Определение № 889 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е въззивно решение №V-112 от 23.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1085/2010 г. в частта, с което е потвърдено решение №VIII-405 от 12.04.2010 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №8296/2009 г. С първоинстационното решение са уважени предявените от М. К. Б., [населено място], срещу ТБ [фирма] – клон Б., [населено място], искове за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед №67/29.09.2009 г., като незаконно, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител офис П.”, за присъждане на 6 240 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 01.10.2009 г. – 01.04.2010 г. и за присъждане на сумата 1 040 лв., представляваща удържано без основание обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Според въззивния съд уволнението на ищцата е незаконно, а подадената от нея молба по чл.326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор преди връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е породила действие, тъй като с връчването на заповедта за уволнение на 30.09.2009 г. трудовото правоотношение е прекратено. Срокът на предизвестието на ищеца до работодателя би изтекъл на 30.10.2009 г., когато вече не е съществувало трудово правоотношение и същото не е било възстановено. Решението е обжалвано от ТБ [фирма] – клон Б., [населено място], в срок, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за това може ли да се уважат исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за оставане без работа когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Ответницата по жалбата М. К. Б., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване на решение №V-112 от 23.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1085/2010 г. в частта, с което е потвърдено решение №VIII-405 от 12.04.2010 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №8296/2009 г. относно исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител офис П.” и за присъждане на 6 240 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 01.10.2009 г. – 01.04.2010 г., следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения. В останалата част касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са повдигнати въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо касационната жалба на ТБ [фирма] – клон Б., [населено място], в посочената част трябва да се допусне до разглеждане, като на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 124.80 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.