Определение № 3740 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба ( с характер на частна жалба), подадена от Е. Милев против Определение № 1137/31.01.24г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм.д.№ 965/24 година. С обжалваното определение, в частта, в която Милев има допустима жалба е оставена без разглеждане искова молба на Е. Милев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалвания резултат, съдът е преценил иска като недопустим. Посочил е, че се претендира обезщетение за вреди от присъди по наказателни дела на Апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд и от нарушение на правото на Европейския съюз, чл.13 ЕКПЧ, чл.2 МППГПП на ООН. Съдът е приел, че ищецът не сочи, кой акт от първичното или вторичното право на ЕС е бил нарушен от ответника. Съдът е посочил също така, че в рамките на производството по ЗОДОВ, административният съд не може да бъде контролна инстанция на влезли в сила решения, постановени по наказателни производства, за извършени престъпления от общ характер. Съдът не е установил и корелация между вредите, чието обезщетяване се иска и действия, и бездействия на ответника - ГДИН. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът - ГДИН не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима и основателна. Съдът неправилно е приел, че твърденията на ищеца са, че е претърпял неимуществени вреди поради това, че е бил осъден противозаконно и произволно. Действително, в жалбата (исковата молба) се съдържат твърдения на Милев, че е незаконно осъден. Оплакването на Милев обаче, срещу ГДИН е за бездействие на ГДИН във връзка с това да сезира прокуратурата, както и за осуетяване жалба на Милев и неразглеждане и нерешаване на подадена от него жалба с номер Ж-1095/21.12.23г. на ГДИН. Преди да прекрати производството по делото, съдът е следвало да укаже на ищеца, да посочи, в какво се изразява бездействието на ГДИН да сезира Прокуратурата, кога е осъществено това бездействие и във връзка с какво искане на Милев, коя негова жалба ( да я индивидуализира) е осуетена от ГДИН, чрез какво( действия и/или бездействия). Съдът е следвало също така, преди да прекрати производството да укаже на Милев и му предостави възможност да уточни, кои конкретни разпоредби от правото на ЕС ( извън сочената от него от ХОПЕС), предоставящи права на субектите, ответникът е нарушил с поведението си. Едва след предоставената възможност на Милев за посочените необходими уточнения и при неизпълнение на указанията на съда, производството по делото може да бъде прекратено. Воден от горното и на осн. чл.235 АПК, Върховният административен съд