Определение № 162 от 09.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274 ал.3 Т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от М. И. Д., Ц. К. Б., Г. К. Б., Е. К. М. и П. К. Б. против определението на П. окръжен съд № 437 от 12.10.2009г. по ч. гр.д. № 692/2009г. Въззивният съд е оставил в сила прекратително определение на П. районен съд № 147 от 14.07.2009г. по гр.д. № 2254/2007г. като е приел, че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради отсъствие на спор за материално право към минал момент. Съдът е изложил съображения, че не може по реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ да се разрешават спорове за собственост между правоимащи по отношение на земите, които следва да бъдат възстановени, когато то трябва да стане по различен ред – в стари възстановими реални граници и в нови граници, установени с план за земеразделяне. В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правния интерес от провеждането на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ когато една и съща земя е възстановена в реални граници и с план за земеразделяне. По този въпрос има задължителна съдебна практика – ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК, в което се приема, че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет спор за собственост към минал момент – кооперирането на земите и интерес от провеждането му е налице, когато различни лица претендират за възстанояване едни и същи земеделски земи при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ. Това тълкуване е съобразено от въззивния съд като съображенията за недопустимост се основават на липса на спор за собственост към релевантния минал момент. Допустимостта на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ се определя от възможността ОСЗГ да измени постановеното от нея решение като възстанови собствеността на лицето, което съдът е признал за собственик при разрешаване на спора за материално право. В случая тази цел не може да бъде постигната, защото страните не спорят за собственост върху едни и същи земеделски земи към минал момент. Ищците, по отношение на които не е приключила процедурата за възстановяване на собствеността оспорват правото на ответниците за възстановяване на собствеността в нови реални граници върху конкретен имот от плана за земеразделяне. Следователно не е налице отклонение от разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК, а представените от касаторите решения не обосновават извод за противоречива съдебна практика защото няма идентичност на разрешените случаи, с оглед на което не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение