Определение № 309 от 04.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 679/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 8005/30.12.2016 година на [община], заявена чрез Кмета Н. А. и процесуалния представител Ж. М.- гл.юрисконсулт срещу въззивно Решение Nо 303 от 22.11.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 437/2016 на ОС Добрич по иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е процесуално недопустимо, налице е произнасяне свръх петитум по неясна искова молба, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 ГПК. По делото е представено изложение, в което искането за допускане на касационното обжалване се мотивира с довод, че въпросите, свързани с възражението за процесуална недопустимост на обжалваното решение: Следва ли въззивният съд да разгледа делото по същество в съответствие с постановките на т.4 на ТР 1//17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, при положение, че е констатирал нередовност на исковата молба, състояща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, отстранена с въвеждането на нов петитум, който не е изследван от първата и втора инстанции или следва да се дадат указания за отстраняване на нередовността и с оглед на новия петитум делото се върне на първата инстанция по правилото на чл. 270 ал.3 изр.3 ГПК ? и Налице ли е произнасяне плюс петитум, в случаите когато ищецът е поискал да бъде установено, че е собственик на една конкретно посочена от него площ, а съдът се е произнесъл, като е признал, че е собственик на по голяма площ ? В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма], с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване с оглед на формулираните въпроси, както и по същество се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на произнесеното въззивно решение – решение по вещен спор за собственост. След преценка на наведените от касаторите доводи за наличие на посочените основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че са налице условията за закона да се допусне исканото касационно обжалване. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията му на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция, с което заявеният от [фирма] срещу [община] положителен установителен иск за собственост на 179/ 3409 идеални части от ПИ с идентификатор 2508.83.235 по КК и КР на [населено място], цялото с площ от 3409 в.м. е бил отхвърлен и е постановил ново решение, с което е признал да установено по отношение на [община], че [фирма] е собственик на част от ПИ с идентификатор 2508.83.235 по КК и КР на [населено място] целия от 3409 кв.м., с площ на реалната част от 320 кв.м., означена между непрекъснатата и прекъсната линия в комбинирана скица –Приложение 6 от 11.04.2016 година към експертно заключение на в.л. арх.А.Е., приподписана от съда и неразделна част от съдебното решение. За да постанови решение си, въззивният съд е приема, че въззивникът- [фирма] е уточнил исковата му молба в смисъл, че се претендира собствеността на реална част от ПИ, заключена между северната имотна граница на парцела и уличната регулационна линия, доказал че, че претендираната част е част от отчуждените през 1964 година парцели за изграждане на автогара при условията на чл. 30 ЗПИНМ/ отм./, върху който през 1971 година е учредено право на строеж за автогарата и същата е изградена, а понастоящем заедно с прилежащия и терен записан през 1994 година в А. като дворно място с площ от 3 230 кв.м., в т.ч. и спорната реална част от 179 кв.м., предадени на правоприемника, а понастоящем включен като апорт в капитала на търговското дружество ищец. Като е приел, че заснетата и „одобрена през 2004 година кадастрална карта на северната граница е изместила от положението на КП от 1979 година и съвпада с [улица], в резултат на което поземлен участък от 320 кв.м. е включен е обхвата на имота по КК, е уважил положителния установителен иск в този обем на правата на собственост. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание да се допусне касационното обжалване поради евентуална недопустимост на заявения иск за собственост въз основа на въпроса налице ли е произнасяне плюс петитум, в случаите когато ищецът е поискал да бъде установено, че е собственик на една конкретно посочена от него площ, а съдът се е произнесъл, като е признал, че е собственик на по голяма площ, без да е налице надлежно изменение на заявения първоначално иск ? Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 25 лв. /двадесет и пет лв./, вносима по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението. При неизпълнение на задължението за внасяне на ДТ в срок, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия