Решение № 7475 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2012 г.

Решение № 7475 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Симона Божилова-Петрова, против решение № 1803 от 6.02.2012 г., постановено по административно дело № 7972 от 2011 г. по описа Върховния административен съд, трето отделение. С посоченото решение тричленният състав е отменил изричен отказ на касатора, обективиран в писмо изх. № Е-26-М-61 от 18.04.2011 г., по заявление вх. Е-26-М-61 от 3.02.2011 г. на "Минна компания" ЕООД, гр. София, за удължаване на срока по чл. 3.4 от Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ и чл. 31, ал. 3 ЗПБ в площ "Прохорово", съгласно Разрешение № 537 от 20.03.2008 г. на Министерството на околната среда и водите. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Минна компания" ЕООД, гр. София, чрез упълномощения адв. Николай Лазаров, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е оспореният от "Минна компания" ЕООД, гр. София изричен отказ на касатора, обективиран в писмо изх. № Е-26-М-61 от 18.04.2011 г., по заявление вх. № Е-26-М-61 от 3.02.2011 г. на "Минна компания" ЕООД, гр. София, за удължаване на срока по чл. 3.4 от Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ и чл. 31, ал. 3 ЗПБ в площ "Прохорово", съгласно Разрешение № 537 от 20.03.2008 г. на Министерството на околната среда и водите. С посоченото писмо, изпратено до дружеството, административният орган е отказал удължаване на срока на договора му за търсене и проучване поради неизпълнение на условията на чл. 31, ал. 3 ЗПБ и съответно на чл. 3.4. от договора, свързани с изпълнението на минималната работна програма. Изложил е мотиви, че срокът е изтекъл на 9.03.2011 г. и считано от тази дата дружеството следвало да напусне предоставената площ "Прохово", и да представи дубликата на добитата сондажна ядка. При последвалото обжалване на отказа по съдебен ред тричленният състав го е отменил като незаконосъобразен с мотивите, че продължаването на сроковете по чл. 31, ал. 1 ЗПБ /за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от с. з./ не се предпоставя от изискването за изпълнение на годишната програма, както неправилно приел административният орган. Според съда, в случая е следвало органът да предприеме действия за съдействие на контрагента си по договора за търсене и проучване за изпълнение на същия. Посочил е, че неправилната правна квалификация на искането, дадена от органа, препятства приключването на административното производство и възможността на дружеството да реализира правата си по чл. 31, ал. 3 ЗПБ и чл. 75, ал. 2 ЗПБ. По съображения в този смисъл е отменил изричния отказ за удължаване на срока на договора и е върнал преписката на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за произнасяне по същество. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че дружеството-ответник в настоящото производство, е титуляр на разрешение № 537 от 20.03.2008 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в проучвателна площ "Прохорово", с размер 9,53 кв. км, разположена в землището на с. Прохорово, община Нова Загора, област Сливен и землищата на с. Златари, с. Бояджик и с. Межда, община Тунджа, област Ямбол, издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Въз основа на това разрешение, на 20.03.2008 г. между дружеството и Министерството на икономиката е сключен договор за търсене и проучване, който е в сила до 9.03.2011 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗПБ условията и редът за търсене, проучване и добив на подземни богатства на територията на Република България са уредени в този закон. За подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 ЗПБ (за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми и за твърди горива) се предоставя разрешение за търсене и проучване или за проучване за срок до три години. Посочените срокове за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 ЗПБ могат да бъдат удължени с две продължения до две години всяко при условия и по ред, определени в сключения договор. Условие за всяко удължаване на първоначално определения срок е изпълнението на работната програма. В случая с молба вх. № Е-26-М-61 от 3.02.2011 г. "Минна компания" ЕООД, гр. София, е направило искане административният орган да удължи срока на разрешението и да извърши съдействие за стартиране на отчуждителна процедура предвид отказа на собственика на част от терена да допусне дружеството да извършва проучвателни мероприятия в обекта. Тази обективна невъзможност да изпълни програмата си е основанието на дружеството да сезира органа с посоченото искане за започване на процедурата по отчуждаване по чл. 75, ал. 2 ЗПБ, която пък е свързана с удължаването на срока на договора. В този смисъл съдът правилно е приел, че решението по цитираната разпоредба е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който дори и издаден в условията на оперативна самостоятелност подлежи на съдебен контрол във вр. с чл. 6 АПК. Както правилно е отбелязал тричленният състав, тъй като уредбата в специалния закон - ЗПБ, не е изчерпателна, в производството пред административния орган следва да се прилагат разпоредбите на АПК. В случая разрешаването на такова искане (продължаване на срока на разрешението и съдействие от органа за стартиране на отчуждителна процедура) не е уредено в закона и следва да бъде разрешено при условията на чл. 75, ал. 2 ЗПБ с активното съдействие и помощта на административния орган. Обичайният начин за решаването на този въпрос е предвиденият в чл. 74, ал. 2 от ЗПБ - предоставените разрешения за търсене и/или проучване или концесии за добив, дават право на титуляра им да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор. Чл. 75, ал. 1 от същия закон предвижда сключването на договор за ползването на земята за времето на разрешителното, в който могат да се уредят и условията, редът и обезщетението за ползването на земята. Ако чрез тези способи за доброволно уреждане на отношенията не се постигне съгласие между титуляра на разрешението/концесията и собственика на земята, в чл. 75, ал. 2 от ЗПБ е предвиден и ред за принудителното отчуждаване на тези имоти при определени условия. Нормативно предвиденият ред, описан по-горе сочи, че засягането на собствениците на земи е съответно предвидено в закона, като е предвиден и съответния ред за уреждане на споровете. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на изводите на съда относно наличието на обективна невъзможност за изпълнение на програмата от дружеството. Същите са неоснователни. Видно от становището на Дияна Янева - директор на Дирекция "Природни ресурси и концесии" при Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, изпълнението на работната програма се отчита и приема по видове и обеми геологопроучвателни работи в съответствие с фактическите направени разходи за тях. Това становище и предложението на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма до министъра представляват мотивите на отказа. От изложеното следва, че извод за неизпълнение на програмата би могло да се направи само след изготвяне на експертиза от геолог, който да изследва видовете и обемите геологопроучвателни работи и направените разходи за тях. В случая такава експертиза в административното производство не е била направена. Като е приел, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма е отказал удължаване срока на договора при неизяснена фактическа обстановка, тричленният състав е извел верен извод, че процесният акт е постановен при съществено нарушение на чл. 35 АПК, съставляващо основание за оспорване по чл. 146, т. 3 АПК. Правилно е посочено в обжалваното решение, че при сезиране административният орган в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК следва да събере всички необходими доказателства дори да няма искане от заинтересованите лица. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е компетентният, по силата на чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства, орган да удължава срока на разрешението по реда на чл. 31, ал. 3 ЗПБ, съответно да откаже продължаването му, но постановяването на акта се обуславя от предварителното изпълнение на посочените условия. В случая по делото липсват данни административният орган да е предприел действия по изпълнение на законовите си задължения, както е отбелязал и съдът. Следва да бъде споделен изводът, че поради неправилната правна квалификация, дадена от органа, същият не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 4, чл. 35 и чл. 45, ал. 1 АПК. Административният орган нито е оказал дължимото съдействие на своя контрагент, съобразно императивното изискване по чл. 9, ал. 4 АПК, нито е изяснил всички факти и обстоятелства съобразно чл. 35 АПК, нито пък е призовал страната за даване на пояснения, които безспорно са били необходими в случая съобразно изискването на чл. 45, ал. 1 АПК. Задължение на административния орган е да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството. В този смисъл обосновано е прието в мотивите на проверяваното решение, че правото да продължи действието на договора за търсене и проучване се предпоставя от изпълнение на задължението на административния орган по чл. 75, ал. 2 ЗПБ да предприеме действия по отчуждаване на терена, собственост на трето лице. Като е отменил отказа за продължаване действието на договора, обективиран в писмо изх. № Е-26-М-61 от 18.04.2011 г. и е върнал преписката на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за ново произнасяне по молба вх. № Е-26-М-61 от 3.02.2011 г. на "Минна компания" ЕООД, гр. София, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, тричленният състав на ВАС, трето отделение, е постановил правилно и обосновано решение. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, с оглед на което обжалваното решение следва да се остави в сила.