Определение № 620 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 457/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № ІІІ-1652/25.06.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 1200/12г. от Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 345/03.05.12г. по ч.гр.д.№ 380/12г. на Несебърския районен съд за отхвърляне на заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против А. Г. И, [населено място] за сумата от 13000 лв. – главница, както и за лихви и разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето по въпроси в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице условията за издаване на заповед за изпълнение за вземане на банката по договор за кредит, тъй като предсрочната изискуемост на целия кредит не настъпва автоматично, а представлява възможност на банката, за която тя е задължена да уведоми кредитополучателя. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател е поставил въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, както и е посочил определения ВКС, чрез които противоречието в практиката е преодоляно. Действително по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договор за кредит ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК и както правилно е отразил в изложението частният жалбоподател, ако в договора за кредит съществува уговорка, че не е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, изискуемостта на целия кредит настъпва автоматично. В този смисъл, е даден отговор на въведения въпрос относно необходимостта от волеизявление на банката и клаузата за предсрочна изискуемост. Въззивният акт съответства на практиката на ВКС, предвид на позоваването на чл.50 и чл.49 от общите условия на договора, в които е уредена възможност кредитът да се направи предсрочно изискуем. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд