Решение № 11387 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2014 г.

Решение № 11387 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на Мариян Йорданов Димитров от гр. Русе и на политическа партия /ПП/ "Българската левица" със седалище гр. София, срещу решение № 1038-НС/22.09.2014 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С него е оставена без уважение жалбата на Мариян Йорданов Димитров срещу решение № 66/19.09.2014 г. на Районна избирателна комисия /РИК/ Русе, с което е оставена без уважение жалба на Мариян Йорданов Димитров с вх. № 114/19.09.2014 г. на РИК Русе. В жалбата, по която е образувано настоящото производство се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на ЦИК поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Твърди се, че коалиция "Левите и Зелена партия", на чиято листа в 19 Многомандатен избирателен район /МИР/ Русе е водач Мариян Йорданов Димитров, нямала достъп по определените със заповед на кмета на Община Русе места за поставяне на агитационни материали. Твърди се, че това представлявало нарушение на чл. 3, ал. 1, чл. 176, чл. 181, ал. 1 и чл. 187 от ИК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата до РИК с посочени в нея четири искания. Ответникът - Централна избирателна комисия, не взема становище по жалбата. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежни страни и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна се установява, че Мариян Йорданов Димитров е сезирал Районна избирателна комисия Русе с жалба вх. № 114/19.09.2014 г. С нея са наведени твърдения, че определените по реда на чл. 183, ал. 3 от ИК със заповед на кмета на Община Русе места за поставяне на агитационни материали са заети от политически партии "ГЕРБ" и "Атака". Последните партии били ангажирали лица, фактически недопускащи поставянето на агитационни материали на други партии, тъй като при всяко поставяне на чужди агитационни материали, те били "надлепвани" с агитационните материали на политически партии "ГЕРБ" и "Атака". С жалбата се е твърдяло, че това съставлява нарушение на чл. 3, ал. 1, чл. 176, чл. 181, ал. 1 и чл. 187 от ИК. Искало се е РИК Русе да постанови решение, с което да задължи партиите, коалициите и кандидатите да поставят на определените места за агитационни материали само по един плакат от вид, кметът на Община Русе да постави достатъчно "информационни табла" и "афишни колони" за определените места за да има място за всички участници в изборите за народни представители на 5.10.2014 г., политически партии "ГЕРБ" и "Атака" да отлепят техните агитационни материали над определената бройка и кметът на Община Русе да предостави на коалиция "Левите и Зелена партия" съответната им 1/25 част от определената площ за агитационни материали. С решение № 66/19.09.2014 г. на Районна избирателна комисия Русе е оставена без уважение жалбата на Мариян Йорданов Димитров. В мотивите за постановяването му е посочено, че местата за поставяне на агитационни материали не са платформа за предоставяне на "медийна услуга" по смисъла на § 1, т. 15 от ИК и Община Русе не е "доставчик на медийна услуга" по смисъла на § 1, т. 16 от ИК. РИК Русе е счела, че няма правомощия за уважаване на искането на Мариян Йорданов Димитров в неговата жалба до РИК Русе. Решението на РИК Русе е оспорено от Мариян Йорданов Димитров пред Централната избирателна комисия. По повод на това оспорване е постановено обжалваното решение на ЦИК, с което е оставена без уважение жалбата на Мариян Йорданов Димитров срещу решение № 66/19.09.2014 г. на РИК Русе. В решението на ЦИК е посочено, че няма основания посочените "информационни табла" и "афишни колони" да се приемат за доставчици на медийни услуги. Затова за тях била неприложима регулацията в ИК за доставчици на медийни услуги. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Оспорваното решение е взето от компетентен административен орган съгласно чл. 73, ал. 1 от ИК във връзка с правомощията по ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 26 от ИК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че оспорваното решение било незаконосъобразно "на формално основание", тъй като за основание за неговото издаване било посочено чл. 73, ал. 2 от ИК, която била за обжалване пред Върховния административен съд. Действително с оспорваното решение е допусната техническа грешка, като вместо ал. 1 е посочена ал. 2 на чл. 73 от ИК. Това е процесуално нарушение. То обаче не е съществено, тъй като не се е отразило върху правилността на оспорваното решение. Важно е дали ЦИК разполага със съответните правомощия да постанови оспорваното решение и дали нейното решение е материално законосъобразно. Тъй като това е така, то неправилното посочване на съответната алинея на чл. 73 от ИК не опорочава обжалваното решение. Спазено е изискването на чл. 53, ал. 3 от ИК за кворум /повече от половината от членовете на ЦИК/, както и изискването на чл. 53, ал. 4, изр. 1 от ИК за мнозинство /две трети от присъстващите членове на ЦИК/, тъй като от 15 присъстващи членове на ЦИК "за" оспорваното решение са гласували 14 членове на ЦИК, а "против" е гласувал само един. Спазени са и материалноправните разпоредба при постановяването му. Правилно както РИК Русе, така и ЦИК, са приели, че агитационните материали и местата за поставянето им не са "медийна услуга". Според легалното определение в § 1, т. 15 от ИК "медийна услуга" е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са: а) печатните медии - вестници, списания и други периодични издания; б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии - лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги; бб) онлайн новинарските услуги - електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания. Агитационните материали и местата за поставянето им явно не попадат сред определението за медийна услуга, тъй като нито са периодични издания, нито се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи. Нормата на § 1, т. 15, изр. 2 от ИК сочи, че не са медийни услуги социалните мрежи - фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове. Но от това не може да се направи извод, че всички невключени в § 1, т. 15, изр. 2 от ИК са медийни услуги. Такъв извод /какъвто се прави от жалбоподателя/ не почива нито на посочената разпоредба, нито на смисъла и целта й. В съдържанието на § 1, т. 15, изр. 2 от ИК са включени само такива, за които може да се създаде съмнение дали попадат в определението за медийна услуга по § 1, т. 15, изр. 1 от ИК, но не и че всяка форма за разпространение на информация представлява медийна услуга. В противен случай те не биха били изрично посочени в § 1, т. 15, изр. 1 от ИК. Кметът на Община Русе не издава печатна медия, нито той самият е такъв, поради което разпоредбата на чл. 187 от ИК е неприложима за случая. Жалбоподателите не са ограничени в достъп до източник на информация, поради което и чл. 176 от ИК е неотносим. Твърденията са за фактически действия, ограничаващи разпространението на агитационни материали, респ. на предоставяне на агитационна информация на гласоподаватели. Това е съвсем различно от ограничаване достъпа до източник на информация по чл. 176 от ИК. Твърди се, че е ограничен достъпа до материалния носител, чрез който жалбоподателите да предоставят информация, а не че на самите тях е ограничена информацията. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ИК също е изцяло неотносима. Съгласно тази норма изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Гласуването е лично. Тази разпоредба се отнася за гласуването на избирателите и няма отношение към регистрираните партии, коалиции или инициативни комитети. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ИК. Според нея гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и застъпниците имат свобода на изразяване и на предизборна агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги. Тази разпоредба регламентира общо правото на предизборна агитация на участниците в изборите. Но освен разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от ИК, регламентираща местата на поставяне на агитационни материали и начинът на определянето им, няма нормативна регламентация при поставянето на агитационни материали. Оплакванията на жалбоподателите касаят фактически действия, които им пречат да извършват предизборна агитация чрез агитационни материали на местата, определени за тази цел. Тъй като няма регламентация на тази дейност, то няма и нарушение на конкретна законова разпоредба. Следва да се посочи, че и заповедта на кмета по чл. 183, ал. 3 от ИК е влязла в сила, поради което не може да се ревизира, каквото е било второто искане на Мариян Йорданов Димитров до РИК Русе. Няма нормативно основание за уважаване и на другите му три искания. Затова както решението на РИК Русе, така и това на ЦИК, не са незаконосъобразни. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, при постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение