Определение № 364 от 01.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 319/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от С. Ю. Я., приподписана от адв. Д срещу определение № 158/27.02.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 54/2009 г. С него е потвърдено разпореждането на Районен съд – М. за връщане на въззивната жалба, подадена от С. Ю. Я. срещу първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 146/2008 г. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение поради противоречие с чл. 315, ал. 2 ГПК. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като М. Ю. Р., действащ в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „М”, гр. К. не е отговорил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая намира приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която касаторът основават допустимостта на касационната проверка. Въпросът от кога тече срокът за обжалване на решение, постановено по реда на гл. ХХV „Бързо производство” ГПК – от фактическото му обявяване, от датата на получаване на съобщението, че то е изготвено или от датата, определена от съда в заседанието, когато са слушани устните прения, е от значение за резултата по конкретния спор. Съдилищата са приели, че въззивната жалба на С. Ю. Я. е просрочена, поради което тя е върната. Този процесуално-правен въпрос, също така се явява и от значение за точното прилагане на закона, поради липсата на задължителна за съдилищата практика, както и нуждата от тълкуване на нови за националното право норми. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Решението на районния съд е постановено в процедура по гл. ХХV „Бързо производство” ГПК. В съдебното заседание, в което са слушани устните състезания и делото е обявено за решаване, съдът, на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК е уведомил страните, че ще се произнесе с решение на 01.12.2008 г., от когато тече и срокът за обжалването му. Решение е обявено по-рано – на 28.11.2008 г. и препис от него е връчен на страните с указание, че подлежи на обжалване, както е посочено в него. С. Ю. Я. е получил съобщението чрез адвоката си Д. А. на 05.12.2008 г. Подал е въззивна жалба на 18.12.2008 г., която е върната, като просрочена. Съдът е изложил съображения, че тя е следвало да бъде подадена до 15.12.2008 г. включително, когато изтича двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, считано от 01.12.2008 г. Въззивният съд е потвърдил това разпореждане и определението му е правилно. В производството по гл. ХХV ГПК, което е особено исково производство, в специална правна норма е уреден различно от общите правила - чл. 259, ал. 1 и чл. 283 ГПК моментът, от който започва да тече срокът за въззивно и касационно обжалване. Той е датата, на която съдът, е посочил, че ще обяви решението си. Това става в открито съдебно заседание и то онова, в което са приключили устните състезания. Следователно, за да се приложи правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е нужно спазване на посочената процедура и обявяване на решението не по-късно от предварително определената дата. Тогава съобщението, с което страните се уведомяват, че съдебният акт е изготвен и получават препис от него има само информативен характер, но не променя началния срока за подаване на жалба. Това се отнася и за случаите, когато съдът е вписал решението си по-рано от определената дата. Правата на страните не се нарушават, напротив, ако са узнали за обявяването на решението по-рано имат и по-дълъг срок евентуално за подаване на жалба. Идеята на чл. 315, ал. 2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат за резултата по съдебни спор и съдържанието на съдебното решение, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. От тази дата до крайната за обжалване страните имат на разположение онзи срок, който е определен в чл. 259, ал. 1 и чл. 283 ГПК и само от тях зависи дали ще се възползват от целия. Фактическото изготвяне на съдебния акт има значение за срока на обжалване по делата, разглеждани по реда на бързото производство, само, ако вписването му е сторено след датата, обявена на страните от съда. В този случай няма как да се гарантира целия срок по чл. 259, ал. и чл. 283 ГПК. Тогава, следва да се приложат правила за обжалване и срокът за подаване на въззивна и касационна жалба ще тече от датата на връчването му на страната, като това изрично трябва да бъде указано от съда. В случая, първоинстанционното решение е обявено на 28.11.2008 г., с което е спазена определена по предвидения от закона ред дата – 01.12.2008 г. и поради това, правилно съдилищата са приели, че от тогава започва да тече и срока за подаване на въззивна жалба, а не от датата на връчване на решението на страната –.12.2008 г. Последното не е и указано в съобщението, за да се приложи евентуално правилото на чл. 62, ал. 3 ГПК, когато съдът е определил по-дълъг от установения в закона срок. Ето защо, връщането на въззивната жалба, подадена от С. Ю. Я. е съобразено с разпореденото в чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът