Определение № 3125 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. Димитров срещу Определение № 713 от 22.01.2024 г. на Административен съд-София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 11014/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. Димитров срещу отказ на началника на Трета районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Трета районна служба ПБЗН) при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН) да издаде разпореждане по чл. 91б, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.), обективиран в писмо № 560800-527/17.10.2023 г. на началника на Трета районна служба ПБЗН при СДПБЗН и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага подробни съображения, че отказът на началника на Трета районна служба ПБЗН, обективиран в писмо № 560800-527/17.10.2023 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, както и че същото подлежи на обжалване, тъй като е налице пряко засягане на правата и законните интереси на Д. Димитров. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Расташки. Ответникът – Началникът на Трета районна служба ПБЗН при СДПБЗН оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от гл. юрк. Койчев. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, решаващият съд е установил от фактическа страна следното: На 01.09.2023 г. Д. Димитров е подал до началника на Трета районна служба ПБЗН при СДПБЗН жалба – вх. № 560800-415/01.09.2023 г. във връзка с извършено нарушение на правилата на пожарна безопасност от негов съсед. В жалбата се твърдяло, че при преустройство на апартамент [номер], находящ се в сграда с адрес гр. София, [жк], [адрес], съседен на апартамента, в който живее жалбоподателят (ап. [номер]) е била променена посоката на отваряне на входната врата, в резултат на което когато вратата на ап. [номер] е отворена, влизането и излизането от ап. [номер] не е възможно. В жалбата се иска извършване на проверка от органите по пожарна безопасност, отстраняване на нарушението и възстановяване на законоустановената ширина на пътя за евакуация от сградата. По постъпилата жалба е извършена проверка на 13.10.2023 г. от служител на Трета районна служба ПБЗН при СДПБЗН, за резултатите от която е съставена Докладна записка вх. № 5608р-1688/16.10.2023 г. До г-н Д. Димитров е изпратено писмо № 560800-527/17.10.2023 г. на началника на Трета районна служба ПБЗН, с което същият е уведомен за констатираното при извършената от органите по пожарна безопасност проверка. Посочено е, че 13.10.2023 г. от служител на Трета районна служба ПБЗН е извършана проверка на място, при която е констатирано, че на ап. [номер], намиращ се на ет.[номер] и на ап. [номер] на ет. [номер] са сменени входните врати, като същите се отварят в посока към стълбищната площадка. Същите не разполагат със застопоряващи устройства, които да ги фиксират в отворено положение и да възпрепятстват евакуацията на живеещите в съседните жилища. Посочено е, че при проверката не се е установило, че се намалява широчината на пътя за евакуация в общите части на входа (стълбищната клетка). При така установеното от фактическа страна, решаващият съд е приел, че писмо № 560800-527/17.10.2023 г. на началника на Трета районна служба ПБЗН при СДПБЗН не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В тази връзка е посочил, че при издаването на заповеди по чл.125-125а ЗМВР компетентният орган действа служебно при наличие на визираните от закона предпоставки. Административният орган не е обвързан със сигналите на други лица, а доколкото е сезиран с такива, то те се преценяват само като информация (сигнал) за евентуални нарушения при извършването на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях - чл. 125, т. 2 ЗМВР. Липсва разпоредба от ЗМВР и Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба №8121з-647/1.10.2014 г.), която да вменява задължение на органите за пожарна безопасност и защита на населението за произнасяне с такъв акт по искане на граждани или други лица, или по сигнал на такива лица. Оправомощените по ЗМВР органи действат служебно, по тяхна преценка, а исканията на други лица могат да послужат само като сигнали за проверка. Позовавайки се на чл. 124, ал. 2 АПК е приел, че липсва годен предмет на съдебен контрол. Определението е правилно по следните съображения: Фактическите установявания на съда са изградени на база правилен анализ на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях. Съгласно т. 4 на същия текст при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Именно издаването на разпореждане по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР е поискано от Д. Димитров с подадената от него жалба вх. № 560800-415/01.09.2023 г. В ЗМВР няма определение на понятието „сигнал“. Съгласно чл. 107, ал. 4 АПК сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Съгласно чл. 107, ал. 3 АПК предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи. С оглед така предвиденото за предложение и сигнал, следва да се приеме, че жалба вх. № 560800-415/01.09.2023 г. по своя характер е предложение за извършване на проверка от компетентен орган за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност. Иска се разрешаването на въпрос, която е в рамките на компетентността на органите по пожарна безопасност. В Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол (Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г.), в чл. 42 е предвидено, че разглеждането и решаването на предложения по смисъла на чл. 107, ал. 3 АПК се извършва в срока по чл. 118 АПК. Решенията по ал. 1 се съобщават на подателя в седемдневен срок от постановяването им. Сезиран с така отправеното до него предложение началникът на Трета районна служба ПБЗН при СДПБЗН е предприел съответните административни действия по контрол и проверка на съдържащите се в предложението данни за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност. Административният орган е действал в съответствие с нормата на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗМВР, която го овластява да извършва проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на цитираните правила. Съгласно общото правило, регламентирано в разпоредбата на АПК решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, юридическото лице в състава на което е органът издал оспорения акт, следва да му се присъдят разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,