Определение № 1898 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Едрев от гр.Бургас срещу определение № 1132 от 21.08.2023 г., постановено по адм. дело № 690/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо с изх. № СЛ/Д –РА- ПН/650-2631/14.07.2023 г. на Директора на Агенция за социално подпомагане. По подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят оспорва определението, като неправилно, незаконосъобразно и недопустимо. Иска се определението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционият съд за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът оспорва частната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното определени е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АС - Пазарджик е жалбата на Едрев лично и като родител и представляващ малолетните А. Едрев и Б. Едрева срещу писмо с изх. № СЛ/Д –РА- ПН/650-2631/14.07.2023 г. на Директора на Агенция за социално подпомагане. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че процесното писмо има уведомителен и разяснителен характер и жалбоподателят е уведомен с него за движението на подаденото от него искане С процесното писмо жалбоподателят е насочен към образци на документи, които следва да бъдат подадени от него по повод на направено искане, като е упоменато до кой административен орган следва да бъдат подадени, както и необходимото им минимално съдържание. По изложените доводи съдът е приел, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 АПК, поради което подадената жалба е процесуално недопустима. С оглед изложеното жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. По определението на чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Видно от съдържанието на оспореното писмо, на Едрев са дадени указания и разяснения, както и същия е уведомен с него за движението на подаденото от него искане. С оглед изложеното неоснователни са доводите на жалбоподателя, че процесното писмо се явява отказ и съответно представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. Ето защо в настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционния съд, не е налице акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който да подлежи на съдебно оспорване, поради което и на основание чл. 159, т. 1 от АПК законосъобразно жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба пред настоящата инстанция за първи път се навеждат доводи, че се оспорват неоснователни действия и бездействия на административния орган. Видно от жалбата подадена пред първоинстанционния съд, жалбоподателят изрично е посочил, че обжалва „фактически отказ“ обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д –РА - ПН/650-2631/14.07.2023 г. Позоваването на разпоредбата на чл. 256 АПК и търсенето на съдебна защита по друг процесуален ред за първи път пред касационната инстанция е недопустимо и не следва бъде обсъждано. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на постановеното определение поради, което следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,