Определение № 34 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 158/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК вр.§ 25 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 372 от 24.11.2010 год. по гр.д.№ 1067/2010 год. на Великотърновския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 688/20.07.2010 год. по гр.д.№ 1212/2010 год. на Великотърновския районен съд в обжалваната му част. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: Великотърновският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 6400 лв. – неплатени наемни вноски за търговски обект – „Снек Бар” на [улица] [населено място]. При условията на евентуалност, исковата сума се претендира на основание чл.59 ЗЗД в случай, че с съдът приеме, че наемният договор е бил прекратен. Едната от страните по наемното правоотношение от което произтича спора има качеството на търговец и сключената сделка е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ – отдадено е под наем помещение за осъществяване на търговска дейност. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.