Определение № 69 от 09.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 580/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма][населено място] срещу Решение № 47 от 08.04.2010 год. по гр.д.№ 45/2010 год. на С. окръжен съд. С него е потвърдено решението от 08.12.2009 год. по гр.д.№ 2355/2009 год. на С. районен съд. С това решение е бил приет за основателен предявеният от Д. И. Д. срещу дружеството искове с правно основание чл.280 и сл.ЗЗД за сумата 1613.00 лв., ведно с лихви и разноски. Сумата е формирана от незаплатени на Д. 3 месечни възнаграждения за времето на действието на сключения между него и [фирма] договор за управление, както и предвидено в договора обезщетение при предсрочно прекратяване. Д. Д. е предявил срещу [фирма] два обективно съединени иска с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.280 и сл.ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Главните претенции са за заплащане на неизплатено възнаграждение в размер на 1173 лв. и сумата 440 лв. – неизплатено обезщетение еднократно обезщетение при предсрочно прекратяване на договора. Безспорно е обстоятелството, че Д. е бил член на съвета на директорите (СД) през периода 29.08.2008 – 20.11.2008 год. Договорът за възлагане на управление между него и [фирма] е сключен на 29.08.2008 год. за срок от 5 год. С решение на Общински съвет[населено място] (едноличен собственик на капитала на дружеството) СД, чийто член е бил Д. е бил освободен и е бил избран нов СД. Дружеството е противопоставило възражение, че избора на Д. и стария СД не е породило действие, тъй като не е било вписвано в търговския регистър (ТР) – оттук и недължимост на възнаграждението и обезщетението, предвидени в договора. Позовавайки се на разпоредбата на чл.231 ал.4 ТЗ, съдилищата са приели, че вписването на СД има само оповестително, а не и конститутивно действие, поради което сумите по договора се дължат. В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие[населено място] № 111 от 05.02.2001 год. по гр.д.№ 1412/2000 год. на ВКС V г.о. Обуславящ въпрос не е формулиран, но от съдържанието на изложението може да се изведе тезата, че противоречието е относно това – конститутивно или оповестително действие има вписването на СД в търговския регистър. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, следва противоречието при произнасянето по посочения правен въпрос да е със задължителна практика на ВС на РБ или на ВКС, каквото цитираното решение на 3-членен състав, постановено при действието на ГПК-1952 год. не е. Коя съдебна практика е задължителна, сочи ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Но дори да би се приело, че Решение № 111/2001 год. на V г.о. съставлява задължителна практика, то и в този случай противоречие не би било налице, тъй като решението е постановено при действието на предходна редакция на чл.231 ТЗ (ДВ бр.84/2000 год.). Спорното по настоящето дело правоотношение е възникнало през 2008 год. т.е. при действието на чл.231 ТЗ след изменението му през 2003 год. (ДВ бр.58/2003 год., което обстоятелство сочи и самия касатор. С това изменение законодателят изрично е разграничил в ал.3 и на ал.4 на чл.231 ТЗ обстоятелствата, които влизат в сила от момента на вписването им в търговския регистър от тези, за които вписването има оповестително действие за третите лица. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.