалив, основан именно на това удостоверение е актът, подлежащ на съдебен контрол. Предвид изложеното изводът в обжалвания съдебен акт, че в случая е налице хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК е законосъобразен. Ето защо, като достига до заключение за недопустимост на оспорването и прекратява производството, първоинстанционният съд постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,