Решение № 8043 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7931/2018 г.

Решение № 8043 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7931/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на М. Мирчев от [населено място] против решение № 207/4.05.2018 г., постановено по адм. дело № 184/2018 г. по описа на Административен съд - Перник. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Командир на отделение при Районно управление /РУ/ Р. при Областна дирекция на МВР Перник /ОДМВР/, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на М. Мирчев срещу заповед за задържане на лице рег. № 328 зз-ЗЗ/26.02.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Перник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Мирчев за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. АС Перник е установил следните фактически обстоятелства: На 26.02.2018 година полицейски служители от РУ на МВР Перник при извършена проверка на лек автомобил "Опел Тигра", с рег. №[номер]/собственост на Г. Стоянов/ установили, че се управлява от жалбоподателя М. Мирчев. При извършената проверка установили, че водача на посочената дата, в 02. 15 часа управлява посоченото МПС в гр. Земен, ул. "Земенски манастир" под въздействие на алкохол, като след извършена проверка с техническо средство - алкотест "Дрегер 7510 ARDN 00998" е установено 1. 37 промила концентрация на алкохол. Водачът се е съгласил с установените показанията на техническото средство. За така установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0294941, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оспорената заповед за задържане на лице рег. № 328 зз-ЗЗ от 26.02.2018 година, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан на посочената дата, в 02. 15 часа за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник, за това че управлява МПС след употреба на алкохол, с концентрация на 1. 2 промила, установено по надлежния ред. При задържането жалбоподателя е подписал декларация и е съставен протокол за личен обиск на лице. В касационното производство е представено писмено доказателство - постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура Р. от 27.08.2018 г. по досъдебно производство № 48/18 г. срещу М. Мирчев, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, влязло в законна сила на 07.09.2018 година. От съдържанието на постановлението се установява, че образуваното досъдебно производство е прекратено поради неиздаване на талон за кръвна проба на Мирчев, като не е отразено неговото дадено устно съгласие, че не оспорва данните от техническото средство "Дрегер". С това е нарушено правото му на защита. При така приетите и обсъдени доказателства, правните изводи на АС Перник за законосъобразност на оспорената пред него заповед за задържане, са правилни и обосновани. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от М. Мирчев престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като към момента на прилагането на ПАМ е имало данни, че жалбоподателят е съпричастен при извършване на престъпление по отразения в заповедта текст на чл. 343б, ал. 1 от НК. В тази връзка лицето е било задържано, след като полицейските органи са спрели лицето за проверка, извършили са други процесуални действия за установяване на собственика му, и са предотвратили управляване на МПС след употреба на алкохол. Именно по този повод е било образувано и незабавно досъдебно производство № 48/2018 по описа на РУ на МВР - Р.. Обосновани са и изводите на АС Перник за липса на нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на М. Мирчев е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения. В случая изпълнението на служебните задължения по предотвратяване на престъпление не е било възможно да бъдат осъществени от полицейските служители без ограничаване свободното предвижване на лицето. В този смисъл полицейският орган е упражнявал своите правомощия за прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че образуваното досъдебно производство е прекратено, тъй като то е различно от ПАМ и освен това касаторът не оспорва фактите, а се позовава на допуснати процесуални нарушения в наказателното производство. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР Перник разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител, на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ.